Всеки, който е обикалял из България знае, че имиджът на
евродепутатите ни (няма значение от коя партия са) не е особено висок. В
най-бедната страна от Европейския съюз тази длъжност изглежда далечна,
непотребна и почти неистинска. Разбира се всеки българин знае, че ония там
взимат заплата от 8 хиляди евро срещу някаква дейност, която остава мистична
загадка за тях. И проблемът съвсем не опира до националната психология, както
се опитват да го обясняват десните полушамани и техните телевизионни двойници.
В целия ЕС изборите за европарламент минават вяло и скучно, при ниска
активност, защото европейската политика все повече прилича на някаква
абстракция и не предизвиква виталните политически страсти, които тресат
националните политически избори. Сега на прага на новия вот вече можем да
хвърлим поглед с гняв назад и да преценим с какво допринесоха за България
нашите пратеници в ЕП.
Всъщност темата "избраници в ЕП" започна да
вълнува отечеството още на следващия ден след изборите през 2014 година. Тогава
някъде медиите загряха, че в червената листа се ражда феномен, който години
след това ще тормози всички политически сили. Така се роди прословутият проблем
"15/15" и депутатът Момчил Неков показа, че дори и само с една
номинация можеш да изкъртиш листата на една партия и да попаднеш в митичния
Брюксел. В интерес на истината години след това за присъствието на Неков в ЕП
се говори като за "грешка", а ДПС дори го превърнаха в основен символ
на своята атака срещу прага за преференциите на 14 февруари тази година. Действията
на Неков обаче говорят в обратната посока. Младежът показа качества, впусна се
да брани конкретни каузи, не се изхвърли с високопарна стилистика или
бюрократичен бъртвеж и бързо натрупа фен-маса. С удивление чух дори как десни
хора говорят за него с умиление и заради това вече съм убеден, че понякога
изборната лотария наистина ти дава възможност да удариш джакпота. Но вън от
тази скандална тема, която проряза медиите в последните няколко години само в
няколко случая страната се сети, че има представители в Европейския парламент и
в повечето пъти това бяха скандални ситуации, които придобиха скоростно и
местно значение. Такава тема се оказа пакетът "Макрон" за транспорта,
чийто правила и досега заплашват да оставят без хляб много български шофьори, а
зад тяхната захаросана социална патетика се крие неистовото желание на Франция
изцяло да превземе транспортния бизнес. Проблемът е, че реакциите на част от
нашите представители бяха меко-казано неадекватни. Ще приемем, че соловата
акция на евродепутата от ГЕРБ Андрей Новаков да се качи на ТИР и да се придвижи
от София до Брюксел с него може и да мине за симпатична. Винаги е хубаво,
когато костюмар иска да съпреживее автентичния работнически живот, пък било то
и само с цел бърз пиар и медиен блясък. Съвсем друго е обаче, когато в средата
на миналата година пак същия този Новаков обяви, че "пакетът
"Макрон" капитулира". Всичко това беше направено, за де трупат
политически точки. Имаше само един проблем - думите на евродепутата бяха
абсолютен балон или направо - чудовищна лъжа. Защото всички видяхме по-късно,
че френският президент Макрон не само не лее кървави сълзи от поражението и
капитулацията, а с нова настойчивост, която не е преминала и до днес продължава
да налага точно тези правила. Така се оказа, че цялата дейност на Новаков е
само един медиен шум без никакъв реален смисъл и тов съвсем не помага на
електората да разбере каква е дейността на нашите представители в ЕП.
Другият случай в който обществото се заинтересува отблизо
за работата на народните ни избраници в Брюксел беше прословутата Истанбулска
конвенция за която се оказа, че повечето ни пратеници са подкрепили без да ни
информират какво точно са гласували. След като започна голямото ровене по
сайтове, за да се търси вота на всеки отделен депутат започнаха и оправданията
и бързите солови акции в обратна посока. Но злото вече беше сторено -
обществото за пореден път получи доказателства за своето настойчиво убеждение,
че Европейският парламент е мрачна институция със странен дневен ред, която в
определени мигове като неутронни бомби стоварва неясни разпореждания и правила
върху главите ни.
Между другото при обиколките ми из страната веднъж чух
две възрастни жени да обсъждат Европейския парламент като някакъв елитен
публичен дом. Не си мислете нещо лошо, защото говорещите не влагаха цинизъм в
думите си. Просто обсъждаха двете депутатки Мария Неделчева и Ева Паунова,
които вече са Мария Габриел и Ева Майдел, а първата дори стана еврокомисар.
Двете жени бяха убедени, че планът на депутатките от самото начало е бил да си
хванат видни и богати ергени-чужденци. Не разказвам тази история, за да
принизявам политическите постижения и на двете дами. Но дори и за самите тях е
важно как персоналните им истории слизат до обикновените хора и какво остава от
тях след като отстраниш глуповатия брюкселски жаргон и нафуканата патетика.
За целта на този текст си направих труда да проверя
дейността и на други депутати. Така пред мен засия в пълния си блясък и липса
на хапчета звездата на депутата Андрей Ковачев, който прилича на квартален
пиянка-антикомунист, който посвеща цялото си време на псувни срещу комунистите.
Ефективността на Ковачев като депутат тъне в мъгла, но обществените му
занимания с антикомунизъм граничат с онази тънка червена линия отвъд която
казусът вече е в полето на психиатрията.
Или какво да кажем за влезлите с една листа Ангел
Джамбазки и Николай Бареков, които днес са яростни противници, а ако човек
следи новините с внимание ще види, че май Джамбазки няма друго хоби освен да
уязвява и да интригантства срещу своя колега. Всъщност това си е тяхна работа,
но сами можем да видим колко често работата в Брюксел е все едно да си в
сапунен мехур до който реалността не стига по никакъв начин.
Въпреки, че тук събрахме основно негативни мнения все пак
България не може да си позволи да остане без представители в ЕП. Защото
по-дълбокото запознаване с дейността на отделни депутати ще разкрие, че те
наистина се борят за интересите на страната, опитват се да се съпротивляват
срещу поредица от налудничави решения и неясни разпоредби. Но работата в ЕП е
организирана така, че гласът на депутатите от малки страни остава в глас
пустиня или пък всяка промяна идва бавно, монотонно и съвсем не така
тържествено, както се предполага в политическите трилъри. Може би ние тук сме разглезени
от скандали, може би ние тук просто очакваме политиката да е като холивудски
филм, където има ярко добри и уникално лоши и битката между тях решава всичко.
В ЕП организацията на действие е антикинаджийска и това е проблем за всеки
политически наблюдател по земята. И въпреки това - гласувайте на евровота.
Важно е!
No comments:
Post a Comment