Сделката за новите изтребители за българската армия
отдавна носи буреносен характер. В последните няколко месеца докато
наблюдавахме политическите гърчове на ГЕРБ и неистовите опити на Бойко Борисов
да се добере до снимка с Доналд Тръмп, всички бяхме наясно, че новите самолети
ще бъдат използвани в неговия личен "Сървйвър" като резменна монета
за въшна подкрепа. Заради това обявяването на новината, че България ще купува
F-16V предизвика скандал, но не и изненада. Всички бяха наясно, че това е отчаян
опит на давещите се да си купят още политическо време, впримчени в илюзията, че
изсипването на много пари може да им реши вътрешните проблеми. И заради това
политическата криза около взетото решение веднага разпали страстите у нас. То
за пореден път просто демонстрира, че България вече е стигнала до състояние в
което не може да формулира адекватно собствените си национални интереси, а с
мазохостично удоволствие се оставя да бъде употребявана в геополитически
машинации, които имат неприятен вид и вкус.
Предложението на правителството за новите изтребители е
скандално, защото е зад него лесно прозира политическата паника. Но основният
скандален заряд, който носи то е в това, че е удар в челюстта на
парламентаризма. Миналата година Народното събрание гласува финансова рамка за
модернизацията на българската армия и там сумата е закована - 1,8 милиарда.
Офертата на "Локхийд Мартин" обаче надвишава значително заложените
средства. И въпреки това, въпреки законодателния акт изпълнителната власт го
приема и предлага на депутатите за пореден път да отменят свое предишно
решение. Това не е демокрация, а первезна форма на играта "тука има, тука
няма". Всичко това е направено под благовидната формулировка, че
преговорите сега започват, а цената евентуално някога в далечното бъдеще можела
и да бъде променена. Зад всички това стои само едно - парламентът да разпише
празен чек на властта и да я остави да договаря каквато си цена поиска. А
всички знаем, че преговорните усилия на ГЕРБ винаги правят така, че България да
губи пари. Всъщност това ситуация съвсем аналогична на телефонно мошеничество.
Трябва да хвърлим едни пари от балкона неясно на кого, неясно за какво, но с
добри уверения, че това е "правилният геополитически избор".
Бурята обаче не удари единствено политическите върхове.
Начинът по който бе взето решението (в последния възможен работен ден преди
коледната ваканция) ясно демонстрира дори и на незапознатите с темата, че пак
се натъкваме на нещо подмолно, на нещо нечисто, че за пореден път някой се
опитва да фокусничества пред лицето на българското общество. Гневните мнения
заляха социалните мрежи. Мнозина със страстта на изследователи на безумието се
заровиха в информационни източници от цял свят, успяха да издирят подробности
от офертите и стана ясно, че посочването на F-16 съвсем не е така безспорно
както го слюноотделя психодясното, полегнало за пореден път като държанка на
ГЕРБ. Например конкуренцията на американците - шведите от СААБ ни предлагат два
самолета в повече, вместват се в посочената цена, развиват сделката като
обещават инвестиции в икономиката и създаването на център за ремонт на
техниката им у нас. Но всичко това изобщо не е било взето предвид. И тук е
голямата подмяна. Държавата пусна критерии за участие в нещо като конкурс, но
всичко се оказа проформа. Защото в критериите никъде няма заложени политически
изисквания към сделката, не са предвидени никакви политически условия, а
най-добра цена и предложения. Изведнъж, когато американският натиск стана
очевиден, а дори и досаден, Цветан Цветанов при поредното си посещение във
Вашингтон обяви, че изборът ще е политически. И всички започнаха да повтарят
тази мантра все едно тя е вълшебен отговор на всички проблеми. Епичен връх на
тази откровена лудост станаха твърденията на госпожа Елена Поптодорова (за
която никой досега не подозираше, че има експертиза да коментира военна
техника), която буквално заяви:"Правилният избор на изтребител ще промени
политическият климат в Югоизточна Европа". Това, което идеолозите на
правилния избор обаче пропуснаха да ни кажат е, че предлаганата модификация на
F-16 засега съществува само на хартия, тъй като от нея не е произведен нито
един брой. Дори фабриката, която ще ги произвежда още не е конструирана, а на
всичкото отгоре България върви в пакетна сделка с Бахрейн и Словакия и последна
на опашката за дата за получаване на новата техника. Това са само част от
детайлите, които изкараха спора от експертната плоскост и го превърнаха в остър
политически проблем. Остър, защото управляващите политизираха темата, за да
скрият в димната завеса въпроса за своята отговорност пред националните
интереси и защото запълниха информационното пространство с лъжи и заклинания,
за да може градската десница талибански да си изхвърли мозъците на боклука и да
пълни нета с фанатичните си евроатлантически тъпотии, подписвайки пълното алиби
на властта.
В целият този разговор единствено президента Румен Радев
запази здрав разум и хладнокръвие и заради това ГЕРБ пак се опита да насъска
медийните си хрътки по него. Той обяви, че решението е очевиден признак за лобизъм
и предизвика гърчоветe на
властта за пореден път, но България се намира в ситуация в която всяка тема ще
се превръща в криза, защото управлението е напълно лишено от доверие. То е
подгизнало от лъжи и измами, а когато на масата са поставени и милиарди, тогава
е напълно ясно, че някой някъде плете поредната паяжина. Заради това кризата с
изтребителите съвсем няма да отшуми лесно, както си въобразяват част от
медийните шамани. В нея е заложен динамитен скандал, който ще оттеква, а в
крайна сметка може и да се стигне до разваляне на сделката. Защото подобно
начинание се нуждае от ярка политическа легитимност, а бе проведено като
мафиотска операция и геополитически рекет. Защото българското общество за
пореден път видя как парите от неговите данъци ще бъдат дадени курбан в нечии
тъпи и елементарни политически игрички, които май даже и няма да са толкова
успешни, колкото си въобразяват техните автори.
България заслужава повече от това.
No comments:
Post a Comment