За 29 години зрителите на българския политически
спектакъл са се нагледали на твърде много морални перверзии, ежедневни
скандали, ожесточени интриги, подли компроматни ритници и откровени тъпотии, но
това, което се разигра в парламента миналата седмица едва ли скоро ще може да
бъде надминато. Ако направим класация за топ 10 на върховните гаври с
българския народ, то избирането на госпожа Анонимност, тоест на Мариана
Николова за вицепремиер безапелационно заема лидерското място. Парламентарният
спектакъл беше потресаващ. Бойко Борисов си намери друга работа и не дойде в
парламента, за да представи своята заместничка. Ролята на вестител беше
предоставена на Красимир Каракачанов, който набързо изчете биографична справка
за Николова и се оттегли някъде из парламентарните кулоари. След това, вероятно
за първи път в историята на Народното събрание нито един депутат от
управляващото мнозинство, ама нито един, не се опита да каже няколко хубави
думи за Николова, да защити нейния професионален път и качества. Нейното име
почти не беше споменато от трибуната, а самата тя стоя безмълвно в задната част
на пленарната зала. Всичко това нямаше как да не се отрази на дебатите - от
страна на мнозинството те се превърнаха в някаква истерична логорея в защита на
управлението, в описване на въображаеми успехи и достижения и в постоянна
картечна престрелка към БСП. Самият аз подозирах, че кадровият избор на Валери
Симеонов за негов заместник е лош, но едва по-време на дебатите осъзнах, че
всъщност той е направо кошмарен, след като дори депутатите от НФСБ си налягаха
парцалите в зала с тихата надежда кафявият дъжд на тази гавра да ги отмине.
Изборът на Мариана Николова се оказа нещо като лакмус за истинската природа на
управлението. ГЕРБ и патриотите толкова искат да останат на власт, така са се
вкопчили в управлението като в последна сламка за спасението, че са готови да
приемат всеки в най-висшите етажи на правителството, стига това да им купи още
малко време. Това е ламтеж към властта разбирана като тържество за лична
употреба. Страната се тресе, хората блокират магистрали, недоволството се носи
като мъгла над всяко действия на кабинета, но в крайна сметка мнозинството
предпочете да се държи като аутист, да се направи, че гавра с парламентаризма и
демокрацията няма и да преглътне рибята костица на име Мариана Николова.
Опасявам се обаче, че това няма да е толкова лесно. Оттук-нататък нищо няма да
е лесно за ГЕРБ. За патриотите още повече.
Експериментът "Мариана Николова" можеше да
гръмне още на първия ден от своето съществуване. Веднага след избори си дамата
поиска две седмици, за да навлезе в работата. Представете си само - досега тя е
била шеф на кабинета на Симеонов и са необходими две седмици да види с какво ще
се занимава? Още тогава стана ясно, че лидерът на НФСБ е предложил някаква
картонена кукла, някаква абсолютно несъстоятелна експертка, която никой нито е
виждал, нито е чувал. И за която никой не намери сили, доблест и чест да стане
и да каже няколко хубави думи, защото всички знаят, че Мариана Николова е
видимата част от мръсна сделка в името на властта.
Действията на Валери Симеонов имат логика, но това е
логиката, която ни демонстрират злодеите от холивудските филми. Лидерът на НФСБ
имаше вариант при който да посочи поне изявен политик от неговата партия и така
да даде поне малко медиен комфорт и глътка въздух на управлението. Само че за
него това щеше да е политическо самоубийство. Защото НФСБ може да съществува
единствено и само като сателит около огромното его на Симеонов. Това е една
полусектантска свръхлидерска партия, а такива политически проекти принципно не
могат да произвеждат алтернативи вътре в себе си. Ако бе пуснал свой депутат за
вицепремиер Симеонов щеше да разреши да има втори център на власт във
формацията си, щеше да изстреля друг човек нависоко, а хора като него не правят
това. Те искат всички да стоят под подметките им и да знаят кой е Първия
ръководител. Това е партия, която има структурата на мафиотски клан, а в
камората двама босове са просто невъзможни. На Валери Симеонов му беше
необходима точно такава безгласна буква като новата вицепремиерка. Не знам дали
му е любовница или не, както твърдят слуховете, но това е по-маловажния аспект
в този случай, въпреки, че вече роди доста доста приятни вицове. Кошмарното в
тази картина е, че властта е заложник на характеропатията на един политически
лидер, който не е в състояние да си
представи, че управлението може да съществува без него. И точно заради това
като истинско камикадзе той заложи цъкаща бомба в управлението. Защото новата
вицепремиерка е точно това - ходещо потенциално бедствие, жив терористичен акт,
който може да се случи по всяко време. Медиите у нас до голяма степен са
подчинени и похитени, но дори и те ще я дебнат на всяка крачка и ще чакат
взривът да озари обществените небеса. С други думи - правителството си пъхна
таралеж в гащите и тепърва ще носи тежките последствия от подобен избор.
В този смисъл въпросът Мариана Николова ли е
най-подходящия заместник на Симеонов има само един категоричен отговор -
"да". Тя е най-подходящата за него, защото ще му е като аватар в
управлението, кукла на конци, политическа марионетка, която напълно е лишена от
воля и свобода на действие. Валери Симеонов намери най-ефектният начин да
остане вицепремиер. Проблемът е, че изборът му е гавра с целия български народ.
А колкото и някои да си въобразяват, че хората са свикнали, примирили са се с
постоянните гаври и вече са претръпнали от безумия, те вече трудно издържат на
цялата сюрреалистична пиеска. Защото пред очите им властта показа, че се движи
от други интереси, а не от интересите на тези, които са я избрали. Подобна
демонстрация рано или късно води до катастрофа. Това е толкова простичко, че
вероятно дори и Мариана Николова го разбира.
No comments:
Post a Comment