Пулев направи на Джени Суши това, което Бойко Борисов от години прави с България

Близо 10 дни вече скандалът около целувката, която Кубрат Пулев, наричан Кобрата лепна на журналистката Джени Суши, не стихва. На моменти шумът около него надминаваше с пъти дори корупционната и рекетьорска драма „Апартаментгейт“, което беше повече от абсурдно. Кой ли не се изказа по темата, кой ли не даде експертно мнение по въпроса. След като димната завеса от удивителни малко се поразсея вече можем да видим, че мненията категорично бяха в полза на Пулев. Той беше изографисан като някакъв мъченик на новите подли времена, като замерван с камъни неправедливо осквернен спортен светец, като жертва политическата коректност и мултикултурализма. Българското общество откри новата си икона и пример за подражание. В морето от подкрепа имаше и няколко различни гласове, но те като че ли бяха заглушени от шумния вой на подръжниците, които кресливо настояваха Пулев да бъде обявен за патриарх моментално, да бъде изчистен от всички обвинения и да получи пожизненото право да целува, която жена пожелае. Отдавна ми се искаше да кажа няколко думи по темата, но умишлено изчаках да мине малко време, защото в окото на бурята трезвите размишления моментално биват заклеймявани като капитуланство. Но след като се наслушах на тиради за това какъв светец е Кубрат Пулев, колко невинен е той и как е обвинен несправедливо, мисля, че е крайно време да кажем няколко думи. И понеже се чуха много позиции, дайте да изясним няколко важни неща, защото трябва да уточним мненията си тях:

1. Целувката не е престъпление за което се лежи в затвор. Но нежеланата целувка си е вид насилие. При това изтънчено и гадно, точно, защото няма криминални норми, които да го ловят. И обясненията, че адреналинът на Кобрата бушувал като хормоните на разбеснял се тийнейджър, че бил въодушевен от победата, че се намирал в особено състояние на ума са глупави и позорни. Защото с подобна стилистика адвокатите по криминално право обикновено се опитват да измъкнат по ниски присъди за своите клиенти. Всяко убийство от страст се прави в особено състояние на ума и емоционална буря. Това просто не е оправдание. Понякога може да е смекчаващо вината обстоятелство, но вината винаги е безспорна. Една жена има върховното право да избере от кого да бъде целувана и от кого – не. Престъпването на това право е автентично насилие, независимо дали ви харесва.

 2. Кубрат Пулев премина границите не само с нежеланата целувка, но и с перверзния опит за защитата си. На страницата на боксьора във фейсбук бе пуснато видео как въпросната дама Джени Суши танцува в скута на мъж. Внушението беше очевидно – вижте я каква разпоретина е тази, закача се постоянно с мъжете, дразни ги еротично, а сега се прави на жертва, пфууу. Точно тук на Пулев, а и на екипа му, им се губи не само логическата връзка, но и централния проблем на скандала. Дамата никога и никъде не е претендирала, че е някаква девственица непознала страст към мъжете. Обвинението към Пулев е конкретно – че е целунал жена без нейното съгласие. С кого и как танцува госпожа Суши има пълното право да си избира сама.

Всякакви самозвани защитници на Пулев, които тръгнаха публично да демонизират Джени Суши е добре да се озаптят малко, защото с тази адреналинова патетика те не само не помагат да своя кумир, а е възможно допълнително да го нахъсат да потъне в блатото.  Описанията на деколтето на журналистката, на свободното й поведение, обвиненията, че тя е едва ли не някаква курва, която е решила да печели пари са изключително тъжни и нещастни, а най-болното е, че част от тях идват от жени. „Защо редакцията на „Вегас спорт дейли не санкционира Суши заради освободеното й поведение?“, гласеше един от най-често задаваните въпроси. Това е средновековен мрак. Защото, ако продължим логиката на подобно питане то очевидно журналистката трябва да се носи с роба до глезените и да не изразява публично никакви чувства. Виновна се оказва жертвата, а не този, който е извършил насилието. Жената е предизвикателна и значи сама си е виновна за всичко, което й се е случило. А Пулев е невинен, чист, морален, осквернен чист ангел, попаднал в конспиративна мрежа. Много се надявам не всички герои на българската шумна общественост да са такива.

Тук ми се струва, че в отговора на Пулев можем да разкрием целия мрак, който се крие в мачистката балканска психика, която е склонна да вижда в освободената жена моментално сексуален обект и то на всяка цена. Защото преведена на хулигански език  защитата на Пулев буквално гласи: „Тая се пуска на всички, а точно на мен ли ще ми се преви на недостъпна“.  Между другото много от днешните защитници на българина постоянно мърморят и стенат в социалните мрежи как емигрантите не се вписвали в нашата свободна европейска култура и виждали във всеки минижуп покана за секс. А с какво точно е различен Кубрат Пулев? Как точно да разграничим неговото поведение от тези, които опипваха немкини на гарата в Кьолн?

Този опит за защита не само не е от полза на Пулев, но и дава допълнителни аргументи за неговата вина. Той не чисти своя образ, а се опитва да омърси Джени Суши. Аман от евтини тариктлъци и долнопробна бабаитщина.

3. Пулев изгоря, защото се опита да се държи като софийски тарикат в едно общество, което отдавна се опитва да се пребори с проявите на подобно сексуално насилие, което доскоро се смяташе едва ли не за културна норма. Ясно осъзнавам, че тази битка има своите брутални и нелепи крайности, но това съвсем не означава, че нейните цели са глупави. Напротив – третирането на жените по подобен просташки начин трябва да бъде санкционирано. Има граници, които не трябва да бъдат престъпвани, защото тяхното преминаване легализира стил на поведение, който няма нищо общо с моралните норми и правила. И заради това проблемът не е, че Пулев ще бъде преследван със строгост в САЩ, проблемът е, че в България той трябва да бъде третиран по абсолютно същия начин, ако наистина твърдим, че сме цивилизовано общество. В противен случай ние просто даваме алиби на агресивната комплексарщина, на мътните и зловещи страсти на примитивната мачовщина, която смята, че всяка жена моментално трябва да скача в леглото на мъжа и да му благодари цяла вечност за това какъв полов атлет е и какъв фонтан от тестостерон блика от него.

Много хора с основание се шегуват с крайностите на движението #metoo, но извращенията му няма как да оправдават абсолютната моралност на неговото възникване. В крайна сметка безкомпромисно беше доказано, че токсични екземпляри като Харви Уайнстайн наистина са изнасилвали актриси и са се възползвали от своето положение да ги изнудват за секс. Приемем ли поведението на Пулев трябва да дадем опрощение и на Уайнстайн, а точно това ще е самоубийствено.

В крайна сметка (това вече ще го дадем без отделна точка) Пулев е демонстрация на най-дразнещите черти на българския мачистки характер – тотално незачитане на отсрещната страна, агресивно погазване на всякакви норми на приличие, шумно и налудничаво обществено поведение, защото това се счита едва ли не за някакъв вид бунт срещу условностите. В кладата на такива пороци всяка жена е незабележима и служи единствено като инструмент за подчертаване на мускули и тестостеронна пот. Жената не е човек, а се възприема единствено като ходеща фабрика за удоволствие.

Между другото – съвсем същото поведение от години ни демонстрира и властта на ГЕРБ у нас и нейния върховен жрец и вожд Бойко Борисов. Не напразно Борисов и Пулев са първи приятели. Не напразно пропагандната фабрика на ГЕРБ, когато търсеше кой успешно може да се противопостави на Елена Йончева настояваше и изискваше партията да обмисли дали именно Пулев да не води евролистата им вместо Мария Габриел. Какъв по-добър водач от човек, който системно е показвал дребно хулиганство, медийно възхвалявано като поведение на „истински българин“? Човек за който всички знаем, че е шамарил не веднъж и дваж своята приятелка фолкпевицата Андреа? Ако толерираме подобно поведение значи напълно заслужаваме съдбата си като държава и усещането, че сме попаднали в някаква паяжина на безвремие и морален вакуум.  

Не напразно точно Борисов се възторгваше от Пулев с фразата: „Ето един истински българин!“. Връзките между двамата далеч надминават само възхищението им един от друг. Приятелството им е скрепено и с бизнес-проекти. Публична тайна е, че заведението на Кобрата на входа на Южния парк съвсем неправомерно беше разширено много отвъд законовите граници, но всичко това ставаше с благосклонното затваряне на очите на властта. Това също е вид насилие срещу което не роптаем. Слава богу не съм чул някой да го поощрява с развихрени текстове, но това, което Борисов от години прави с България, Кобрата го приложи върху една американска журналистка. Разликата е, че Джени Суши ще получие възмездие, а дали ние ще дочакаме такова е въпрос с твърде много неизвестни…