Sunday, January 06, 2019

2019 - година на геополитически бури и институционални войни



В края на всяка година отделната електорална единица дори и да иска не може да избяга от равносметките за изминалото време. Всичко те насочва в тази посока - новини, анализи, интервюта, забавни програми, дори и концертите на Веселин Маринов, които се повтарят с настойчивостта на хронично вирусно заболяване. Но равносметката е лесна. Човек лесно може да събере на едно място успехи, грешки, възходи, падения и да изгради наново сапунената опера на битието. Трудното е да се опиташ не да тънеш в спомени, а да се опиташ да си направиш сметката какво ни чака занапред. България обича да живее в миналото, но ако искаме да имаме бъдеще трябва да се научим на обратното - да мислим отвъд хоризонта на следващите няколко дни. Заради това тук ще се опитаме да синтезираме какво ли ни очаква през следващите 365 дни и в кои дни от годината ще трябва да носим противогаз, защото ароматът от жълти сензации и тежки гръмотевици ще става невъобразим.
Най-голямата мистерия и въпросителна за 2019 година, разбира се, е колко пъти ще се наложи на електората да ходи пред урните. Два пъти сега не му мърдат, каквото и да прави. През май-европейските избори, които се очертават като първите наистина интересни в историята, а в късната есен предстои лютата битка за местната власт. Обичам местните избори - там се разкрива цялата мизерия на българския политически живот, лъсват корпоративните схеми, бизнес-паяжините, политическите обвързаности, избиратели, които третират като крепостни селяни. Точно това гласуване показва, че в България и най-възторжените политически идеи могат да бъдат сведени до икономическа сделка в името на последното голямо разпределение на европари. На миналите местни избори картата на България стана отровносиня, защото ГЕРБ като раков тумор превзеха най-големите градове, но днес на практика виждаме, че това преяждане с власт им причини политически колики, които стават все по-очевидни. Не напразно една от най-големите си кризи ГЕРБ преживява в своя супер-бастион София, където поредицата от некадърни ремонти, кражби, корупция успя да вбеси столичани от всички цветове, чийто редовен спорт стана пърженето на Йорданка Фандъкова в социалните мрежи.
Въпросът, който обаче всички си задават от средата на 2018 година е дали ще има предсрочни парламентарни избори. След поредица от политически кризи, обществен гняв, социално недоволство, коалиционни драми и корупционни скандали управлението изглежда като удавник, който се държи на сламка. ГЕРБ нямат довършен мандат в своята политическа биография, нещо, което е в рязък контраст с претенцията им да бъдат партия на стабилността и това няма как да не ги яде отвътре и да не разваля вкуса на властта, колкото и любовно да са настроени медиите и жълтите сайтове. Заради това въпросът за предсрочни парламентарни избори ще бъде тежката сянка, която ще следва Бойко Борисов навсякъде. Тълпи от медийни шамани, телевизионни журналисти с мутренска нагласа, новопосветени консерватори и друга фауна ще се късат да повтарят, че алтернатива няма, че ГЕРБ са обречени да управляват до 2040 година, но всички знаят, че това е безподобна, лицемерна и тлъста лъжа. България се дави в безвремие, а липсата на перспектива е повсеместният повод за отчаяние. Това си личи най-много по празниците. България не може да си представи нищо в хоризонт дори от 3 години. Политиката се е свела до водевил. Психодясното води битки с една елха в центъра на София и най-смешното е, че елхата спечели. Шефката на парламента Цвета Караянчева лее крокодилски сълзи по телевизията заради това, че пенсионерите щели да вземат само по 40 лева надбавки за Коледа, а Бойко Борисов потъна някъде в празничната мъгла, без да даде даже знак за себе си. Сюжетът прилича на роман от Кафка - всичко се повтаря отново и отново и шансовете за хепиенд са стеснени до минимум. Единствено изборите могат да дадат някакъв нов шанс за развитие, или поне нова надежда за нещо различно. Не ме разбирайте погрешно - политиката отдавна е спряла да бъде фабрика за добро в България, но едно различно управление има шанс да натрупа легитимност поне като за първи път в историята на прехода разрови всички мътни и гнусни афери на предишните управления. След като нямат шанс за бърз хепиенд, то хората поне в началото ще се задоволят и с пълното изкарване на истината наяве. Много от тях си представят бъдещето точно така.
И през 2019 година битката на мнозинството срещу президента Румен Радев ще продължи. Красивото е, че те имат същия шанс да успеят колкото градското дясно в битката си с московската елха. В края на 2018 година видяхме как гербаджии от всички разцветки и качества се опитаха да се изкарат жертви на политическа агресия. Те били постоянна мишена на президента. Румен Радев развалял идиличния климат на българската стабилност. Президентът обаче постигна най-важното - обнадежди много хора, че безвремието получава отпор. Оказа се, че в България не е трудно да постигнеш траен успех и рейтинг - за целта просто се иска да си безусловно честен, последователен и да не те е страх да казваш точно това, което виждаш. Всъщност огромната нервност, която мнозинството излъчва напоследък и постоянните медийни истерии се дължат точно на факта, че Радев нито един път не се огъна, а продължи да бъде безкомпромисен.
Още отсега е ясно, че Бойко Борисов ще направи и максималното да не се задържа в България. На него образът на дипломат му хареса, защото го отвлича от досадното занимание да решава местните проблеми. Но още от самото начало той ще бъде изправен пред кризата със самолетите. В края на миналата година, точно в последния ден преди парламентарната ваканция експертна група реши да препоръча България да купи самолети F-16, които обаче съществуват все още само на хартия, защото от предлаганата ни модификация не е направен все още нито един. Драмата оттекна в социалните мрежи, предизвика шум и ще първия повод за парламентарни скандали. Изобщо в България човек винаги може да разчита, че скандалите ще го следват като папарак фолк-певица.
2019 година дава още един шанс на досегашния политически модел да произведе реална формула за различна управление, което да даде надежда на повечето хора. Ако не е в състояние да предложи това, то спокойно можем да кажем, че всеки следващ вот ще се превръща в руска рулетка за партиите от статуквото. Добрата новина от 2018 година е, че телевизионният месия Слави Трифонов се самоуби ритуално в ефир, така че да се надяваме, че през 2019 година ще чуваме по-малко мрънкане от него и ще заложи на вицовете, а на моралистичните тиради. Човек трябва да има някаква надежда, нали? 
Пък била и тя телевизионно невъзможна.

No comments: