Ветропоказателят Борисов

 

Когато чудесата край нас зачестят - това е признак или за наближаващия Ден на страшния съд или за навлизането на страната в мътния бързей на предизборните страсти. Аз днес пак станах свидетел на чудо - в рамките само на 2 седмици премиерът Бойко Борисов стъпи два пъти в парламента. Нищо не предсказваше тази мистична поява, нямаше пророчески видения и предсказания, ама ето на - човекът се появи. Материализира се от нищото, защото искал да даде информация (или показания) за това какви позиции ще заема на европейската среща за мигрантите в неделя. Стратегическият патос на речта му бе леко изненадващ. Още на първата минута обяви, че днес щял да се чуе с Виктор (Орбан). За да не би това да бъде подминато той го повтори още четири пъти в рамките на тирадата си. След това ни бе поднесено едно мащабно платно за състоянието в света. Трудно е то да бъде повторено в реален мащаб, но в в него бяха замесени тежкото колониално минало на Африка и демографския бум на този континент, вините на Тони Блеър за лъжата около Ирак, провалът в износа на демокрация за Близкия изток, катастрофиралата Арабска пролет (лирическият герой се ожали, че е понесъл своите страдания заради фразата: "Арабската пролет се превърна в европейска зима"), войната в Сирия и безцелното "метане" на умни и красиви ракети и страданията на младия Вертер, че трябвало да комуникира постоянно с Ердоган ("Ако мислите, че ми е най-приятното нещо да говоря с Ердоган, не ми е приятно"), описано като върховна жертва в името на спокойствието на нацията. Беше обявена основната ни теза - България щяла да настоява центровете за бежанци да се правят извън границите на ЕС. Изобщо реч издържана изцяло във вишеградска стилистика.

Аз не бих избързвал с ръкоплясканията, защото както винаги премиерът е верен на себе си и влиза в тотална опозиция на собствените си идеи. Само преди три години и то в окото на бурята пред Ангела Меркел той бе предложил точно обратното - България да отвори на своя територия приемен център за бежанци. Тогава решението му бе възхвалявано като страгическо действия, знак за лоялност към европейската линия. А всъщност си беше върховна наколенка пред водещата политическа линия в ЕС.  Пак с възторжен апломб към тази политика предишното правителство на Борисов прие и стратегия за заселването на обезлюдени села с мигранти. А дори и днес не е сигурно, че целият вишеградски патотос не е изсипан, за да скрие някаква чисто българска сделка с ЕС – ето ви пари, прибирайте бежанци…
Тоест - Борисов не трябва да бъде разглеждан като самостоятелен политик с автономни идеи. Той е един ветропоказател, който се върти по най-изгодния начин и според най-модния политически тренд. Което означава, че нещо на върха в ЕС се е променило и днес България бърза да се покаже като най-възторжения последовател на поредната маневра. И в това е опасността "Борисов" - идеите му не са израз на стратегия (добра или лоша, но все пак стратегия), а просто опит да се улучи актуалния мейнстрийм и да бъде яхнат политически. България се опитва не да защити собствен национален интерес, а просто да се впише в по-многолюдния отбор, нещо от което сме страдали постоянно в исторически план. Заради това красивите приказки при Борисов вече отдавна не работят. При него всичко е конюнктура. А това трябва да ни плаши.
Но нека да погледнем и позитивното. Ако приемем премиера за опитен ветропоказател, то може би трябва да заключим, че епохата "Меркел" в ЕС вече е на път да приключи. Нейният най-верен фен я спомена само веднъж и то леко изнасилено...
Мъка.