"Дебатът, който започнаха нашите политически
опоненти, е противопоставяне, агресия и битовизми". С тези думи в неделя
напусналият безславно парламента несменяем заместник-председател на ГЕРБ Цветан
Цветанов се обърна към каймака на партията. Събитието беше ключово. След
поредица от гафове, грешки, мезонети с ВИП-асансьори и корупционни скандали(всъщност
точно това бе принизено до "битовизъм") партията на Бойко Борисов се
събра да представи своята евролиста. Сценката беше замислена като медиен
адреналин и политически допинг. Кариеристите на партията, обезпокоени,
притеснени и направо уплашени, трябваше да бъдат удържани в състояние на
единство. И в полза на този експеримент от торбата с политически джаджди дори
бе извадена една ГМО-коалиция със СДС, която още със своето раждане миришеше на
мухъл и канализиционни нечистотии. Ароматът съвсем се усили, когато от
подземията на прехода беше изваден Александър Йорданов, който не произведе
абсолютно нищо оригинално, а тръгна да вади изтъркания лаф "Днес е един
добър ден за българската демокрация" и да надъхва аудиторията с призиви за
победа над БСП. Ръкоплясканията бяха вяли. Не, защото каймакът на ГЕРБ не иска
победа, а защото маститите партийци подсъзнателно осъзнават, че залогът на
евроизборите не се крие по оста "победа-загуба", а става въпрос за
фактическото оцеляване на ГЕРБ като единна партия за близкото бъдеще. И
всъщност точно това беше новото в презентацията на евролистата. Събитието
приличаше по-скоро на сбирка на "Анонимните алкохолици" отколкото на
обичайните патетични и надъхани срещи на ГЕРБ. И всичко това си пролича в
състава на листата, която се оказа досадно банална и удивително предсказуема.
Във времена, когато ГЕРБ се тресе и е очевидно, че им трябваше промяна, те
избраnd да не променят нищо. Това или е умопомрачение или е класическа
самоизмама. И двата случая резултатът е толкова монотонен и сив, че лично аз
започнах да се прозявам още след второто име. А пък понякое време дори се
обърках. В първите пет души има две дами с чуждестранни фамилии. Опитът
показва, че това никога не е добро начало. И над целия този спектакъл като
призрак от виновното минало витаеше сянката на оставката на Цветан Цветан от
парламента и подозрението на хората, събрани в НДК, а вероятно и на актива
отвън, че за първи път в тяхната собствена формация очевидно си личи
клокоченето на някакъв алхимичен процес. Борисов и Цветанов, които спокойно
можем да наречем Родител 1 и Родител 2 на ГЕРБ, за първи път в своята съвместна
политическа биография имат противоположни интереси и не е ясно дали между тях
двамата може да бъде постигнат достатъчен баланс, който да мобилизира армията.
И този елемент на патологична несигурност, на опасения за бъдещето, на
усещането, че в ГЕРБ е започнало обратното броене на оставането на власт е
ефектът от скандалите с луксозните мезонети на властта, с подозренията за
абсолютен политически рекет и корпоративни паяжини и отпадането на Цветанов от
парламентарната група на ГЕРБ. Това е видимият ефект от неговата
"оставка" и той само ще се засилва с времето.
Да, България преживя и това. Няколко дни цялата държава
трепетно чакаше Цветанов да се върне от САЩ, за ни информира за своето решение
какво ще прави - ще остане ли депутат или ще подпише митичната си оставка. В
деня на връщането му медийната истерия достигна нови висоти - надпреварата да
се предава пряко от летището трябва да бъде записана в някой учебник по
журналистика. Но междувременно на нашенска почва всички участници, забъркани в
скандала бяха отстреляни един по един и заместник-председателят на ГЕРБ
(родител 2) на практика остана без изход и с вързани ръце. След това всички
станахме свидетели на една френетична и фанатична пресконференция в Народното
събрание, на която Цветанов внимателно заобиколи всеки истински въпрос, който
му бе зададен, вместо това се впусна в клетви за вярност, единство и мисъл за
бъдещето. В речта му имаше само един проблем. Единство се демонстрира много
лесно - просто в такъв кризисен миг до него на пресконференцията трябваше да
бъдат и Бойко Борисов, и Томислав Дончев. Просто, за да покажат подкрепата си,
дори и нищо да не казват. Само че тях ги нямаше. Цветанов беше оставен сам.
Очевидно мускулите на Борисов не все още не стигат, за да разкара заместника си
от партията, но процесът по разцепление е започнал, а това е процес, който
лидерските партии преживяват трудно, почти като фатално заболяване. Чистката,
която беше проведена обаче, хвърлените през зъби оставки и клетвите за единство
не работят в ситуацията на такива "битовизми". Защото скандалът с
апартаментите няма да отмине като неприятен аромат във въздуха. Това е тема,
която удря в сърцето всеки български гражданин, защото имотните драми и
мезонетните страсти доказват на всеки избирател, че властта има за хоризонт
единствено ВИП-асансьорите. Всички клетви за стабилност, геополитически успехи
и европейско уважение не струват нищо в кладата на такъв морален огън, който
може да предизвика радикален пожар. И оставката на Цветанов не променя
политическата ситуация. Защото, ако приемем, че е направил грешка, тогава защо
остава заместник-председател на партията и шеф на щаба? Ако пък е невинен и
злочеста жертва (той сам се обяви за такава) защо изобщо трябваше да си тръгва
от парламента? ГЕРБ се намират в тази спирала на Мьобиус и опитът показва, че
от нея практически няма излизане. Тази оставка и фактическото присъствие на
Цветанов в избирателния корпус на ГЕРБ още отсега поставят партията в трудно
положение за изборите. Защото цената на вота изведнъж се качи твърде рязко за
целия ГЕРБ. Доскоро тяхната задача не беше чак толкова да спечелят, колкото да
попречат на БСП да реализира своя потенциал. Изведнъж ситуацията рязко се
смени. ГЕРБ се нуждаят от голяма и разтърсваща победа, но ръководството на
кораба е в позиционен конфликт, а посочената за водач на листата Мария Габриел
е в състояние да приспи дори купон на превъзбудени тийнейджъри, ако тръгне да
говори. ГЕРБ от партия на агресията сега се превръщат във формация в защитно
положение, а досега никога не са тръгвали избори от подобна позиция. В този
смисъл оставката на Цветанов не води до никакви морални рокади и практически е
подигравка с реалния народен гняв и същевременно ефект от нея със сигурност ще
има и най-вероятно ще го видим в пълен размер в нощта на 26 май. ГЕРБ са в
минно поле и над главите им като Дамоклев меч започват да висят призраците на
предишни прегрешения, а в това има много черна историческа ирония. Само преди
два месеца, ако някой беше казал, че Цветанов не е депутат, дежурните по любов
към властта медии щяха да си умрат от смях и ирония. Днес това е страховита
политическа реалност. Цветанов тези дни обяви, че не се чувства наказан, защото
нямало кой да го накаже.
Почакайте само да преброят бюлетините...
No comments:
Post a Comment