Най-голямото умение в политиката не е да пръскаш харизма
и да се опияняваш от телевизионния си образ. Не се състои в това да хванеш
медиите в стоманена прегръдка, да ги вземеш за заложници и те през ден да ти
пеят небесни химни за геополитически успехи, напредък и стабилност докато
държавата фактически е в пълен нокаут. Най-голямото умение е да знаеш как да се
учиш от грешките, да се изправиш след като си залитнал, да намериш баланса,
когато геополитическия лед и емоционалните политически страсти са напрегнати,
трошливи и всеки миг могат да отидат по дяволите. Точно това видяхме тези дни
да ни демонстрира президентът Румен Радев - той в движение промени своята
позиция за напрежението между Русия и Украйна в акваторията на Черно море,
което накара много "либерални" медии у нас да изпаднат в автентичен морфичен
резонанс, да настръхнат, да иронизират и да пишат, че България била заела
"двояка" позиция. Ясно е, че на много хора у нас им се иска всеки
български политик след такива инциденти моментално да обявява война на Русия и
да праща два батальона от лузъри да превземат Кремъл, за да развеят знамето на
евроатлантическите ценности над Спаската кула, но ние живеем не в мокър сън на
Александър Йорданов, а в тревожна и настръхнала реалност и следователно страна
като България трябва да проявява чудеса от дипломатически такт, когато се
занимава с толкова болезнени събития. Всъщност, както ще видим позицията на
Радев по никакъв начин не е претърпяла огромна трансформация или промяна, за да
можем да го обвиняваме, че се е извъртял. Неговата грешка е, че той подцени
медийното отразяване на събитието на което заедно с полския президент Анджей
Дуда коментираха напрегната ситуация. Радев се остави на бъде пакетиран в
полската позиция, която сочи безусловно Русия като агресор, а Украйна като
невинна жертва на геополитическото чудовище. Всъщност полската позиция не е
продиктувана от любов към Киев, а просто от патологичното желание на поляците
Русия да бъде изкарвана всеки път по-черна от дявола и по-тъмна от най-мрачната
нощ. Точно заради това мнението на Дуда беше крайно и гласеше, че Русия
моментално трябва да освободи пленените моряци. Радев се присъедини към него с
позицията, че е необходимо да има "сдържаност, разум и възможно най-бърза
деескалация чрез диалог, без употреба на сила, при гарантиране на свободата на
гражданското корабоплаване и с незабавно връщане и освобождаване на моряците и
корабите от страна на Руската федерация". Подобно мнение макар че не звучи
като агресивно всъщност не отчита изключително важни детайли във всичко, което
се случи. А както знаем дяволът винаги е в подробностите, а каруците се
преобръщат от най-малките камъчета. Ситуацията в Черно море (украинските
нарушители изобщо не стигнаха до Азовско море) всъщност има много подводни ями.
Като тази, че в Украйна предстоят избори, а настоящия президент Петро Порошенко
има катастрофален рейтинг, въртящ се между 5 и 7 процента. В такава ситуация,
както знаем от великолепната книга на Наоми Клайн "Шоковата доктрина"
има един основен вариант за действие - да се предизвика криза, ако е възможно
война, защото в бурните ситуации дори и некадърните президенти могат да
изглеждат стабилни, спокойни и вечни, дори и да са шоколадови олигарси,
известни с тайната си страст към водката. Опитът на Украйна едновременно да
поиска повече натовски кораби в Черно море, спиране на проекта "Северен
поток" 2, нови санкции срещу Русия и още куп други глупости, накараха дори
европейските лидери да настръхнат и да заподозрат, че Киев се опитва да ги
вплете в своите вътрешни проблеми. И това не е моя импровизация или полет на
мисълта, а съвсем реалното положение на нещата, изразено от десетки политици в
последните дни. Ето защо позицията на Радев само няколко дни по-късно вече с
хладен реализъм отчете допълнителните детайли. "Рискът от ескалация на
конфликта между Русия и Украйна е реален, но Европа в никакъв случай не трябва
да става заложник на украинската вътрешна политика и амбиции", обяви той и
тази фраза стана повод няколкото наши евроатлантически анализатори да почнат да
вият като създание от филм на ужасите и да напишат драматични есета на тема
"петата колона на Кремъл коли и беси у нас, а и държи цената на водка
"Белуга" умишлено висока".
Всъщност всяка позиция по такава международна тема трябва
да е съобразена с няколко важни неща - автентичните факти, интересите на
страната и настроенията на хората. Фактите около драмата показват, че Украйна
изобщо не е невинна, а и че режимът в Киев наистина се опита да направи Европа
участник в тази криза с цел да извлече външнополитически дивиденти. Не е в
интерес на България и никога не е било да бъдем в лагера на ястребите срещу
Русия, защото това торпилира единственото ни сравнително предимство -
възможността да бъдем мост между Москва и Европа. И на трето място - хората у
нас масово не приемат острите позиции срещу Русия, защото те не отговарят на
тяхното мислене. Между другото осъзнаването на този факт е една от тайните
съставки на рецептата на Борисов за политическо дълголетие. Много вътрешни
проблеми му се разминаха и останаха без последствия, защото той например никога
не е приемал крайната антируска линия и идеите за милитаризация на Черно море.
Ако човек се зачете внимателно обаче ще види, че между
първата и втората позиция на Радев няма кой знае каква разлика. Тоест нямаме
обръщане на 180 градуса или пълен лупинг. Просто второто му мнение беше много
ясно, точно, добре прицелено и мотивирано и заради това то така вбеси
страничната публика, която живее от грантове. Пред нас Румен Радев демонстрира
най-ценното си качество - да се учи в движение, да не упорства, когато вижда,
че позицията му може да има развитие и да не се бои да застане пред хората и да
мотивира своето мнение. Радев изработи своята позиции в движение, пред очите на
медиите и журналистите. Борисов по същото време беше в Мароко и вероятно
позицията му е плод на потния труд на знайни и незнайни експертчета. Всъщност
това е разликата между автентичната политика и гмо-продуктите.
Точно в такава
ситуация може да я видим кристално ясно.
No comments:
Post a Comment