От няколко
месеца насам и най-злостните политически хейтъри бяха изпаднали в ситуация,
която социолозите наричат палаво "когнитивен дисонанс", въпреки, че
словосъчетанието звучи като име на екзотична заразна болест. Това е състояние
на душата при което реалността влиза в остро противоречение с вътрешните ти
знания и убеждения. Повод за това хейтърско заболяване станаха редица медийни
прояви напоследък на премиера Бойко Борисов в които той приличаше на някаква
кръстоска между болезнената радикална откровеност на Ноам Чомски и милосърдните
пориви на майка Тереза, когато раздава хляб на индийски сирачета. Но и как да
бъде по друг начин?
Нека да
припомним. Бойко Борисов беше първият, който изсъска срещу подготвяната флотилия
в Черно море между България, Румъния и Турция дори пожарникарски свика срещу
между него, президента и военния министър, за да ги накара публично да се
откажат от ангажимените, които са поели. И до днес сред народа се носи като
крилат лаф настояването на премиера всеки, който иска да има такава флотилия да
си прати децата на военните кораби, а да не занимава народа с глупости. След
това докато течеше безславно провалилата се среща на НАТО във Варшава (15
секунди след нейното приключване всички знаеха, че тя дори няма да остане като
бележка под линия в историята), премиерът обяви своята идея за демилитаризация
на Черно море. Наистина това е върховна форма на романтика, но все пак си
струваше да получи публичност. И, да, след това парламентарната група на ГЕРБ
направи и невъзможното да погребе проекта на БСП, който даваше юридическа плът
на това пожелание, но поетичността на действията на Борисов замъглява за кратко
дори и това. След това последва нова откровение. Когато лудият маниак извърши
терора в Ница, министър-председателят пак беше на ниво и каза нещо, което всеки
българин си мисли - "това, което направихме в Либия, Сирия, Ирак и
Афганистан, генерира тероризъм". Френският посланик у нас се опита да се
направи на отворен и да разкритикува тази постановка, но пък откога
представител на страната, която заради единия кеф на Саркози унищожи Либия
изобщо има правото да коментира световния хаос? Изобщо - беше истинско
удоволствие, макар и само за един-два месеца, човек да гледа как Бойко Борисов
говори правилните неща и предизвиква отровни киселини в стомасите на тези,
които го върнаха на власт.
Разбира се,
всичко това се оказа един хубав театър. Нищо повече от паническа импровизация,
действия без реално съдържание, красиви думи, но хвърлени на вятъра. И тук конгитивния
дисонанс свърши. Просто миналата седмица Бойко Борисов реши да се върне към
автентичното си амплоа и магията приключи завинаги. Да бъдем честни - дори и
тези, които са кимали със съгласие пред неговите думи дълбоко в сърцата си
никога не са вярвали, че това е осмислена позиция, но пък най-трайната
склонност на човешките същества е да се самозаблуждават и опияняват от красиви
илюзии.
Театърът
свърши на правителственото заседание миналата сряда. Нека да опишем какво точно
стана, защото процесът ясно показва в какъв капан живее България и защо не е в
състояние да назове собствените си проблеми адекватно. Страната ни отдавна се
пържи в ада на това, което специалистите нарекоха "медийна
демокрация", което ще рече, че скандалите от сутрешните блокове са най-важните
теми за медиите, а не такива банални неща като бедността, ниските доходи и
африканското неравенство. И така - явява се Радан Кънев сутринта по телевизията
и с патетичен и поизнервен глас, че нещо се загуби в последните два месеца
обявява, че кабинетът поставя под съмнение евроатлантическата ориентация на
страната. Само да припомним това за "евроатлантическата ориентация" е
последното останало въже на десницата да се държи над повърхността. Българската
десница никога не ражда политически идеи, а само проклятия и заплахи. Тя не се
бори за силна икономика, а все гони призрака на комунизма и точно заради това
прилича на луд, който е изпаднал от здравната реформа на Петър Москов. Въпреки
това обаче думите на Кънев очевидно са наранили жестоко основния телевизионен
зрител на Републиката Бойко Борисов. Преди да почне правителственото заседание
премиерът дръпна редовната си тирада, която обикновено е срещу опозицията и
останалите сатанински сили, но този път бе срещу бившия му коалиционен партньор
(макар че колко да е бивш след като във властта и до днес е пълно с десебарски
кадри). "Да се каже, че това правителство не е гарант за членството ни в
НАТО и ЕС, е лъжа и клевета", изригна Борисов пред министрите си.
Дежурните по любов към властта медии ги предадоха с много удивителни. Дежурните
по любов към "Америка за България" издания ги описаха с огнеметна
ирония.
Основен
обект на политически огън се оказа военният министър Николай Ненчев, когото
неговите евроатлантически земеделци често описват като рицаря от светлина,
който един ден лично ще срази Путин в пряка битка и ще забегне да почива на
Хаваите с Алина Кабаева, която ще му бъде личен трофей. Само че от стенограмата
на заседанието на МС изобщо не забелязваме някакъв героизъм. Точно обратното -
дори думите, които произнася показват ясно, че Ненчев се е тресял като желе
докато е обобщавал следното: "Първо, аз съм поставен в положение да се
чувствам неудобно пред вас, колеги, защото това говорене..., аз не съм чул
интервюто, ще го изслушам малко по-късно, но искам да благодаря за съдействието".
След това започва да възпява заслугите на Борисов и правителството към мощния
евроатлантизъм, който струи отвсякъде и към Българската армия, която от минута
на минута ставала все по-летатална (да не се бърка с летална) и боеспособна.
Страданията Ненчеви обаче не приключиха дотук. Малко по-късно същия ден
парламентарната група на ГЕРБ също го привика да дава обяснения за
телевизионните изстъпления на Радан. Нека да припомним, че именно покрай
раздялата с ДСБ в ГЕРБ се случи немислимото - група депутати от управляващата
партия поискаха от премиера да пусне метлата и да изхвърли всички костовисти от
управлението, въпреки, че Борисов обяви, че няма да го прави. Там превиването
на гръбнак на военния министър достигна до епични размери. Пред ГЕРБ той обяви:
"Аз съм вашият министър". За съжаление в България политическата памет
има трайност само два дни. Защото, ако някой от ГЕРБ се бе разровил по-подробно
щеше да се сети, че само пет месеца по-рано, през март, Ненчев произнесе същата
реплика, но този път на национална конференция на ДСБ. И военният министър
наистина дължи отговор за тази шизофрения, която той узакони напълно. Но нямаше
кой да го попита. У телевизионните зрители с изтъняващи портфейли остана
усещането, че в България безвремието не само не е на път да свърши, но и се
сгъстява като блатна кал.
Въпросът
обаче е друг. Когато Бойко Борисов реши да се събуди евроатлантик изведнъж
всичките му ценни идеи се разпиляха като прах по вятъра. Дотук с прогресивния
премиер, дотук и с геополитическия балансьор. И всъщност това е страшното в
България. Ние не живеем с някаква стратегическа цел, с някакъв план за
постигане на национални интереси, а се движим като коркова тапа в океан, където
вие яростен ураган. Страната ни живее с медийните настроения на Бойко Борисов и
това я обрича отново и отново да потъва към дъното, въпреки, че времената могат
да бъдат и много ползотворни. Когато империите са в криза малките държави
получават своя исторически прозорец, за да реализират независима политика.
Това, разбира се, говори и за дефект на всички останали партии, които отново и
отново се давят в дневния ред на премиера вместо да се опитат да го атакуват
фронтално за всички недомислия и капани в които попадна България. И поредното
превъплащение на Борисов е лоша новина за всички хора, които са си мислели, че
изявлението му са изблик на някаква новоосъзната отговорност. Не, най-вероятно
те са били направени, защото лидерът на ГЕРБ е тествал аудиторията за своята
президентска кандидатура. Нека да не се заблуждаваме от конкретните му
заявление, че не иска да бъда кандидат за "Дондуков" 2, защото
историята е пълна с политическите трупове на наивници, които са си позволили да
повярват на думи на Бойко Борисов. В дните след изблика му на евроатлантическа
вярност той пак направи телевизионно турне и го приключи с репликата, че вече
преоценявал кандидата си за президент. България имала нужда от
президент-обединител, учен, но не с много титли и само трябваше да посочи себе
си, за да се разбере кого точно визира. Веднага след неговата изява изведнъж и
ДСБ клекнаха и казаха, че май ще търсят отново ГЕРБ за преговори. Историята в
България не се повтаря като фарс, а като сапунен сериал.
Сапунката на
безгръбначните.
No comments:
Post a Comment