Ромите като предизборна технология

Най-яркото доказателство, че нещо в медийната картина на просперитет, благополучие и стабилност, която от сутрин до вечер ни рисуват дежурните по любов медии, не е както трябва, са системните рецидиви на етническо напрежение, изпълващи новините като внезапна епидемия. Това е демон, който тресе България от много години насам, но в последно време темата се изостри, придоби невероятни дълбини и роди политически сътресения, които ще отекват достатъчно дълго, за да изместят всички останали теми. В едно общество, което се намира само на няколко милиметра от пълната лудост, дори един битов инцидент може да се превърне в искра, която да подпали бурето с барут. И причините за това са много - разтърсващата бедност, атмосферата на тотална омраза в която се давим всеки ден, невероятното политическо разслоение и конфронтация, а и защото предпочитаме да тънем в розова мъглица за истинските причини ромският етнос да се превърне в проблем. Протестите в Габрово, които сигурно ще заглъхнат скоро, но следата от тях ще остане като белег от голяма рана, за пореден път поставиха темата в дневния ред на България. И всичко започна от една буквално криминална случка - трима роми пребиха продавач в денонощен магазин в града. Вероятно всичко можеше да се размине, да се пошуми малко и да утихне, ако хората вече не се убедени, че извършителите на подобни деяния ще останат ненаказани. Всъщност не самото престъпление, а подозрението, че престъпниците ще останат без последствия взриви гражданския мир. И заради това са смешни всички патетични призиви за помирение, които чухме мастити интелектуалци да отправят докато острят перата си да громят "българщината" или "българскостта" (тази дума я срещнах и един медиен олигофрен и ще я запазя в личния си музей на глупостите).

Всъщност големият протест в Габрово не е срещу циганите и с това той принципно коренно се отличава от доста други през годините. След като с години бяха къпани в обещания за различно бъдеще и еднакво отношения, хората най-накрая загряха, че бунтът трябва да е срещу властта. И то във всяка нейна форма - местна или централна, която полива тази атмосфера на абсолютна безнаказаност. Всъщност именно в Габрово започнаха да се изясняват част от механизмите на политическа експлоатация на ромското население. Настръхналите от възмущения хора разказваха, че в града никога не е имало циганска махала или компактна ромска маса, но в последните години изведнъж в Габрово са били преселени много цигани. И тук възмущението не пада върху това, че ромите са дошли, а че те са били заселени в града, за да бъдат използвани по време на избори. Кметицата Таня Христова побърза мелодраматично да го отрече, да закърши пръсти и театрално да казва, че всичко това е лъжа. Но инстинктът на хората много рядко ги подвежда. Защото хората не са слепи и знаят, че автобуси с роми няма как да идват от само себе си, че зад всичко това има някаква изключително банална конспирация, която цели да избира отново и отново едно и същи хора, които вече преяждат с власт и обществени поръчки. Именно в това се крие разковничето на напрежението, а то от първия миг не е расистко, просто не беше открило посоката си. Защото, ако някой се възмущава, че ромите не си плащат сметките за тока, то той трябва да се попита: "а кой позволява това?". Достатъчно е човек да види кой най-лакомо се облагодетелства в ромските изборни секции, за да си отговори на древния въпрос кой има полза от всичко това. Ромите са се превърнали в предизборен инструмент, който се ползва умело, цинично и брутално, а това все повече си личи, защото обществото ни заедно обеднява и става все по-гневно. И вината не е в тях. Те също са жертви на този процес. Политическите елити на страната с десетилетия гледаха как ромският етнос затъва в чудовищна неграмотност и средновековна бедност, но не предприеха нищо по въпроса. Защото технологията на българската политика се нуждаеше точно от такава компактна маса от избиратели, която е готова да гласува за едно кебапче. С годините всичко това доби брутален и перфиден вид. И до днес като градска легенда се разказва как напусналият наскоро ГЕРБ кмет на Созопол Панайот Рейзи всъщност става градоначалник всеки път с гласовете на циганите в близките до града села. Има и свидетели на умилителната сценка как емисарите на Рейзи чакат пред магазина и пълнят по една торба с продукти от първа необходимост на всеки ром, който се появи в околностите. Резултатът - Рейзи вече забрави кой точно мандат го избират, но наскоро прокуратурата се сети за него и му заведе сериозно разследване. Мислите ли, че такъв човек ще се загрижи да изкара ромите от това състояние на скотска бедност? На него те му трябват точно като маса, като перфектен избирателен корпус, който няма очаквания, освен един пакет с ориз и малко олио? Ето тази подмяна на политическия процес у нас взриви китното Габрово и ни показа, че пред очите си имаме рана, която гноясва и става все по-драматично болезнена. Защото истината е, че властта във всяко едно свое измерение не иска да се бори с проблема, а го използва за собственото си паразитно съществуване. Тази системна подмяна на вота, защото организираното заселване на роми по същество е подмяна на правото на избор и е най-гадната форма на контролирано гласуване е основната причина за недоволството. Тя е детонаторът, който взриви Габрово и заплашва да подпали много други градове. Просто в мигове на насилие, в мигове на подозренията, че виновните ще се изплъзнат, българските граждани застават очи в очи с една от най-мрачните сенки на собственото си виновно настояще. И това тепърва ще ражда протести, бури и други недоволства. Питайте, който си искате от управлението на Габрово. Цяла кохорта от гербаджийски кариеристи вероятно са треперели от ужас, че краят на идилията идва. И това е добрата новина в този случай. 

Тепърва ще треперят още…