В края на всяка година отделната електорална единица дори
и да иска не може да избяга от равносметките за изминалото време. Всичко те
насочва в тази посока - новини, анализи, интервюта, забавни програми, дори и
концертите на Веселин Маринов, които се повтарят с настойчивостта на хронично
вирусно заболяване. Но равносметката е лесна. Човек лесно може да събере на
едно място успехи, грешки, възходи, падения и да изгради наново сапунената
опера на битието. Трудното е да се опиташ не да тънеш в спомени, а да се опиташ
да си направиш сметката какво ни чака занапред. България обича да живее в
миналото, но ако искаме да имаме бъдеще трябва да се научим на обратното - да
мислим отвъд хоризонта на следващите няколко дни. Заради това тук ще се опитаме
да синтезираме какво ли ни очаква през следващите 365 дни и в кои дни от
годината ще трябва да носим противогаз, защото ароматът от жълти сензации и
тежки гръмотевици ще става невъобразим.
Най-голямата мистерия и въпросителна за 2019 година,
разбира се, е колко пъти ще се наложи на електората да ходи пред урните. Два
пъти сега не му мърдат, каквото и да прави. През май-европейските избори, които
се очертават като първите наистина интересни в историята, а в късната есен
предстои лютата битка за местната власт. Обичам местните избори - там се
разкрива цялата мизерия на българския политически живот, лъсват корпоративните
схеми, бизнес-паяжините, политическите обвързаности, избиратели, които третират
като крепостни селяни. Точно това гласуване показва, че в България и най-възторжените
политически идеи могат да бъдат сведени до икономическа сделка в името на
последното голямо разпределение на европари. На миналите местни избори картата
на България стана отровносиня, защото ГЕРБ като раков тумор превзеха
най-големите градове, но днес на практика виждаме, че това преяждане с власт им
причини политически колики, които стават все по-очевидни. Не напразно една от
най-големите си кризи ГЕРБ преживява в своя супер-бастион София, където
поредицата от некадърни ремонти, кражби, корупция успя да вбеси столичани от
всички цветове, чийто редовен спорт стана пърженето на Йорданка Фандъкова в
социалните мрежи.
Въпросът, който обаче всички си задават от средата на
2018 година е дали ще има предсрочни парламентарни избори. След поредица от
политически кризи, обществен гняв, социално недоволство, коалиционни драми и
корупционни скандали управлението изглежда като удавник, който се държи на
сламка. ГЕРБ нямат довършен мандат в своята политическа биография, нещо, което
е в рязък контраст с претенцията им да бъдат партия на стабилността и това няма
как да не ги яде отвътре и да не разваля вкуса на властта, колкото и любовно да
са настроени медиите и жълтите сайтове. Заради това въпросът за предсрочни
парламентарни избори ще бъде тежката сянка, която ще следва Бойко Борисов
навсякъде. Тълпи от медийни шамани, телевизионни журналисти с мутренска
нагласа, новопосветени консерватори и друга фауна ще се късат да повтарят, че
алтернатива няма, че ГЕРБ са обречени да управляват до 2040 година, но всички
знаят, че това е безподобна, лицемерна и тлъста лъжа. България се дави в
безвремие, а липсата на перспектива е повсеместният повод за отчаяние. Това си
личи най-много по празниците. България не може да си представи нищо в хоризонт
дори от 3 години. Политиката се е свела до водевил. Психодясното води битки с
една елха в центъра на София и най-смешното е, че елхата спечели. Шефката на
парламента Цвета Караянчева лее крокодилски сълзи по телевизията заради това,
че пенсионерите щели да вземат само по 40 лева надбавки за Коледа, а Бойко
Борисов потъна някъде в празничната мъгла, без да даде даже знак за себе си.
Сюжетът прилича на роман от Кафка - всичко се повтаря отново и отново и
шансовете за хепиенд са стеснени до минимум. Единствено изборите могат да дадат
някакъв нов шанс за развитие, или поне нова надежда за нещо различно. Не ме
разбирайте погрешно - политиката отдавна е спряла да бъде фабрика за добро в
България, но едно различно управление има шанс да натрупа легитимност поне като
за първи път в историята на прехода разрови всички мътни и гнусни афери на
предишните управления. След като нямат шанс за бърз хепиенд, то хората поне в
началото ще се задоволят и с пълното изкарване на истината наяве. Много от тях
си представят бъдещето точно така.
И през 2019 година битката на мнозинството срещу
президента Румен Радев ще продължи. Красивото е, че те имат същия шанс да
успеят колкото градското дясно в битката си с московската елха. В края на 2018
година видяхме как гербаджии от всички разцветки и качества се опитаха да се
изкарат жертви на политическа агресия. Те били постоянна мишена на президента.
Румен Радев развалял идиличния климат на българската стабилност. Президентът
обаче постигна най-важното - обнадежди много хора, че безвремието получава
отпор. Оказа се, че в България не е трудно да постигнеш траен успех и рейтинг -
за целта просто се иска да си безусловно честен, последователен и да не те е
страх да казваш точно това, което виждаш. Всъщност огромната нервност, която
мнозинството излъчва напоследък и постоянните медийни истерии се дължат точно
на факта, че Радев нито един път не се огъна, а продължи да бъде
безкомпромисен.
Още отсега е ясно, че Бойко Борисов ще направи и
максималното да не се задържа в България. На него образът на дипломат му
хареса, защото го отвлича от досадното занимание да решава местните проблеми.
Но още от самото начало той ще бъде изправен пред кризата със самолетите. В
края на миналата година, точно в последния ден преди парламентарната ваканция
експертна група реши да препоръча България да купи самолети F-16, които обаче
съществуват все още само на хартия, защото от предлаганата ни модификация не е
направен все още нито един. Драмата оттекна в социалните мрежи, предизвика шум
и ще първия повод за парламентарни скандали. Изобщо в България човек винаги
може да разчита, че скандалите ще го следват като папарак фолк-певица.
2019 година дава още един шанс на досегашния политически
модел да произведе реална формула за различна управление, което да даде надежда
на повечето хора. Ако не е в състояние да предложи това, то спокойно можем да
кажем, че всеки следващ вот ще се превръща в руска рулетка за партиите от
статуквото. Добрата новина от 2018 година е, че телевизионният месия Слави
Трифонов се самоуби ритуално в ефир, така че да се надяваме, че през 2019
година ще чуваме по-малко мрънкане от него и ще заложи на вицовете, а на
моралистичните тиради. Човек трябва да има някаква надежда, нали?
Пък била и тя
телевизионно невъзможна.
No comments:
Post a Comment