Румен Радев между НАТО и Русия

Каквото й да прави човек май никога не може да угоди на дясната преса. Ако тя (дясната преса) беше човек май щеше да е хронично гневен чичак с разстроено храносмилане, от онези гадняри, които пукат топките на децата, ако попаднат на балконите им. След като година и половина изграждаха образа на Румен Радев като кандидат на Кремъл, Решетников, Путин и Мария Шарапова, сега изведнъж полулибералните сайтове със злорад и едва ли не изобличителен тон започнаха да разказват историята за това как държавният глава е подписал във Варшава декларация с настояване за повече НАТО в Източна Европа. В текста се настоява за по-засилено военно присъствие в противовес на тероризма и на Русия, а подпис под него освен Радев са постави президентите на Полша, Словакия, Унгария, Румъния, Латвия, Литва и Естония. Чешкият президент Милош Земан е бил достатъчно хитър и предвидлив да не се появява на този форум, а пратил там парламентарна делегация, така че неговият подпис отсъства многозначително. Десните сайтове, разбира се, акцентираха върху тази декларация не като опит да си признаят политическите грешки и манипулации, а с тайната надежда, че подобно действия ще повлияе сериозно върху авторитета на Радев сред неговата основна фен-база. То заради това и заглавията на „Медиапул“ по ирония напомняха късното "Работническо дело", но какво да се прави - историята винаги се повтаря като фарс. И още нещо важно - темата за тази декларация отново постави на дневен ред въпроса за българската външна политика, а много фейсбук геополитици започнаха да си задават въпроса: "Ама Радев обича ли наистина Русия? Защо е подписал този документ". И до сега социалните мрежи не могат да се успокоят и препирните по темата продължават. 

По този въпрос обаче трябва да се разсъждава трезво, прагматично и хладно, защото геополитическите размишления са удивително чужди на емоционалността. Тоест запалянковщината е хубаво качество, но трудно се вписва из стройните канони на дипломацията и на тънкото изкуство на международните отношения. Първо - образът на Радев като антинатовец е само една дясна илюзия и целенасочена медийна манипулация, за дресиране на десния електорат и за неговото поредно стрижене. В нито едно свое изявление или действие Радев не е дал да се разбере, че е срещу Северноатлантическия пакт. Все пак говорим за генерал, който се е вписал в системата на НАТО и е един от блестящите випускници на Военновъздушния колеж на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ. Тоест подписването на подобна декларация по никакъв начин не противоречи на неговите политически заявки. От друга страна обаче и фиксирането в текста от Варшава и превръщането му в инструмент за атака срещу Радев също е глупаво, защото политиката на държавния глава от ден номер едно е насочена към подобряването на отношенията с Русия. Още по време на предизборната кампания той се обяви за свалянето на санкциите срещу Руската федерация, а след това последователно, методично и упорито продължи да поставя темата на дневен ред, дори и когато това му е струвало страшно много медиен гърч. Именно заради неговата последователност в политическия дневен ред на страната отново влезе темата за подобряването на отношенията с Русия и точно Радев беше човекът, който понесе тежкия кръст да бъде първопроходец на затоплянето, въпреки, че беше наясно колко трудно и мъчно ще е това след близо 8 години пауза. Тоест едното действие (подписването на декларацията) съвсем не противоречи на другото (подобряването на отношенията с Русия). Моето лично мнение е, че текстът от Варшава е недообмислен, необективен, пристрастен и в крайна сметка ще остане поредното голословно твърдение, но върху мен не лежат висшите отговорности да бъда глас на международната политика на страната. Радев не може да си позволи чувства и пристрастия. Той трябва да търси баланс, да не отдалечава България от вече постигнатите съюзи, но и да е търси нови приятелства и сътрудничества. Точно заради това въпросът не опира до чувства, а до реални ползи и отношения. България си позволи да превърне своята дипломация в сапунен сериал и резултатът е катастрофален. Дори и Бойко Борисов в Москва призна, че не сме постигнали нищо, само се сме се отказали от изгодни проекти, но за съжаление отдавна вече е късно за късане на коси и публични опити за прегръдки. Радев е алтернатива на всичко това и до момента се справя повече от добре. Между другото - неговата политическа смелост си пролича и съвсем наскоро. Държавният глава не се отказа да посрещне своя македонски колега Георге Иванов и пред него да призове за диалог в Македония. За разлика от Радев Екатерина Захариева и Бойко Борисов бойкотираха срещата. Най-вероятно, защото така са им казали. Радев доказа, че е самостоятелен играч, човек със собствено мнение, амбиция и хъс. И точно такъв човек може да докаже, че членството в НАТО е съвместимо с добрите отношения с Русия. В цяла Европа идва нова вълна политици, които приемат зададената политическа рамка, но именно в нея искат да осъществят желаните геополитически промени. Тоест аз разглеждам действията на Радев не като враждебен акт към Русия, а просто като тактическа стъпка, като начин да даде знак на партньорите ни, че той е готов да подкрепи и техни идеи, но това му дава терен да не се отказва от своите. В дипломатическите процеси няма големи откровения, катарзиси и чудотворни финали. Всичко е въпрос на упорита работа и влудяваща методичност. Значи ние сме попаднали на точния човек да отпуши малко капанът в който сами се сме се вкарали.