Кошлуков – директор на пресъхващ водопад

Точно преди 2 години на страниците на вестник "Галерия" отново се разигра политически двубой на тема дали новият директор (тогава това беше безславно напусналия Константин Каменаров) е добрият избор за БНТ. В България времето не помръдва, диктатурата на безвремието е пълна и страната съществува в някаква самоповтаряща се до безкрай реалност. Тоест - мога да пусна едно към едно стария си текст с лека корекция на името и той отново ще бъде абсолютно верен. С което не хваля себе си или анализаторския си талант - приемете го като стон за това колко е трудно да се живее в театър от едни и същи събития. Тогава написах, че Каменаров е очевидно политическия избор, а това го обрича да бъде лош директор, с вързани ръце и малко свобода. А щом и Бетина Жотева тогава гласува за него - това е ясен знак, че катастрофата предстои. Заради това, когато видях миналата седмица точно същата членка на СЕМ да вдига ръка в полза на Кошлуков, отново се изпълних с мрачни предчувствия. Има знаци, които вселената постоянно ти дава. Бетина Жотева е от тях. 

Вън от шегата обаче. При представяненето на концепциите за шеф на БНТ ме порази нещо. Преди две години Кошлуков представи вероятно най-добрата концепция. Той беше намахан, представи се добре, очевидно преливаше от идеи. Тогава политическите андроиди в СЕМ (три от пет са програмирани) гласуваха за Каменаров, но това само придаде допълнителен блясък на концепцията на Кошлуков. Тази година обаче от блясъка не беше останал нищо. Кошлуков се яви на състезанието като сигурен фаворит. Толкова сигурен, че не разви никакви идеи пред журито от СЕМ. Целият разговор се въртя около това кои предавания точат пари от БНТ, какво ще ореже от програмната схема. Това не беше разговор за идеи, а за някакъв медиен касаплък и поради тази причина от него напълно отсъстваше очарование. Кошлуков елегантно се разтовари от всякакви вини за състоянието на обществената телевизия, изплъзна се от неудобните въпроси, но може би, защото осъзна, че му трябва някаква драматична поанта обяви на всеослушание, че ще ореже социологията в "Референдум" и ще спре "Стани богат". Честно да ви кажа - аз обичам категоричните изявления, харесвам тяхната поетична възвишеност, но в този случай просто трябваше да се попитам: "а дали само рязането ще постигне хармония в БНТ". Рядко гледам "Стани богат", доста по-често съм пред екрана за "Референдум", но съм наясно, че това се две от най-гледаните предавания на БНТ. Не е ли редно просто да бъдат уплътнени с реклама, БНТ да стегне мениджърския си състав и да стане реален фактор на рекламния пазар? Не правя категоричния заявления, но питам. Всеки би питал. В крайна сметка, за да привлечеш реклама се нуждаеш от качествени телевизионни формати. Само, че на Кошлуков тези въпроси му бяха спестени. Той се яви на конкурса със знанието, че е победител и дори не си направи труда да се поизпоти и да блесне с нещо различно. Всъщност точно този политически парашутизъм е бомбата, която цъка под всеки директор на БНТ от много време насам. Всички сме наясно, че демонстрациите и конкурсите са просто театър, една димна завеса, която да скрие невидимият политически пръст, който посочва фаворита. Точно заради това СЕМ напълно се е изчерпал откъм съдържание орган. Ако членовете му искаха в БНТ наистина да има промяна, тогава трябаше да гласуват за произволен от другите кандидати. Ще си призная - лично аз бях на страната на Сашо Диков. БНТ се нуждае от шоков удар, за да излезе от този ступор. Необходимо е в нея да нахлуе някой със сопа, който да прекрати порочните практики и да накара телевизията да се сдобие с жизнеспасавящия опозиционен инстинкт. Всичко друго е просто замазване на стените на къщата, която се намира само на няколко дни от пълното рухване. Изборът на Кошлуков за директор дотолкова беше лишен от реална новинарска сензация, че половината от електроните сайтове сложиха в заглавията си думата: "очаквано". Всички очакваха Кошлуков. Всички знаеха, че когато дойде мига на гласуването, трите женски андроида в СЕМ ще гласуват по един и същи начин и ще изстрелят към върха човека, който този път дори не се опита да изглежда ентусиазиран. Кошлуков чакаше просто да му потвърдят назначението.

Точно заради това можем да погледнем с тревога към бъдещето на БНТ. Дори и да приемем, че новия директор развърти финансовата метла и започне да реже разходи, за да спасия медията от "практически фалит" (това е негово признание), то в цялата тази буря от закани не стана ясно какво точно ще се реализира като идея в телевизията. Как точно тя ще стане по-добра? Не съм наясно какво точно се разигра през 2017 година - тогава срещу Кошлуков имаше яростна медийна кампания, която трябваше да го изкара по-черен от дявола и по-мръсен от масов убиец. Тогава мнозина подозираха олигархичен сблъсък по медийните върхове на държавата, а някои дори предполагаха, че това е вътрешнопартийна война в ГЕРБ. Това вече няма значение, но именно тази потайни интриги и политически сенки напълно прецакват идеята за обществена телевизия. Вече никой не гледа концепции, никой не търси изход от блатото, никой не се оглежда за спасителен изход за най-старата телевизия у нас. Точно обратното - по команда там се спускат някакви парашутисти, а никой от тях няма да бъде запомнен с нещо. Каменаров изтля безславно. Кошлуков е обречен на почти същото. Защото той е спуснат на поста, за да замита следи, за да не търси отговорности, за да продължава да държи БНТ беззъба, нелепа и вън от времето и пространството. Точно това ме порази на беседите от СЕМ. Бунтарят от 2017 година се бе превърнал в Счетоводителят от 2019 година. Кошлуков се зъбеше, нервираше, недоволстваше и в името на спасението на душата му се надявам всичко това да е било, защото е осъзнавал в колко кофти роля са го натикали и как превръщането му в момче за мръсни поръчки върви срещу цялата му биография, която е градил до момента. Защото да те направят директор на пресъхващ водопад е най-мръсния възможен номер. Шефовете на БНТ изгарят напоследък като камикадзета, а заради това всички със свито сърце и стаен уплах чакат да видят какъв ли фойерверк ни е подготвила съдбата този път.