Учебници за бедни и богати - България вече официално е на две скорости

От много време насам слушам безкрайни анализи за опасността от това Европа да мине на две скорости. И, да, това ще е кошмарен сценарий. Едва ли има по-сигурен признак за разпад на една общност, когато богатите се изолират в отделно купе и почнат да мрънкат, че бедните искат да влязат и да седнат в него. Обаче май пропуснахме по-важното. Увлечени в европейската опасност изтървахме да видим очевидното - България се превърна в държава на две скорости. И това не е нов процес. Неравенството у нас, регионално, социално, образователно отдавна е достигнало до африкански размери, но въпреки всичко този проблем никога не стана тема на официален дебат, никога не бе поставен остро и автентично, за да ни стане ясно, че подобен процес разкъсва социалната тъкан и превръща държавата ни в пациент в будна кома. Тези дни неравенството доби официална форма - издателство "Просвета" официално обяви, че пуска два вида учебници за 8 клас - едните по 12 лева, а другите по 9. По-евтините щели да бъдат черно-бели и целта им била да облекчи родители, които са "притеснени". И, разбира се, тук "притеснени" е култов евфемизъм за "бедни". Бедните заслужават черно-бял свят. Нищо по-малко. Социална сегрегация в действие. Вместо да се мисли как децата да не чувстват тежестта на разделението, то получава официален статут на обществен процес.

Училището не трябва да бъде фабрика за неравенство. В България обаче стана точно обратното. Именно в образованието най-ясно си личи в каква бананова република се е превърнала страната ни. Мога да си представя какво струва на един родител да обясни на детето си от ранна възраст как някои от неговите съученици ще имат повече възможности от него, ще имат шансове, което то никога няма да получи, как светът може да бъде техен, а то е обречено да бъде с три обиколки назад. И вместо да се борим с това, вместо да се чудим как тази социална рана може да бъде запушена, за да не кърви, ние я официализираме, нормализираме я и стигаме до различните учебници. Едни за децата на богатите и различни за децата на бедните. Това е официално осъществена антиутопия. Общество докарано до ръба на пропастта и манипулирано да приеме този живот като нещо, което никога няма да се промени.

Образованието е единственият инструмент за много деца на бедни родители за социално израстване, за напускане на бедността. Но за целта те трябва да имат реалния шанс за качествено образование. Само че образователната политика, която се води цели точно обратното. Много пъти съм давал един пример, но днес ще го повторя. Преди години журналисти се опитаха да притиснат бившия министър на транспорта от кабинета на Иван Костов Вилхелм Краус за това, че синът му също се занимава с транспорт и има съмнения, че използва връзките и влиянията на баща си. Отговорът на Краус-старши беше като удар с чук - той обяви, че е естествено синът на министъра на транспорта да се занимава с транспорт. Красиво, нали? Само че този отговор е коварен изстрел в гърба. Защото, ако екстраполираме тази логика, то синът на шофьора на автобус трябва да бъде единствено и само шофьор. Това е пътят не към развито, а към кастово общество. И, да, цветни или черно-бели учебниците няма да бъдат различни, но човек никога не знае кога и това ще се промени. Когато приемеш неравенството за нещо нормално, просто за част от живота срещу, която не можеш да се бориш, тогава рано или късно идват и по-крайните идеи. Защо ли им е на децата на бедните да учат, кой ще сервира напитки на богатите в луксозните заведения, ако всеки поплювко вземе да си мечтае за социално израстване. 

Преходът най-накрая приключи - богатите си направиха отделна държава, която вече си има отделни учебници...Вече си имат отделни квартали и затворени комплекси, сега получават и друга екстра. И това не е просто изолиран факт. Вижте в какво се е превърнала цяла България - три големи града и някаква периферия за която никой не дава пет пари. Концентрация на финанси само в няколко области и някакви анонимни територии, които са оставени да се оправят както намерят за добре. Богатите си имат частни болници, а бедните минават през ада на здравната реформа и никога не са наясно дали наистина ще бъдат излекувани. Казват, че по цял свят било така. Нима това е аргументът, който трябва да ни накара да се примирим.

Зигмунт Бауман твърдеше, че голямото разделение в света е между глобални и локални. С черно-белите учебници някой се опитва да превърне децата на бедните в трайно локални. Сигурно скоро ще им предложат и по-кофти учители, които са склонни да работят за по-малко пари. Вече не изключвам нищо от кошмарната логика на неравенството, което прилагат у нас като мъчение в концлагер. Тези в първата скорост си имат своя собствена държава, която работи единствено и само в полза на тях. Всички останали са във втората скорост. Трябва да се радваме, че още някой не е предложил да разстрелват лузърите на място, но нека да не губим вяра в дълбините на колективната душа на първата скорост..

Техният свят е цветен, а ние се давим в черно-бяла тъга.

Соцпропагандата на американското посолство

От известно време една реклама по телевизията започна да дразни слуха ми. Видеото е натрапчиво и се върти по всички телевизии и вкарва все нови и нови персонажи в собствения си сюжет. То започва с едно празно кресло на тераса, а глас зад кадър обявява дали знаем, кой ще е човекът, който ще промени България. И се започва една галерия от образи - Дани, която се била завърнала, за да изгони скуката от час, Николай, който вярвал в силата на гласа си, семейство Мутафчиеви, което развива дребен бизнес и вярвало, че големите върхове са именно там, и така нататък, и така нататък...

Банално до припадък. 

Стерилно като измислен кошмар. 

Изобщо нямаше да отделя време да размишлявам върху тази рекламна сапунка, ако рекламата не бе спонсорирана от американското посолство. В "Дневник" (медия на хранилката на "Америка за България") тази акция бе описана в статия със заглавие, пълно с любов: "Силата е в теб", или защо Америка вярва в българския дух". Трябва да ги разберем, хората се борят за следващ транш от финанси. Но кампанията очевидно е част от дълъг и стратегически замисъл. Малко преди да бъде даден нейния официален старт в програмно интервю в една телевизия американският посланик у нас Ерик Рубин бе заявил умозрително:  "Не вярвам, че хора с тениски, на които пише "СССР", са бъдещето на България". Значи така - имаме рекламна кампания, която ни показва как американците си представят бъдещето на България и това само по себе си е леко плашещо, доказателство, че страната ни не само няма право да взима решения, но очевидно не е господар и на плановете за собственото си бъдеще. Пак се връщаме към статията в "Дневник", защото там можем да открием причината за толкова масиран телевизионен тероризъм под формата на лигава реклама. Пасажът в статията е разтърсващ:

"Идеята е резултат на информацията, изпращана във Вашингтон от различни правителствени агенции на САЩ. След обсъждане на проблемите с насаждането на негативизъм е било решено да се направи нещо, за да се противодейства на масираната обработка на източноевропейците - и на българите в частност - че с влизането си в евроатлантическите структури са допуснали грешка и че винаги ще бъдат "малкият брат" и "втора категория хора" спрямо Запада".

За да видите колко е абсурден този пасаж се опитайте да го обърнете наум. Представете си например, че руският посланик сътвори нещо такова - как руски агенции са пратили информации в Москва за положението в България и заради това руснаците са решили да направят информационна кампания как са убедени в светлото бъдеще на страната. Нали си представяте как "колосите" на дясната публицистика щяха да започнат да слюноотделят като кучето на Павлов (офф, и това животно носи неприятна евразийска фамилия) и да плашат с публични самозапалвания от сърцето на елитните столични кръчми. На мен ми е чудно друго - къде са я открили тази масирана обработка на източноевропейците. Медиите у нас никога не подхващат критично темата за политическите ни избори, най-големите информационни сайтове. Нима великото американско посолство се е притеснило от гневни мнения във фейсбук? Или от някоя и друга дописка из издания, които не е ясно колко души четат? А да не би някой стратегически анализатор да е стигнал до извода, че хора, които носят тениски с надпис "СССР" се увеличават в геометрична прогресия? Въпросите са повече от отговорите. Но това ще го оставим настрана, то може да е обект на отделен анализ с по-разтърсващо съдържание.

Друго нещо ми прави впечатление. Обществената пропаганда на американското посолство е удивително копие на социалистическата, но с повече медиен обхват и сантиментална пудра. Дани, която се е завърнала да изгони скуката от час ли? Че все едно слушаме за Найда Манчева. Има хиляди тъкачки, но една е Манчева, медийната героиня на соца. Същото е с митичната Дани. Все едно само тя гони скуката от час, а останалите учители са лузъри. В интернет намерихклипче от 28 май 1964 година, където се показва работната среда на Манчева. Американската стилистика е абсолютно същата. Защото виждаме как Гонещата Скуката е заобградена от учениците си и те се хилят радостно пред камерите. Това е класическа пропаганда и от времето на Студената война, макар и реализирана в нови условия. Аналогиите са едно към едно, колкото и да скърцат със зъби господарите на евроатлантическите ценности. Пропагандата винаги върви с подобни похвати - хващаш една отделна личност и я превръщаш в символ на епохата. По същия начин са реализирани и останалите рекламни герои на американското посолство. Но те и иконите на соцпропагандата също променяха България, също ги превъзнасяха от вестник във вестник, от екран на екран...Разликата е, че Найда Манчева все пак произвеждаше нещо с ръцете, градеше една България. А новите герои трябва да ни убедят, че разграденият двор в който се е превърнала страната е красивото и случило се бъдеще. Това дори и американския посланик не го вярва, убеден съм. Ама нали човекът трябва да си пази креслото...

Посланието на US-бъдещето ни е, че тези, който променяли България не чакали, а действали, а най-накрая излиза палав надпис, че американското посолство у нас приветствало "силния български дух". Аналогични образи от различни епохи. Пропаганда за телевизионни маразматици. Но избраните са все безопасни хора. Американците няма никога да изберат като символ на промяната някой, който е протестирал в студа срещу високите сметки за ток или е излизал, за да се опълчи на интересите Добружда да бъде надупчена в търсенето на шистов газ. Няма да дадат като герой семейството, което едвам успява да купи учебници на децата си, но въпреки това не е емигрирало. Няма да дадат смазаните от гербаджийската бюрокрация и корупция хора, оставени без глас и работа. Няма да дадат пенсионерите, които видяха как пред очите им крадат цялата държава. На американците им трябва патетика. На тях им трябват не хора, а ходещи схеми. Идеологеми за масова употреба. Найдиманчевите на САЩ. Пълен култ. Трябваше да питат Дани как точно да прогонят скуката от рекламата си...:)

На кого му пречи "Време разделно"?

Прочетох някакви интелектуални екзалтации за това колко недопустимо, какъв огромен политически гаф е това, че на Бриджит Макрон като подарък бил връчен преводът на френски на романа "Време разделно" на Антон Дончев. Полуинтелектуалци от всички поколения като кална река се опитаха да омърсят едно произведение, което отдавна е напуснало границите на страната ни и е един от текстовете по които света се ориентира за българската култура. Независимо от напудрената словесност и обилната употреба на странни думи, тази критика е едно към едно вписване в синдрома на "Многострадалната Геновева". Носителите на интелектуални качества по никакъв начин не могат да разграничат отделните реалности и заради това повечето от техните мнения изобщо не опират до литературните качества. Не, те пак се занимават с комунизма, пак търсят начини да разкъсват сенките на миналото, защото това е единственото нещо, което са в състояние да правят.

Подозирам, че точно по същия начин навремето в Съюза на съветските писатели са заклеймявали романа "Доктор Живаго". Всъщност не подозирам - преди много години в списание "Факел" бяха публикувани стенограмите от официалното събиране за политическото разкъсване на Пастернак. Тонът е същия като на нашите умни и красиви.

На Пастернак се приписват всички политически грехове на земята - че е вътрешен емигрант, че е написал антисъветски роман, че е крайно време да бъде изгонен зад граница. Шефът на КГБ тогава Владимир Семичастни дори нарича писателя "свиня". Потърсете стенограмите - ще видите, че от тях лъха нещо протестърско като тон. Патосът на заклеймяването е един и същ. И той няма нищо общо с литературата. Това е политически патос на хора, които са убедени, че държат единствената истина в ръцете си и тя ще е тяхна метреса завинаги. С което не искам да сравнявам Дончев с Пастернак. Романите и фигурите им нямат нищо общо. Общото между тях е, че винаги ще се намерят хора за които е най-важно да разкъсат един човек в името на господстващото статукво.

Не смея да твърдя, че "Време разделно" е любимият ми роман. Но той е добра литература. Самият факт, че толкова години след неговото написване поколение след поколение откриват в него свои мисли и чувства, говори само за едно - и след 50 години всички ще знаят кой е Антон Дончев, а почти никой, с изключение на най-изпечените интелектуални фетишисти, няма да си спомнят кой го е плюл или се е опитвал да го разкъса.

"Време разделно" е болезнена метафора за онези жестоки дни, които с кръв прокараха разрез в самата тъкан на нашия народ, рана, която ще боли докато свят светува, независимо от изискванията на господарите на единствената истина. Някой може да не приема фигурата на автора, но да отричаш литературните му достижения не е просто тъпо. Това е форма на самоубийствена лудост.

И, да, в подаръка има и политически елемент. Убеден съм в това. Само преди няколко месеца поредният френски посланик, същият, който обича да нарича България "мрънкаща периферия", обяви, че се удивлявал на "тенденцията да се преувеличават измеренията на турското робство". Нека поне жената на френския президент да се убеди какви нелепости и глупости дрънка техния псевдодипломат тук.

Комерсиалният патриотизъм - начини за злоупотреба

Миналата седмица из фейсбук засилено почна да циркулира една снимка. На нея се виждат Цветан Цветанов и Валери Симеонов, които позират облечени в традиционни български носии и държат в ръцете си нещо, което се нарича "Войводски вестник". Кичозно до зъбобол. Оказа се, че това е кадър от станалият традиционен фестивал на народната носия в Жеравна, а може ли политик от днешното управляващо мнозинство да изтърве такава прекрасна възможност да се направи на човек от народа, който споделя неговите страсти и емоционален флирт с историята. Понеже отдавна съм изтощен от нещастните опити на различни политически фигури да си правят точно такъв пиар дори нямаше да обърна внимание на фотото, но социалните мрежи се напълниха с много интересни информации - оказа се, че само влизането с кола на този фестивал е струвало 25 лева, а цените наоколо са къртели пломби от зъбите. Един журналист изчисли много вдъхновено, че покрай това събитие организаторите само от паркоместата, наемите на сергиите и други дейности са прибрали над 1 милион лева. Тази информация е като удар с юмрук в зъбите. Не, защото е незаконно да печелиш, а защото показва, че "патриотизмът" се превръща в търговска марка, става свръхкомерсиално занимание, поредната схема, която да бръкне в портфейла на българина, без той да се усети и да запищи протестно.

От няколко години насам, независимо от тъпите опити на градските псевдоинтелектуални елити да осмеят процеса, патриотизмът стана изключително актуална политическа идея. Колкото повече грантовата интелигенция се опитваше да разруши отвътре символите на българската история и да предаде ключовете от нея на чужди фондации ала "Америка за България", толкова повече естествената съпротива на хората, тиха, инатлива и силна стана значим политически фактор. Тази година на Шипка, точно навръх 3-ти март, както и в предишните няколко години хиляди българи изкачиха историческият връх, без някой да ги организира, без  някой да ги кара насила, а точно като знак за памет, като почит към онова, което нечистите ръце с чуждо финансиране не бива да пипат, за да се гаврят с него. Тази естествена съпротива промени политическият климат у нас. Патриотизмът стана водеща политическа мода. Ако отворите платформите на повечето партии ще видите неговата сянка в много от текстовете. И не, че той бе приложен на практика, но политическите сили разбраха, че тази лексика все още топли сърцето, носи допълнителни гласове и помага да натрупаш някой и друг процент отгоре. Вероятно единствено и само така можем да си обясним свръхзасилената честота с която снимки на Цветан Цветанов с народна носия започнаха да циркулират из медийните дълбини. Да беше един път - можеше да се подмине. Но заместник-председателят на ГЕРБ в последните години редовно се натриса на всеки народен събор, където използва повода да захвърли скъпия си костюм и да го смени с носия. Имаше го на снимки как с носия разбърква лютеница. Как с носия се смее с някакви подставени лица от ГЕРБ. Как с носия говори пред хората. Човек неволно започва да се пита - като я обича тази пуста носия толкова защо не дръпне и реч за началото на парламентарния сезон с нея. Това е яка идея, даже безплатно я предлагам на ГЕРБ. Да дойдат с носии в парламента - това ще бъде такъв купон, че за него ще се говори дълго, защото медиите обичат да говорят за незначителните неща. Ето как гласът на коварната опозиция ще бъде заглушен и злобните им подмятания и шегички няма да бъдат чути. 

Но се отклонихме от темата. Трябваше да се досетим, че патриотизмът бързо ще се превърне в стока, макар че с детска наивност една голяма част от обществото продължава да го смята за свещена територия, където търговците трябва да бъдат гонени с камшик, а защо не и с огнепръскачка. И така "патриотизмът" беше опакован и превърнат в стока, която носи големи пари. Съборът в Жеравна го доказва. Защо да не одрусаш идеалистичните балъци с 25 лева за паркинг и със солени цени? Нали всичко се прави в името на майка България и нейните нещастни съдбини? Къде другаде ще можеш да видиш политици по носии, които обаче вероятно съвсем не са подложени на ценовия рекет като останалата част от електората? Патриотизмът изисква себеотрицание, нали така? Бръкни в портфейла си дълбоко и се почувствай истински българин. Съединението прави силата, особено, ако сложиш носия, за да покажеш на лузърите, които са гласували за тебе колко много ти пука за страната и нейното тревожно бъдеще.

Разбира се, подобен комерсиален подход е като бомба, която може да се взриви в основите на всеки такъв кожодерски фестивал. Защото ехидните търговци точно по този начин са на път да унищожат събора в Рожен. Покрай това вълнуващо събитие цените станаха убийствени. В заведенията покрай него почти не можеше да се стъпи, защото скъпотията приличаше на радиация. В крайна сметка миналата година посещаемостта на събора бе с поне с 50 на сто по-малка, а тази година събор не се проведе, защото събитието зацикли. Все пак миналата година имаше култов момент - хората, които се бяха събрали освиркаха Цецка Цачева, тогава шеф на парламента, без все още да е кандидат за президент. Тоест събрани на едно място истинските патриоти, хората на които им пука за традициите и не искат да ги изгубят не само са политическа сила, но и могат да мислят качествено.

Когато обаче комерсиализмът изяде патриотизма нещата заприличаха на бурлеска. Днес вече сватби се правят по патриотично, организират се погребения, а всеки цигански оркестър, ако иска да се котира на пазара трябва да знае целия набор от песни, които разчустват народната психика - от "Хубава си, моя горо", до "Тих бял Дунав", и, разбира се, с оглед на вечната болка на българската душа - нещо македонско, защото нали знаеш роднините ми са от там, а аз няма да забравя кръвта на дядо. И само за протокола - не се подигравам с тези страсти, нито се опитват да ги иронизирам, просто отбелязваме, че празните приказки и експлозиите на комерсиализъм могат да убият патриотизма по-качественото от грантаджия. Грантаджията е безсилен интелектуален позьор, но тия с паркингите за по 25 лева и безбожните наеми са истинските вируси, които са в състояние да отнемат духа на идеята и да я пратят в гробищата.

Патриотизмът се наложи в политическия процес, защото неговото време дойде по естествен начин. След 27 години интелектуално и политическо безвремие хората сами потърсиха някаква котва, която да ги задържи на едно място, да им даде ориентир, да им помогне да открият пътя в мъглата. И така се родиха стихийните посещения на Шипка, уважението към традициите, почитта към миналото. Какво ви говоря - дори либералната интелигенция, когато не трябва да пише есета за това колко е вредно да обичаш България и какъв лузър си, ако се хвърляш за кръста в януарските студени войни, като трябва да почива тръгва да търси китните селца из провинцията, където млякото е истинско, доматите са вкусни, ракията жули качествено, а в кръчмите пускат народни песни. Дори и най-вкиснатият протестър след 200 грама ракия вероятно си позволява да заобича България и да тегли една псувня към евроатлантическите ценности, но, разбира се, никога няма да ни го признае. 

Превръщането на патриотизма в кич обаче е опасен процес, защото посяга на редица автентични ценности, които вълнуват хората. Когато сведеш патриотизма до сергийките, до помпозния пиар, до скъпите кебапчета и народните носии с които политиците да се кичат, тогава рискува да загубим онзи велик исторически порив на душата, който ни напомня кои сме ние, към какво трябва да се стремим и как в основата на българското оцеляване никога не е била омразата, а ината. България оцелява напук на световното положение, напук на историческите обстоятелства и това е ценното качество, което пренясаме с нас през времето. Патриотизмът стана силен, когато беше в опозиция на политическото статукво и заплашва да се сгромоляса, ако се продаде за няколко министерски кресла или за скъпи парко-места. Но тук твърде много говорихме за кичозното, а може би в заключение трябва да отбележим, че хората, които продължават да пътуват от събор на събор, които винаги се вълнуват от традициите, които не се загубили усещането за смисъл и дисидентски отказват да повярват на съвременните исторически лъжи, не заслужават да видят своите идеи опаковани и продадени под формата на носия или кичозен битовизъм. Патриотизмът може да бъде смислен път на развитие, но само, когато вдигне камшик срещу търговците. 

За тях никога не е имало място в храма, нали така?