България като роман на Венета Райкова

Беше абсолютно неизбежно да се случи, трагедията можеше да бъде предсказана по всички апокалиптични признаци на разпад, които виждаме край нас, но въпреки това хората реагираха ужасено все едно са видели в България да нахлува чудовище от роман на Стивън Кинг. Венета Райкова официално беше обявена за най-четения български автор. Мнозина приеха това като знак за края на света и за окончателния срив на държавата, но имам една лоша новина – това не е нищо ново. Венета Райкова е естественият завършек на процеси, които стартираха много рано и сега приключват с триумфално безумие и чувството за окончателно осъществена мисия.

Животът е твърде кратък и е като мигване във вечността, за да отделя човек време за четене на Венета Райкова, но, признавам си, в книжарница веднъж разгърнах нейна книга със заглавие „Триумфът на кучките“. Мозъчните ми клетки (първи ще призная, че не разполагам от тях в изобилие) се сгърчиха тревожно и веднага схванах, че авторката моментално попада в зоната на моята литературна карантина. Райкова ни представя някаква таблоидна реалност, пълна със светски блясък, клюки, механичен секс, безсмислие и изкуствени трагедии. Това е пластмасова литература, която разчита на разпознаването на реални хора зад сюжета, полуфабрикат за бързо четене и моментално забравяне. Убеден съм, че авторката самофантазира себе като хроникьор на лъскавата България, проблемът е, че всичко ни е поднесено като заглавие в сензационната преса. Героините й неизменно са с някакви ГМО-професии – манекенки, телевизионни водещи, продуцентки, фолк-певици, любовници на състоятелни и мастити господа. Това е България, но гледана с очите на светска журналистка, която е сляпа за истинското състояние на нещата. Заради това конфликтите са поднесени като сапунен сериал, а драматургията е като чиклит-анекдот. Райкова е като Христо Калчев в пола. Разчита на жълтата ерудиция на публиката и гали тайни еротичен копнеж на читателя да надникне зад завесата на елита и да попадне в света на скъпото уиски, луксозните коктейли и кол-гърлите, чиято основна драма е колко силикон да си сложат в бюста. Разбира се за разлика от Райкова Калчев беше истински писател. Книгите му писани по време на социализма („Вътрешна светлина“, „Луда вода“) са изключително добри и смислени и е тъжно, че днес са забравени, а той остана в паметта единствено с вулгарните си романи, които родиха цяла школа от сензационна литература, която разчита на бързи продажби и сюжети, вдъхновени от криминалните новини. Тоест тъжното в описваната ситуация не е това, че Райкова е писател, а че бе коронована като най-четената българска авторка и то от Националната библиотека. Епохата е болна и очевидно оздравяване не се задава на хоризонта.

Замислете се обаче – нима това е толкова странно? Всичко в България е като извратено отражение на здравия разум. В България всичко е сурогат, телевизионна лъжа, която да ни накара да заживеем в матрицата на прехода, напълно лишени от надеждата за промяна.

Върховен законодател в България например е лицето Данаил Кирилов, човек осъществил за секунда трансфера от БСП в ГЕРБ, господарят на парламентарната скука и сивота. Този материализиран герой на Венета Райкова в края на годината много се обиди на определението, че е „законодателен терорист“, но под неговата диктовка Народното събрание прие текстове за задържане за 48 часа без да се уведомяват роднините, за конфискация на имущество дори и при спряло съдебно производство. Тези действия предизвикаха протеста на над 70 адвокати, но гласът им остана стон в пустиня. Не знам какво точно е правил Харви Уайнстайн с холивудските актриси, но като гледам какво прави Кирилов с правото започвам да придобивам някаква идея. Парламентарни зевзеци дори го кръстиха „ИДИЛ Кирилов“.

А какво да кажем за Камарата на строителите, които осъществиха върховната екзотика в българската политика – протест срещу опозицията? Строители, които вместо да се радват на идеята за проверка, за да докажат качеството на своята работа, тръгват като болонки да скимтят пред властта и да търсят начин това да ги приласкае – такъв сюжет дори и Венета Райкова би се затруднила да опише. И това щеше да е само в рамките на шегата, ако лошите пътища не взимаха реални жертви, ако България не беше начело на статистиките по жертви от пътно-транспортни произшествия. Строители-протестъри – това звучи като диагноза, а не като новина.

Държава в която отиващ си вицепремиер поставя като свой наследник секретарката си е съвсем достойна за това авторката на „Триумфът на кучките“ да бъде най-четеният писател. Чудно ми е дали рано или късно Райкова ще открие политиката като свое естествено ловно поле за сюжети. Къде по-очевидно се примесват сексуалните страсти, обществените лудости и абсолютната ненормалност. Когато Валери Симеонов остави като атомна бомба след себе си своята секретарка нито един депутат от мнозинството не стана да защити или поне да се опита да защити този избор. Всички стояха и си мълчаха, защото знаеха, че съучастват в някакъв политически вуду-ритуал, който трайно ни паркира в психиатричния край на вселената. В такава реалност и отношения е съвсем нормално хората да искат да четат мозъчните експлозии на една светска журналистка, защото тя поне не ги заблуждава, че е нещо, което не е я. Тя им поднася парфюмирани стонове и бягство именно от тази мизерия на ежедневието в която са потопени като удавници.

В България всичко е само привидно, всичко е само фасада на зловещи процеси. Ето Министерството на отбраната открива официална процедура за закупуване на боен самолет на българската армия и ни уверява, че тя ще е прозрачна и справедлива.  И веднага след това започват турнетата на политици в САЩ, у нас идва заместник-държавния секретар на Америка, за да ни обясни, че по същество ние нямаме никакво право на избор. Ама никакво. Трябва да купим американски самолети, иначе директно ще ни броят в кремълските орди на Владимир Путин. Това свободен пазар, право на самостоятелност – директно отиват в канала. Е как човек да не си купи роман за телевизионна водеща, която се разкъсва от дилемата дали да направи тройка с любовницата на мъжа си или да подаде молба за развод?

И най-накрая имаме си премиер, който в последната една година предпочита да стои в чужбина отколкото у нас. Венета Райкова веднага би го разбрала и описала. Тук му е досадно, тежко, а и постоянно му мрънкат за пари, безвремие и липса на перспектива. Бойко Борисов е върховният герой на литературата, която днес обявяват за най-четена. Той излезе директно от нейните страници и влезе в политиката. Така че – не ми се оплаквайте от Венета Райкова. Не смейте.

Ние отдавна живеем в неин роман.