Защо Радев толкова много плаши ГЕРБ?

От първия ден в който излезе на политическата сцена генерал Румен Радев е трън в петата на ГЕРБ и всичките им надъхани медийни шамани и врачки за телевизионна употреба. Пилотът, който нямаше нито грам политически опит и беше разглеждан като екзотичен изборен експеримент на БСП успя да размаже едно от ключовите лица на ГЕРБ на президентския вот и днес, три години по-късно, вече е най-популярният политик в страната, човек, който от ден на ден трупа все повече привърженици и последователи в своята битка за различна България. Точно заради това пропагандната машина на управляващата партия от самото начало се опитва да го обезличи, да го овъргаля в безвремието на перманентния скандал, в калта на долната жълта интрига и ехидна манипулация. За тази цел бяха използвани абсолютно всички средства - парламентарни комисии, сензационни заглавия, откровени лъжи и яко хейтърство. Досега обаче нито едно от тези оръжия не успя да сработи. Цяла кохорта от платени манипулатори бяха пуснати като бесни хрътки да ровят в личния живот на президента, да обхождат доноснически имотните му декларации, да търсят скрити тайни и тъмни петна, но тази спецоперация до момента търпи абсолютен провал. И най-важният въпрос, този въпрос, който виси като Дамоклев меч над главата на Бойко Борисов е - защо се получи така? ГЕРБ подобно на хамстер затворен в аквариум и тичащ безкрайно в колело просто не могат да намерят отговора. Хоризонтите им са изключително стеснени, а корупционните им страсти твърде мащабни, за да успеят да го видят.

Румен Радев е много интересно явление в българската политика. Той се появи на небосклона като външен за обществения живот човек и то във време, когато самото споменаване на думата "политика" извиква картината на тотална нечистотия и затънали в пари преяли политически лордове. Усещането за безвремие, кошмарната картина на неподвижност, суджуци и луксозни мезонети се нуждаеше от ярка ценностна алтернатива, от глас, който настоява за принципи и идеи, а не просто за смяна на лицата и точно това направи Румен Радев. ГЕРБ се опитват да го натикат в своето блато от долнопробни инсинуации, а той настоява за тоталното му пресушаване. Това са два свята, които просто няма как да се срещнат и да съществуват съвместно. Ето защо ГЕРБ са обречени да загубят. Всъщност те вече са загубили, въпросът е кога ще усетят, че обитават отвъдния свят, където отдавна са просто злобни призраци на едно порочно минало.

Последното интервю на Радев в предаването "Панорама" оттекна като гръмотевица из социалните мрежи и политическите форуми. И понеже там се намира автентичното колективно несъзнавано и туптящото сърце на активните граждани е добре да сложим лупата и да разгледаме подробно реакциите. Хората се развълнуваха, защото за пореден път видяха, че ГЕРБ са получили ярка ценностна алтернатива. На опитите на дежурните трубадури на Борисов да го набъркат в имотните скандали Радев отговори кратко, ясно, спокойно и мотивирано. И нещо повече - за първи път постави голямата тема за продължението на "Апартаментгейт", което трябва да се изрази в изваждането на светло на банковите авоари на политическия елит, в офшорните сметки и трупани милиони за черни дни. Това не е призив срещу ГЕРБ. Това е призив за различна политическа среда, за ясни правила и хора, които да ги олицетворяват наистина. Това е президентската битка за смяна на модела по който се развива България и разкъсването на корупционните паяжини, които са оплели държавата като обитаван от призраци замък. Точно тук възгледите на Борисов и Радев драматично се различават. Бойко Борисов е човек на статуквото, той е олицетворение на днешна България с всички схеми, некачествени пътища, потъналата в луксозни имоти партийна номенклатура, дебелашкото високомерие и корпоративно законодателство. Лидерът на ГЕРБ вижда във всичко това развитие, европейско качество и мисъл за светлото бъдеще. Което сигурно върви на форум на преялите костюмари от ГЕРБ, майсторите на схемаджийството и вестителите на новия феодализъм. Но картината в очите на обикновените българи е съвсем друга. Пред тях се извисява една България в която икономиката скърца, растежът е просто счетоводен трик, партийният кариеризъм избуява, а всяко желание за нормалност бива удавено безмилостно в море от тъмни интриги и цветанцветановщина. Точно тук се появява Радев като глас на всички хора на които им е писнало от обичайните номера и нищоправене. Пропагандната артилерия на ГЕРБ добре разбира това. Тя е наясно, че разминаването е ценностно и заради това прави всичко възможно да окаля този факт. Точно заради това стрелбата срещу президента постоянно се води на фронтовата линия, че той е накаква марионетка на БСП, че е в конспирация с Корнелия Нинова за свалянето на Борисов, че е просто озлобен партиец, който иска да съсипе успехите на "Борисов-3". Проблемът е, че тази стилистика е толкова банална, че вече не може да хване корен. Един сайт през ден ражда идеята, че се готви преврат, че военни банди на Радев чакат в засада, за да арестуват Борисов, Цветанов и други сияйни майстори на политическата мъдрост, но не виждам някой да се е трогнал от тази политическа мелодрама.

ГЕРБ за първи път попадат в такава ситуация и заради това всичките им политически ходове са абсурдни, погрешни и единственото, което постигат е да ги закопават по-надълбоко в политическата тиня. Преди Радев Борисов успешно беше впрегнал в примката си абсолютно всички власти и по същество се бе превърнал във върховен властелин на държавата. Дори когато президентът не беше от неговата партия като Георги Първанов до 2012 година между тях имаше класическа сделка за ненападение, а дори и договор за съглашателство. Всички съмнения по този параграф отпаднаха през 2014 година, когато партията на Първанов влезе във второто правителство на ГЕРБ. Те са партия на властта и могат да функционират само, когато цялата власт е в техни ръце. В момента в който в тази машинария се появи един политически бъг, цялата схема на действие се дебалансира, а под натиска и на разтърсващите разкрития за злоупотреби, политически рекет и огромна корупция, "Титаникът" на управляващата коалиция съвсем очевидно се сблъска с фаталния айсберг.

Проблемът в тази ситуация за ГЕРБ е, че срещу тях вече има хора, които отказват да съучастват на статуквото и едва ли ще влязат в негласната договорка да не се преследват властимащи, които са бъркали до лактите в меда. Българското общество отчаяно иска справедливост и наказание за всички, които са оставили мазните си отпечатъци върху нашия живот и неговото трагично състояние и точно оттук идва цялото треперене, всички неприятни конвулсии, които виждаме управлението на ГЕРБ да произвежда. Тях ги е страх от Радев и от ден на ден все повече си личи. Страх ги е, защото не успяха да го сведат до своето ниво, защото не успяха да го натикат в калта. Страх ги е, защото ценностната опозиция на едно безумие винаги се стоварва като чук по наковалня и вече всеки костюмар от управляващата партия тайно трепери, че торнадото "Радев" ще го изнесе от сенките и ще го стовари пред всички в светлината на слънцето. И, да, вярно е, че казвам това твърде патетично, но как да не си патетичен, когато за първи път в протяжната и ужасна история на прехода напред се очертава нещо като светлина. Не от фаровете на идващия влак, а реална светлина, която подсказва, че там някъде е възможна наистина различна България.