Мисия невъзможна, неистова и налудничава е човек да
събере всички реакции, които решението на БСП да номинира Елена Йончева за
водач на своята евролиста предизвика. Медийният шум беше толкова голям и
плътен, че заприлича на спам със своята тревожна настойчивост. Няма да
обобщавам, няма да иронизирам, макар че толкова ми се иска, защото е абсолютно
безсмислено. Ще ви обърна единствено внимание на едно заглавие на журналистката
Ива Николова в агенция "ПИК" - "СКАНДАЛНО И НЕЧУВАНО! БСП за
пръв път на избори с водач на листа, който не е от партията и е разследван за
офшорни връзки с фалиралата КТБ - Нинова опозори партията с Йончева".
На
мен Ива Николова ми е слабост, така че не очаквайте да обръщам оръдията срещу
нея. Но писането с големи букви винаги е било еквивалент на истеричния писък и
фактът, че Йончева изтръгва точно такава реакция е хубав знак. Лагерът на врага
е смутен, паникьосан и ужасен. Това винаги е добро начало за предизборна
кампания.
Но всъщност цитирах заглавието заради друго. Този път, опасявам се,
Ива Николова не е проверила добре своите факти. БСП не отива за първи път на
избори с водач на листа, който не е от партията. И за целта е достатъчно да се
върнем до 2009 година, когато лично лидерът на БСП тогава Сергей Станишев
наложи Ивайло Калфин за водач на листата за европейските избори на левицата.
Калфин към онзи момент не можеше да бъде наречен дори "гражданска
квота", защото беше член на друга партия - Политическо движение
"Социалдемократи", което по никакъв начин не попречи БСП да му даде първото
място. При това иронично - хората, които в неделя ни убеждаваха как на всяка
цена водачът трябва да бъде партиен член, през 2009 година изобщо не
протестираха срещу Калфин. В политиката, мама му стара, все пак трябва да има
някаква елементарна последователност, защото иначе тя се превръща в игра на
подлост, а не на принципи. Дори в кръга на върховната черна ирония можем да
кажем, че Корнелия Нинова днес е верен изпълнител на принципите на самия
Станишев, принципи, които самият лидер на ПЕС е захвърлил в тъмното мазе, без
изобщо повече да се сеща за тях. През 2009 година кандидатурата на Калфин бе
рекламирана като мост към нови групи от хора, като начин левицата да разшири
влияние, а не да се затваря в своя тесен кръг. Всички адепти на Сергей Станишев
в неделя обаче изведнъж извадиха точно обратните аргументи. Всеки човек има
право да се променя, да сменя, но това опасно много прилича на конюнктурност и
реваншизъм, а не на идейно развитие. Между другото точно със същите аргументи
през 2011 година Калфин бе силово наложен и като кандидат за президент на БСП.
Тогава той вече беше "безпартиен". Така че аргументът "партията
се нуждае от водач, който е член на БСП" е адекватен, но може да го
ползват единствено хора, които не се сменяли като балерини своите позиции през
годините, за да хванат правилния политически вятър...
В неделя обаче БСП избра да не се занимава с миналото, а
да потърси нов път към бъдещето и да заложи на Елена Йончева. Въпросът за
партийната принадлежност е абсолютно незначителен щом става дума за човек като
нея. Йончева не се нуждае от апология, но няма как да подминем един факт –
присъствието й в редиците на левите депутати даде нова енергия, сила и смисъл
на парламентарната група. Със своя характерен стил, смесица между интелект,
настоятелност, настъпателност, непоколебимо търсене на истината и биткаджийски
характер, журналистката даде на левицата много каузи върху, които да гради
своята политика. Нито един анализатор не е в състояние да разкаже пътя на БСП
от 2017 година насам без да спомене всички онези сюжети, които Йончева вкара
като тема за обществено обсъждане - водата с уран в Хасково, далаверите със
стената по границата, дрийм-тиймовете в Хасково, некачествените пътища, аферата "Ало,
Банов". Всеки неин удар е изстрел в десетката. Всяка нейна изява предизвиква
безсилната ярост и злост на десетки анонимни гербаджии. Точно заради това
групировката, която е на власт впрегна цялата сила на репресивните органи, за
да затвори устатата на Йончева, за да се опита да я отстрани от своя път, да
дискредитира нейното име, чест и добро име. Дотук обаче резултатът е 10 на нула
за Елена. Йончева е синоним на неогъваемост, на непреклонност и сила и точно
такъв човек беше необходим на БСП за европейските избори. Този вот не е просто
поредният път, когато избирателите трябва да се разходят до урните. Този вот е
началото на промяната, начинът режимът на Бойко Борисов да бъде смъртоносно
уязвен и премахнат. А това е специална задача и тя не може да бъде осъществена,
ако левицата постъпва банално и предвидимо. БСП се нуждаеше от радикално
преосмисляне на своите действия, от нова енергия и мощ в своите действия, а те
се символизират най-добре от Елена Йончева. На мен лично тя ми напомня на
Достена Лаверн, която беше намерила място в предишната листа на БСП за
европейските избори. И Лаверн подобно на Йончева беше повела своята битка с
токсичното статукво чрез осветляване на невидимите мрежи, които държат
българското общество в постоянната усмирителна риза на допотопни идеи и
личности.
За да спечели изборите обаче БСП трябва да реши една
свръхзадача, отговорът на която често й се изплъзва. Как да привлече нови
избиратели? Как да стигне до разочарованите, гневните и вбесените, които се
увеличават от ден на ден? Валентин Вацев, чиято афористична словесност трябва
да бъде разучавана внимателно и учена наизуст беше казал, че днес БСП е в
особена ситуация - край БСП вече има повече социалисти отколкото в БСП. И
основната роля на левицата не е да търси някаква митична маса от центристи (те
са нещо като еднорозите - има твърдения, че съществуват, но научни
доказателства - не), а да се обърне към тези хора. И точно тук Сергей Станишев
нямаше да може да свърши работа. Защото повечето от разочарованите са се
дръпнали именно по негово време, за тях той е символът на одесняването на БСП и
на политиката на компромиси, която ги отврати до дъно. Заради това за БСП беше
ключов въпрос да открие ново лице, лице, което да символизира промяната и което
да символизира надеждата, че зад мрака на статуквото може да дойде светлината на
нов ден.
Елена Йончева още от първите си дни в парламента показа,
че знае как да се води реална битка с ГЕРБ. Тя трябва да минава не през
политически клетви и проклятия, а като пуснеш слънчева светлина в свърталището
на вампирите. Като осветиш паяжините, корпоративните зависимости, феодалните
схеми на управление, циничните корупционни мрежи и първобитните хватки за
хващането на гърлата на хората. Тя дефинира по различен начин и присъствието на
БСП в Народното събрание, защото беше един от хората, които показаха, че когато
срещу тебе има шайка с нея диалог не може да се води. Тя трябва да бъде
разбита, трябва да бъде разнищена и договорките с нея са форма на политическо
престъпление. Точно заради това колективната сила на политическото зло не може
да я понася като кандидат. Йончева не се вписва в схеми, не участва в договорки
и задкулисието не може да я изчисли и подкупи. Промяната идва точно с такива
хора.
Според мен на пленума в неделя Сергей Станишев изтърва
великолепен шанс не само да запази своя авторитет, но и да натрупа нови точки и
уважение. Той просто трябваше да се оттегли след като ясно осъзна, че
кандидатурата му предизвиква напрежение. Това щеше да е ход на мъдростта, на
реалната загриженост за състоянието на левицата. Е, не стана, но въпреки това
смятам, че всяка една секунда от проведения дебат беше ценна и смислена. И
никога няма да престана да се радвам, че съм част от партия, която дискутира,
спори и дори на моменти се кара. Това е природата на политическото действие,
това е реалната демокрация. Ето защо не приемам и внушенията, че е имало игра с
кворума и някакви шашми по времето на гласуването. Аз самият бях в изборно бюро
на Националния съвет и прекрасно знам как емисарите на Станишев наблюдаваха
отблизо целия избор. Всъщност казвам това не като критика. Точно така трябва да
се прави, в крайна сметка именно наблюдателите осигуряват прозрачност. И понеже
при всяко бюро имаше такива наблюдатели те прекрасно знаят, че фалшификации
нямаше. Това беше вотът на Националния съвет. Добър или лош, но реално отразява
настроенията в партията. Тези настроения искат промяна, искат надежда, искат
БСП да победи на изборите. И те видяха тази тяхна мечта през Елена Йончева и
нейният непобедим дух.
Казвам го патетично, защото има мигове в които трябва да
се говори точно така.
Този е от тях.
No comments:
Post a Comment