Вторият бушон на третото мутренско правителство на Боко гръмна

Никога досега не съм пускал чужд текст в блога си. Но тази статия ми бе пратена във фейсбук и след като я прочетох няколко пъти, реших да й дам публичност. Текстът е краен, радикален, езикът е леко хулигански, но тази статия поставя много интересни въпроси, които задължително трябва да получат отговор. Умишлено пазя името на автора в тайна, но важното тук е не неговата личност, а проблемите, които са поставени остро, безкомпромисно, вълнуващо и тревожно. Заради това пускам този чужд текст при мен. Журналистиката е начин да се търси истината, нали така?

Известният с криминалното си минало министър председател на Р. България вече 17 г. минава между капките – тоест, постига споразумения с всеки следващ гл. прокурор от Татарчев насам.

През 2001 г. и мутри и полицаи недоумяваха, когато се разнесе слухът, че Боко Тиквата ще става гл. секретар на МВР. Подобен скок е успял да направи единствено Бърдоквата, но в далечната ни история, точно преди 740 години /аналогията се съдържа единствено в псевдонимите/. Слухът за Боко звучеше абсурдно. За него се знаеше, че като „лейтенант” от структурите на СИК е задържан за уличен рекет в 4 столични РПУ-та. Посветените в далаверата по назначението на Боко бяха малко и всичките днес са или много богати, или не са между живите… И все пак експериментът се получи – с много, много пари. Високопоставени източници, близки до Симеон II твърдят, че това е най-скъпо платеният пост в царското правителство, а може би и в цялата ни политическа история. Неочакваният успех въодушеви мутрите, летвата бе вдигната – започнаха да наливат по 100 000 лв. на месец за ПИАР и … Боко стана кмет. Междувременно голяма част от аверите му от СИК се самоизтребиха. Остана само Пашата, който до ден – днешен управлява бизнеса на Бойко, не се забърква в скандали и живее като Стареца от Високите планини по времето на асасините, но в подножието на Витоша.

Да се върнем към основната тема – за прокурорско-съдебната сага на мутропремиера. Ето малко хронология:

- При разпити пред съдия в Белград членове на „Земунския клан”, арестувани заради убийството на сръбския премиер Зоран Джинджидж, свидетелстват, че са изпълнявали и „поръчки” на Бойко Борисов. До България, естествено, информация не достига.

- Най-фрапантен е случаят с убийството на Тодор Димов Тодоров – Чакъра през 2003 г. В пълно противоречие със законите в държавата по заповед на тогавашния Гл. секретар на МВР Батман Боко къщата, в която се укрива Чакъра, е обстрелвана с армейски гранатомети РПГ. В МВР няма на въоръжение гранатомети – това са противотанкови оръжия и тяхното използване в случая е абсолютно неправомерно. По къщата са изстреляни 15 снаряда, като очевидци твърдят, че Бойко лично е участвал в стрелбата. Стрелял е няколко пъти, като при един от изстрелите, поради неправилно използване на РПГ-то, за малко е щял да избие участващите в операцията барети /участието на барети в тази операция също е неправомерно, тъй като Гл. секретар на МВР няма право без заповед на министъра да включва СОБТ в акции по задържане. А такава заповед няма/. Държавата е осъдена в Страсбург за смъртта на Чакъра, но на Бойко Борисов все още не му е потърсена наказателна отговорност. Смениха се вече трима главни прокурори след 2003 г., но никой от тях не се усмели да повдигне обвинение срещу Боко. Каква ли е цената за тази необяснима толерантност…? Дали пък тя не е в основата на ортаклъка му с Делян Пеевски?

- За прякото участие на Боко в международната организирана престъпност се знае и извън границите на България. На 04.01.2016 г. френският разследващ журналист Тиери Мейсън публикува статия озаглавена: „Борисов – глава на мафиотски картел. България доставя оръжие и наркотици на Ал Кайда и ИДИЛ”. Преди него, още през 2008 г., немският публицист и криминален журналист Юрген Рот нарича Бойко Борисов „българският Ал Капоне”. В статията на Мейсън обстойно е описана престъпната схема, ръководена от Боко, за производство и контрабанда на фенетилин /каптагон/, за износ на 18 800 преносими гранатомети и 700 противотанкови системи „Конкурс” – сделки за стотици милиони. Всичко това се знае от т.н. „партньорски служби”, но най-вероятно и тази зависимост на българския премиер умело се използва от тях за влияние върху външната политика на страната.

Друг основен „приходоизточник” за Бойко, който нееднократно се е фукал пред сътрапезници, че вече е минал 4-ия милиард, са безбройните корупционни схеми и практики. Всички чужди инвеститори, стъпили на българска земя, се втрещяват като разберат, че тук комисионните в пъти надминават т.н. „стандартни” 10 процента и достигат до 80. Краде се отвсякъде и от всичко, но някои от играчите прекалиха… Това може да се окаже началото на края на ерата „Боко”.

Два скандала в последните няколко седмици разбуниха блатото наречено „България”:

- За отводняване на почвата в участък от 4 км., ЛОТ 1 на АМ „Марица”, „Пътища” Пловдив на свинаря Георги Гергов прибрала 51 млн. за около месец. Абсурд! Така изгоря първият бушон. Лазар Лазаров, шеф на Агенция „Пътна инфраструктура”, получи обвинение за „престъпление по служба и безстопанственост”. Лазаров е бивш служител на Свинаря, а Свинарят е от най-близките приятели на Боко /Обръщението помежду им е: „Брат ми”, или „Братò”/. Червеният олигарх е от една масонска ложа с Цацаров, но изпадна в немилост, след като го издъни с аферата „ЦУМ-гейт”. Пълен цирк! Ако Лазаров пропее, цялата банда: Свинара – Дебелото Лиле /Лиляна Павлова/ - Боко Тиквата, може да се окаже на подсъдимата скамейка.

- Вторият бушон, „Боршош”, в момента прегаря. В Народния дворец на културата, построен през далечната 1981 г. във връзка с честването на 1300 годишнината от основаването на държавата, били изхарчени 35 млн. за ремонти. Абсурд! Всеки среден строителен техник за около седмица би доказал чрез експертна проверка, че кражбата е грандиозна. Точно по тази причина, „на пожар”, НДК премина от министерството на Дебелото Лиле към Министерството на културата. А Лили е шалтера, който може да изключи тока на правителството, ако се разприказва при повдигнато обвинение срещу нея.

Във външната ни политика цари пълен хаoс. Гаф след гаф… Илюстрация на горното твърдение е последната „дипломатическа изява” на Боко – посещението му в Турция. Единственият държавен ръководител, зад когото не стоеше флагът на собствената му държава при официално посещение при Ердоган бе нашето момче. Ердоган го посрещна като свой васал, в пълен контраст с раболепното му отношение към Тръмп, или Путин например.