Едва сега (няколко дни по-късно) събрах емоционални сили
да изгледам отново анимационното клипче на Атлантическия клуб в България,
направено в прослава на НАТО и на нашето съюзническо единство. За първи път то
мина пред погледа ми само минута преди новогодишната реч на президента и беше
толкова абсурдно, че доста време не осъзнах какво точно гледам. След това бавно
включих и всъщност налудничавата тъпотия, която ми беше изсипана на практика
подсили с пъти всичко, което Румен Радев каза. След това видях, че и социалните
мрежи постепенно се събуждат, започват да обсъждат видеото и реших, че трябва
да го изгледм отново. Навлякох емоционален скафандър и се потопих в морето от
лудост.
Естетиката на образите в клипчето е потресаваща - хан
Кубрат прилича на нелеп манга опит върху древногръцката митология, синовете му
са изографисани като създания от алтернативна реалност, пресилената патетика на
сценката може да хвърли неподготвен човек в спазматичен гърч. Но тук няма да се
фокусираме върху изпълнението на задачката. Идеологическите сондирания на клипа
са далеч по-интересни и психиатрични. Виждаме как хан Кубрат още в древността е
застанал върху емблемата на НАТО и върху нея експериментира своя завет с
копията. Все едно НАТО съществува от зората на времето, а българският
национален дух е просмукан със съюзнически отговорности от началото на своето
национално съществуване. Да, навремето имаше учени, които се опитваха да
твърдят, че още първата маймуна, когато е станала човек е проговорила на
български. Сега виждаме естетическото продължание - хан Кубрат е първият
натовец в историята на човечеството. Яко.
Подлото в целия клип е опитът великият български призив
"Съединението прави силата" да бъде вписан в международен контекст.
Авторите на великата фраза вероятно се въртят в своите гробове. Защото всеки
българин знае, че смисълът на призива е точно обратен. Ние трябва да се сме
единни, ние трябва да сме един отбор и тогава силата идва в нас. Ние,
българите. Това не ксенофобска истерия или нациоалистическо опиянение, а ясно
осъзнаване, че в безмилостен свят ние трябва да се осъзнаваме заедно като народ
и да не забраваме това единство. Не мисля, че има място за външни сили, армии и
стратегии в този призив. Между другото (точно тук е време русофобите да пият
валериан или да ходят да се гръмнат) нещо подобно каза Владимир Путин в
новогодишното си приветствие: "Никога не сме имали помощници и няма да
имаме. Затова за нас най-важното е да сме сплотен, единен и силен отбор".
Едва след като осъзнаеш това идват международните
коалиции, участията в различни съюзи и опиянението от геополитически вектори.
Само, че авторите на натовското умопомрачение правят
точно обратното. Те се опитват да имплантират някаква чужда идентичност в
най-съкровените ни национални усещания. И тук започва нечистоплътното
заиграване с нашата история. Това е нещо, което оргазмиращите евроатлантици у
нас отдавна се опитват да правят. Те търсят миналото с изнасилваческа цел.
Почват да приписват днешните си лакейски фетиши на колосите в нашата история и
този процес е сравним с морално престъпление. Навремето точно така Росен
Плевнелиев се опита да изкара Паисий родоночалник на Европейския съюз като
обяви, че той ни е завещал да бъдем "достойни европейци". Паисий,
огненият дух на българското пробуждане, едва ли някога е осмислял идеята за
Европа. За него е била важна България, бил е важен българския народ. И точно
това ми липсва днес, когато гледам как софийската политическа зоология,
изнежените евроатлантически кариеристи, истеричните тъпаци от жълтите павета,
се опитват да превърнат своето раболепие, своето превиване на гръбнак в някаква
църква.
Чеслав Милош има една велика книга "Поробеният
разум" (въпреки, че наскоро прочетох доста интересна дискусия между Тони
Джуд и Тимъти Снайдър върху нея и те се отнасят критично към основните й
послания) в която се опитва да обобщи своето разбиране върху това как
интелектуалците приемат тоталитаризма. Като гледам нашите евроатлантици те
сякаш са извадени от кошмарните страници на тази книга. Защото се опитват да
превърнат НАТО в някакъв параклис, в място, където се шепти и се подчинява, в
организация, където трябва единствено да кимаш богоугодно с глава и да се
отдаваш на пост и молитва, в нашия случай - да изсипеш безбожни пари за
отбраната и да подпишеш празен чек за американски самолети. Сънят на разума
ражда чудовища, а в нашия случай - анимационни кошмари, които се опитват да
патетизират една международна организация, която не може да хвърли във възторг
дори и своя началник, а вероятно и участниците в нея. Нека да не бъркаме
административното удоволствие на бюрокрацията с автентичен политически дух.
Заради това анимационните опити за имитиран възторг са
някакъв последен лабораторен експеримент за вдъхване на живот в мъртва кауза.
НАТО може и трябва да бъде възприемано със строг реализъм и прагматизъм.
Обратното е просто геополитически фетишизъм, който винаги е обречен да избухва
в лицата на тези, които са му повярвали. Но анимационните шамани едва ли ще
спрат толкова лесно. Всички знаем, че лудостта не прощава.
Според мен опитът за инжектиране на телевизионен
адреналин в НАТО на българска почва, активизираната на тайните пациенти на
софийските психиатрии да пишат бодряшки есета за Алианса и да се пенят, издава
някакво усещане за политическа кризисност. Този тъп и глупав народ с години
беше обработван безропотно да приема всичко, което му се спуска отгоре, но така
и не усвои най-важното, това, което беше целта на упражнието - да обича
безрезервно Големия брат и да слюноотделя всеки път, когато името му бъде
споменато. Този народ по собствен ъндърграунд начин откри обратното -
съединението прави силата. Дори и да е съединение на тишината на презрението
срещу лакейската фауна, която с ужас усеща, че дните й са преброени.
No comments:
Post a Comment