Thursday, January 07, 2016

Страхът на лумпенажа




Лумпенажът на "Протестна мрежа" тези дни отново изпълзя от блатото и открито застана на фашистки позиции. Маските паднаха за пореден път. Най-големите лумпени, професионалните истерици, дежурните антикомунисти, безработните десни, фашизираните полуинтелигенти с обща численост от 35 души се появиха в сряда пред Военния клуб, за да протестират против честването на 100 годишнината на Добри Джуров.
Този нелеп реваншизъм е все едно изваден от пиеса на Бекет. Да протестираш срещу покойници, когато е безопасно и дори политически доходно, съвсем не е израз на гражданска смелост. Но лумпенчетата на Протестна мрежа избраха да протестират срещу Джуров почитайки паметта на ген Луков, отявленият хитлерист на царска България. И точно това отдаване на почит разкрива цялата политическа нелепост на тези, които иначе постоянно твърдят, че демокрацията е второто им име.
Никой не е задължил никого да почита или не паметта на Джуров, но през бесноватия протест на психодесните се вижда, че тяхната поява в нашето общество всъщност е реставрация на класическия фашизъм. Те искат кръв, искат да ритат червените боклуци, искаха да се нахвърлят срещу възрастните хора дошли да си спомнят за генерала при който България наистина имаше армия, а не няколко батальона за пушечно месо.

А междувременно електронните медии пак дадоха трибуна на лумпенажа. 35 души за тях бяха по-важни от тържеството за Джуров. 35 потенциални престъпника, защото тази политическа истерия няма да остане единствено лозунгарска. Тия скоро ще си татуират пречупени кръстове и ще бродят с кубинки из центъра на София, гледани милостиво и дори нежно от реформаторската власт.
Да стоиш и да крещиш на възрастни хора "Червени боклуци", о, каква гражданска смелост прояви лумпенажа! Как да не им направиш едно репортажче.
Най-накрая обаче схванах откъде идва злобата на тази злокобна групичка. Те отидаха да протестират там, защото ги е страх от хората, които се събраха. Тези хора един път наритаха буржоазните мамини синчета у нас. Колко му е да го направят втори път. 

No comments: