Две визити у нас - на генералния секретар на НАТО Йенс
Столтенберг и на руския премиер Дмитрий Медведев почти щяха да се застъпят по
време, но въпреки, че високоуважаваните гости не се засякоха в София, то
техният полет дотук за пореден път показва, че България се намира в много
особена геополитическа ситуация, която е трудно решима като непосилно
математическо уравнение. От началото на
90-те години бившите комсомолци се събудиха евроатлантици-талибани и
като папагали заповтаряха, че нашият цивилизационен избор се върти са страните
от ЕС и НАТО. България обаче направи немислимото - присъедини се и към двете
организации, но за съжаление най-верните трубадури вместо да се оттеглят в
пенсия и да пишат победоносни мемоари, започнаха да си измислят заплахи, за да
могат да оправдаят все по-жалкото си съществуване. Така на 16-ата година от
членството в Алианса от всеки сутрешен блок можете да видите политически шаман,
който със стържещ глас говори, че интеграцията ни в организацията не била
достатъчна, че трябвало още усилия, защото в противен случай веднага ще паднем
в лапите на огромната и коварна кремълска мечка. И целият този патос е породен
от един интересен факт в българската действителност. 30 години Русия беше
изкарвана по-черна от дявола, 30 години истерична пропаганда така и не успяха
да прекъснат топлите чувства на българите към нея. Тези чувства са исторически
обусловени, емоционално натоварения и са издържали проверката на няколко епохи,
но ето че днес пак се намираме в достатъчно подли времена, за да виждаме как
опитите за поредно прокарване на разграничителни линии да не спират нито за
миг. Точно заради това е добре да съпоставим посещенията на Столтенберг и
Медведев, защото може би в този контраст по-добре ще огледаме себе си и
собствената си национална и политическа съдба.
Посещението на шефа на НАТО у нас стана малко неочаквано,
или поне медиите се оказаха изненадани за него. Между другото така и никой не
разбра каква точно е билта целта на разговорите между Столтенберг и Борисов.
Вместо информация чухме генсека на Алианса да изпада в геополитически анализ и
да ни предупреждава да очакваме все повече нестабилност в света. Причините за
тази нестабилност ни бяха описани многословно, но могат да бъдат сведени до общ
знаменател - Русия. Русия излязла от договора за ракетите със среден обсег и
създала нови оръжия, а това предвещавало мрачни времена. Разказвам го леко
иронично, защото никак не ми се отдава да пресъздавам бюрократични тъпотии
сериозно, но това не означава, че съм склонен да подценявам терзанията на един
бюрократ, който стои начело на толкова мощна организация. Защото в последните
две-три години НАТО минава пред жестока политическа криза и тя е толкова
очевидна, че само у нас има хора, които се опитват да я отричат. На последната
среща на върха на НАТО американският президент Доналд Тръмп буквално започна да
извива ръцете на съюзниците си всички да отделят по 2 процента от БВП за
отбраната. Тук разбира се има малка уловка - за всички страни от НАТО тези два
процента са разход, но за САЩ това са свежи пари, които ще потекат в тяхната
икономика. Точно заради това едва ли скоро ще има нова такава среща на високо
равнище. На никого не му харесва да бъде отупват като брашнян чувал.
В такава ситуация обаче България получава шанс да вдигне
цената си, да има терен за маневри и отстъпки. Уви, у нас такава възможност за
пореден път бе пропиляна. Вместо да се опита да воюва за някои привилегии,
Борисов побърза да увери, че България не е троянския кон на Русия в НАТО, а
напротив - страната ни била лоялен, последователен и верен член на Алианса.
Спокойно можем да пропуснем тази плява покрай ушите си. От времената на
комсомолските събрания клетвите с красиви думи не важат. Ние днес, подобно на
Волен Сидеров (казвам го без ирония, той с основание задава въпроси за срещата
със Столтенберг) трябва да се чудим какво точно си казаха двамата. Повод за
притеснение ни дава едно откровение на Борисов, който без да е питан или
насочван натам обяви, че енергийните проекти не са били темата за разговора.
Интересно тогава защо ли го въвежда като тема? Убеден съм, че двамата не са
обсъждали и изпълнението на лейди Гага на церемонията по раздаването на
наградите "Оскар", но за това Борисов не намери повод да каже нещо.
Значи трябва да сме убедени, че лично Столтенберг е пратен като емисар да кара
България да се отказва от това тръба на "Турски поток" да минава през
България. Честно казано откакто се помня като съзнателен човек в името на нашия
"цивилизационен избор" ние все се отказваме от нещо без да получаваме
в замяна. От гледна точка на НАТО България има ценност, за да може да бъде
спряно поне едното разклонение от "Турски поток" и да бъде
милитаризирано Черно море. Мечтанията на Соломон Паси за атомно оръжие на
Балканите ще ги пропуснем в този текст, но нека да алармираме националният
консултант по психиатрия да обърне внимание на този пациент. За пореден път
България демонстрира не само липса на самочувствие, но дори не успя да покаже
изящество в наколенките. А какво е искал Столтенберг и дали България ще го
послуша ще научим буквално седмици след посещението на Медведев. Руският
премиер не идва с пълна кошница у нас, но поне вниманието на цялото общество е
насочено към него. България има уникалният шанс да бъде свързващо звено между
Европа и Русия, нещо от което тя не се възползва нито един път както трябва в
буреносната си история. Пристигането на Медведев също е лакмусова хартия за
състоянието на българската политика. Президентът Румен Радев от най-висока
трибуна призова съдбата на енергийните проекти да бъде решавана у нас, а не
отвън и това ще е основния залог в политическите маневри поне в следващата една
година. Защото България има последен шанс да получи голям проект на своя
територия, който да я подсигури във времена на несигурност. Защото Столтенберг
идва и си отива, Медведев днес е премиер, а утре е никой, но националните ни
интереси би трябвало да стоят над всичко. Нормално е големите страни да имат
свои стратегия и интереси у нас. Лошото е, че в повечето случаи ние ги
регистрираме като безучастни наблюдатели и не правим нищо, за да протегнем с
ръка към тях. България е заключена в клетви за любов и вярност, но в света в
който живеем вече никой не вярва на красивите думи и постоянните заклинания.
А
отвъд тях засега ние демонстрираме основно безпомощност.
No comments:
Post a Comment