Аналоговите партии като ГЕРБ са опасни за вашето здраве

"Не се опитвам да омаловажавам проблема, но много по-тежка за хората беше кризата в банковата система през 90-те години". Точно с тази импровизация на тема "а вие защо биете негрите" финансовият министър Владислав Горанов се опита да си измие ръцете от скандала с хакерската атака срещу НАП и изтичането на личните данни на над 5 милиона българи, оставени без защита във виртуалната джунгла. Това беше само два дни преди темата да стигне и до СиЕнЕн, където драмата беше представена с разтърсващото заглавие: "Цяла една нация беше хакната". Горанов, ако иска до утре може да дърдори за банковата криза от 90-те, но междувременно светът се придвижи до 21 век и на дневен ред в умовете на хората е настоящето, а не прокълнатата и виновна история на прехода. Опитът да се изсули от отговорност за пореден път няма да мине и то не заради някаква космическа справедливост, а защото хакерската атака стана интересна на световните медии. Така властта попада в един особен капан - принудена е да се обяснява, да се черви и да се чуди как да представи ситуацията по максимално невинен начин. И всичко това да се скрие основната истина - че въпреки безкрайният и дълъг разговор за електронно правителство, въпреки скучните до полуда тиради на Мария Габриел за дигитализацията, България се намира в нещо като информационен Чернобил. Катастрофата просто е била неизбежна. Защото от години в тази сфера тече единствено имитация на дейност, едно хищно "усвояване" на средства, а резултатът от всичко това е плачевен и кошмарен. Може би бяха прави хакерите, които освен, че разбиха сървъра на НАП оставиха и своето безсмъртно послание: "Правителството ви е бавно развиващо се".

Опасявам се, че като доказателство за тази диагноза можем да приведем всички обяснения в които се оплетоха като в паяжина от лъжи властите от началото на скандала. Първи на барикадата се изправи вътрешния министър Младен Маринов, който веднага побърза да обяви, че България е станала жертва на мистичните руски хакери (универсалното оправдание на западния свят за всички проблеми). МВР-шефът не спря дотук, а дори предположи, че коварният удар е дошъл като отмъщение за това, че страната ни ще купува самолети F-16. Част от дежурните по любов медии пък побързаха да разпространят писмо, което получили от руски хакер, женен за българка, но който им обяснил мотивите си на английски за това защо е атакувал НАП. Точно 24 часа по-късно обаче, когато стана ясно, че версията за руски хакери не я приема дори и Иво Инджев, властта си намери нов виновник - 20-годишен компютърен специалист, обявен за супергений в технологиите, който беше арестуван на бърза ръка и размахан като плашило пред медиите. Дори Бойко Борисов не издържа на изкушението да коментира този случай с думите, че младежът бил истинско чудо и такива като него трябвало да работят за държавата и също така - колко било напреднало българското образование, за да ражда подобни специалисти. Версията на МВР обаче започна да се разпада само часове след като бе пусната на бял свят, защото много специалисти по електроника напълно разбиха доказателствения материал, който бе представен. Защото според него се оказа, че свръхгеният, суперхакерът на 20 години е оставил след себе си съвсем банални следи, които да го уличават. Започнаха да се появяват информации, че в следствието полицаите са се опитвала да накарат младежа да подпише самопризнания, което напълно отхвърля тяхната версия, че имат железни доказателства за вината му. Изведнъж на всички започна да им става кристално ясно, че имаме пред себе си абсолютно аналогова държава, кото дори не може да си обясни как е била атакувана и откъде точно. Имаме държава в паническа криза, която се опитва да си намери изкупителна жертва, за да я даде като жертвено агне на гневната публика, но всичките маневри в това отношение този път срещнаха категоричния отпор на обществото.

Но като казахме за аналоговата държава се налага под светлините на прожектора точно в този случай да изведем един друг нашенски герой, който се опита да остане в сенките - вицепремиерът Томислав Дончев. Същият, който с помпозно самочувствие преди около година и половина съскаше на опозицията, че "аналогови политици трудно ще правят електронно управление". Тогава вицепремиерът раздаваше щедро акъл, че електронното управление не било само купуване на компютри, но така и отказа да каже колко точно е изхарчила държавата за нещо, което го няма. Слуховете твърдят, че сумите са технически, а най-накрая се оказа, че състоянието на ГЕРБ е толкова аналогово, че Владислав Горанов обобщи скандала с НАП с думите, че хакването е станало възможно, защото агенцията предоставяла електронни услуги. Очевидно според него, ако всичко си течеше на добрата стара аналогова хартия всичко щеше да е по мед и масло.

Но да се върнем на Дончев. В разгара на скандала стана ясно, че той вече не е отговорник за електронното управление, а прехвърлил цъкащата бомба в ръцете на колежката си Мариана Николова. Това бягство от отговорност е повече от странно, защото дежурните по любов медии отдавна градят имидж на Дончев като на технологичен експерт, на политик от 21 век, а се оказа, че всичко това е един голям розов балон. И това си пролича в поредната изява на вицепремиера-беглец, който обяви, че скандалът с НАП цели да дискредитира държавата и се ожали, че той също е жертва на пробива. Съжалявам много, но точно Дончев не е човека, който да прави анализи на случката. При наличието на истинска журналистика той трябваше да отговаря защо се е стигнало до нея, къде са потънали държавните средства за електронното управление и наистина ли страната е бедстваща във виртуално отношение. Прехвърлянето на тиктакащата бомба съвсем не сваля отговорността от него, а в окото на бурята Дончев се опита да се маскира като страничен зрител по темата. Истината е, че всеки провал в тази сфера се пише в неговата биография. Владислав Горанов е очевидният виновник и в друга държава отдавна щеше да е пътник от кабинета, но задължително в компанията на Дончев, чийто празни приказки за електронно управление днес вече се доказаха като абсолютен балон.

Всъщност целият хакерски скандал и изтичането на толкова много лични данни, хакването на цялата нация показва само едно - че властта е абсолютно зациклила в своето аналогово безвремие. Наистина никой не е защитен в съвременния свят, само че проблемите със теча дойдаха след реалната атака. Властта се оплете в обяснения, оправдания, лъжи, хибридни новини докато най-накрая и на слепите не им стана ясно, че тя просто не знае какво да направи. Политическите балони се спукаха и пред очите ни всичко това лъсна като част от един безкраен процес. Тези се провалиха с електронната винетка, после ни оставиха открити за хакване. Изобщо оказа се, че аналоговите партии като ГЕРБ са опасни за всички в информационната епоха.