Банализирането на магията. Книгата като обект на селфи

Като човек, който членува в почти всяка група за книги в която съм бил поканен, не мога да не споделя нещо, което много ме дразни. Дразненето не е философска категория и от него не могат да се правят свръхобобщения, но процесът, който ще опиша е толкова очевиден и става така масово приет, че е очевиден симптом за нищета. Във всяка такава група знайни и незнайни читатели (надявам се да са читатели) вместо да изписват заглавията правят снимки на книгата и то някакви такива полупоетизирани, но в досадния смисъл на думата, снимки.

Книга върху килим. Купчинка от книга между панерите с хляб на масата. Книги, образуващи сърце на леглото на гимназистка. Снимка на книга на върху кутия с шоколадови бонбони.

Не знам какъв е този стремеж впишеш книгата в бита и да я превърнеш в просто предмет на околния свят. За мен смисълът от книгата е да те отпише от света, да те пренесе на различно място, да те откъсне от ежедневието и да ти даде ключовете за алтернативна вселена. Заради това ми се струват нелепи тези натюрмортчета с книги.

Книга върху маса с чаша от капучино. Или книга върху полянка край цветя. Или книга вдигната към слънцето.

Това е някаква влудяваща показност. Книгата като обект на селфи. Нарцистичност, която не минава отвъд корицата. Някаква псевдопатетичност на образа. Купуваш си книги, за да ги снимаш, а не, за да ги прочетеш. По-важна е показността на книгите, а не тяхното осмисляне. Превръщането на книгите в интериор на дома. В нещо, което не е по-различно от тапета. Образът на книгите като патерица на един нарцисизъм. Силата на книгите е в това, че те са отвъд образа. Че те създават образи в съзнанието. Мисловният образ е този, който остава в човешкото съзнание.

Сигурно не съм прав, сигурно има хора, които минават отвъд снимката и четат книгите, откриват се в тях и живеят с тяхното съдържание, но продължавам да виждам опасност в превръщането на книгата в просто поредния предмет в света. Книгите са великолепни, защото не са това. Те са изключителен продукт на цивилизацията им и опитът за тяхното банализиране ме дразни.

Четенето не е банална дейност, това е начин на живот. И заради това опошляването му посредством лиготия ми е нелепо. Четенето е революционен акт във времена на узаконена амнезия. И заради това не банализирайте четенето. 

Не превръщайте автентична магия в предаване по кабеларка с всемирни магове.