Дори и за виртуалните дисиденти, тоест хората, които
страхливо пристъпват в социалните мрежи и държат на информационната си хигиена,
няма как да не е станало ясно, че лидерът на "Атака" Волен Сидеров
вдига тежка сватба и държи светът да научи за нея. Електронни агенции през 15
минути предаваха на живо
какво се случва на вълнуващото събитие. "Волен Сидеров дойде с
ретро-автомобил", "Булката е със снежно бяла рокля", "Бойко
Борисов се появи на сватбата"...Дори човек да не държи на светските
подробности, нямаше как да ги пропусне. На тържеството били поканени
най-известните български изпълнители - Тони Димитрова, Васил Найденов, Силвия
Кацарова и още поне десетина. Човек дори и да няма калкулатор ще направи
сметката, че само парите платени за музика могат да изплатят пенсиите на
половин София. А това е едва началото - следват сватбените покани под формата
на вестник, пир в елитен столичен ресторант, чийто цени къртят зъбите, цяла
сюрия от известни гости, воглаве с премиера, министрите и кой ли още не от
столичния хайлайф. Водопади от уиски, фонтани от шампанско, скъпи рокли,
луксозни костюми, пури, коли, цветя, светски шум, суматоха, папараци, любопитни
журналисти. Можем да си поиграем с цифрите, но събрано накуп целият този кеф,
лукс и възторг сигурно е закръглил половин милион лева, а може и повече.
Разгледайте снимките - те просто крещят "богатство".
Да си богат, разбира се, не е престъпление. Нито пък
сватбите по холивудски са извън закона. Всеки човек има правото да се отдава на
щастието по начините по които са достъпни и възможни за него. Волен Сидеров е
решил да пръска пари. Това не е само негова мания. Целият новоизлюпен български
елит преживява себе си единствено през демонстрация на богатство. Това е
формата да се отличиш от останалите лузъри. Ония там отвън ресторанта и тези в
ресторанта, опиянени от собственото си величие и финансови възможности. Не ме
разбирайте погрешно - това не е заклеймяване. Всеки друг би бил оправдан в
подобно действие. Но Волен Сидеров...Волен? Дали той има правото на това? Дали
тази демонстрация не убива мигом цялата му политическа кариера и предишни
битки? Той сигурно има своя отговор, но моят е положителен.
Все пак в последните две години, преди сегашното хващане
на властта за шлифера, "Атака" беше иззела крайнолявото говорене - то
не бяха речи срещу монополисти, властимащи, хвърляне на амбразурата за всички,
които взимат малки заплати и страдат от всекидневните бичове на порочната
власт. През голяма част от времето не съм бил съгласен с "Атака",
нито с Волен, но тяхната социална битка беше достойна за уважение. Винаги съм
смятал, че те поставят точна диагноза с грешни причини за нея, но по същество
бяха прави за много от нещата, които говорят. Оставяме национализма настрани,
той е блатиста територия в която няма пътеки. Но социалните каузи са винаги
смислени.
Само че какво социално има в демонстрацията на богатство
и лукс в държавата, където за една бройка щяха да въведат черно-бели учебници
за бедни? Къде е "Атака" днес да говори за тези неща, къде е Волен да
се изкаже по темата?
Къде е онзи борец срещу Бойко Борисов и цялата деградация
на неговата политическа философия? Волен от миналото сигурно би извадил
пистолет на сегашния Волен като вижда как кулуминацията на сватбата е
пристигането на същия този Борисов. И това не е израз на политическа мъдрост
или някакъв пристъп на здрав разум. Това уви е симптом за същата тази поквара,
която "Атака" в своите хулигански години ненавиждаше. Те бяха
антисистеми по грубия начин, а днес са вписали в статуквото луксозно, сред тави
с ордьоври и изпълнителните келнери. Предишната "Атака" сигурно
никога не е била бедна партия, но беше изразител на един гняв, който продължава
да клокочи и днес. Само, че гласът му остана самотен. Защото ансисистемните
бунтари днес са костюмари, които се опияняват от лукса и обичат да правят
заглавия в жълтите сайтове.
Никога не съм бил симпатизант на "Атака", но
подозирам какво чувстват в тези мигове онези, които вярваха. Защото няма как да
си господар на луксозните ресторанти и говорител на гневните едновременно.
Двете неща се намират в диалектическо противоречие. В един от смислените си
мигове като политик, май беше в началото на 42-ото Народно събрание Волен
Сидеров дръпна една реч към посланиците на чужди държави като им каза да не
дават акъл и готови рецепти на българския народ. Онзи политик, опасявам се,
остана в миналото. Да, край него винаги е имало скандали, шумотевици,
пластмасови маси, нощни сбивания и какви ли не клоунада, но това не разруши
образа му докрай, защото много хора бяха убедени, че той е гласа на социалното
недоволство, говорителят на политическата некоректност, която задушава и така
нататък. Днес вече всички хейтъри на "Атака" трябва да са сигурни -
онази партия е останала в далечното минало. Това, което е тя днес предпочита
шампанското, а не скандалите. То се радва на луксозно битие, а не на
парламентарните битки, кефи се на демонстрацията на богатство и забрави онези,
които са ударени от прехода и нямат никакъв изход от мизерията.
Тъпо е човек от друга политическа сила да оценява други
формации. Но това е диагноза не на "Атака", която като всяка партия е
преходно явление. Това е диагноза на процес. Това е тъга по начина по който
системата дресира бунтарите, опитомява несъгласните и прави от хулиганите
участници във вечната фабрика за произвеждане на статукво.
Само мога да си представя колко много хора са гледали
тези снимки с огорчение и тъга. Те демонстрират свят, който е недостъпен за
тях. Който арогантно не иска да ги припознае. Който, в крайна сметка, е толкова
различен от техния, че ги дели не пропаст, а цяла бездна. Не знам дали Волен
Сидеров в началото на своята политическа кариера си е представял, че ще стигне
дотук. Сватбата му е личен успех. Но знакът, който тя даде е прострелване в
слепочието. Волен избра богатството. Опасявам се обаче, че то ще му приседне,
независимо как се чувства днес.
No comments:
Post a Comment