Спомням си колко бях запленен като тийнейджър от романа
"Аз, Клавдий" на Робърт Грейвс. Хипнотичната атмосфера от политически
интриги, морален разврат, ценностно разложение и усещането за обреченост
буквално хващаше за сърцето и превръщаше книгата в реална машина на времето,
която те стоварва в Римската империя, за да опише всички онези процеси, които
водят до възкачването на Калигула на престола и ужасяващите последствия от
това. Още си спомням прекрасното описание на англичанина на това как от един
момент нататък никой не смее да противоречи на изперкалия император, всички се
съгласяват с неговите капризи, всички мълчат, когато той праща войските да
секат морските вълни или прави коня си сенатор. Това е част от деградацията на
епохата, която Грейвс описва така майсторски, че те кара отново и отново да се
връщаш към нея и с удивление да виждаш как никакви уроци от миналото не са били
научени, а историята обича да се повтаря съвсем по марксистки - като фарс, като
виц, като черен анекдот, като бурлеска и комедийно шоу.
Пиша всичко това, защото последните изяви на Бойко
Борисов и сие започват зловещо да ми напомнят дните на Римската империя от
времето на Калигула. В края на миналата седмица министър-председателят съвсем
внезапно отмени всички пресконференции на Националния оперативен щаб. Това беше
анонсирано от шефката на правителствения пресцентър, която набързо скастри
журналистите, че вече няма да отговаря на въпроси. Ръководителят на НОЩ ген.
Венцеслав Мутафчийски дори не получи правото да се яви пред медиите и сам да
обяви това. И съвсем естествено карантираният народ, който от месец и половина
живее в извънредно положение веднага започна с политическите коментари. Всички
видяха картина в нейната барокова светлина - Борисов изгаря поредният бушон,
който е вдигнал, за да предпазва рейтинга си във времената на буря. В момента в
който ежедневните брифинги бяха напълно осъзнати от хората не като начин за
информиране, а като изтънчена медийна инквизиция, която се повтаря няколко пъти
на ден, Борисов реши да спре цирка и да заличи всички следи. Само че това се
обърна срещу него. Цяла събота коментарите на спряха. И това доведе Борисов до
ярост. Наложи се в неделя специално да си организира брифинг на който изригна с
толкова много "мъдрости" и откровения, че някои от тях завинаги ще
останат в колективната памет на страната. Премиерът избълва думи на гняв срещу
"тулупите", които спели до обед, а след това имали наглостта да
задават въпроси. И всичко това беше подсладено с новината, че мерките се
разхлабват и България постепенно минава на по-лек режим. Всъщност целият гняв,
целият медиен драматизъм, всички изгорени бушони, политически страсти и
журналистически есета така и не отчетоха един важен факт - карантината в
България съвсем не беше такъв успех, какъвто го изкарват. Защото мерките за
социална изолация са двустранни. От една страна наложените ограничения за
излизане, но от друга, а тя дори е по-важна, стоят икономическите мерки за
подкрепа на населението в тези кризисни мигове. Тук Борисов, а не ген.
Мутафчийски се издъни напълно и безвъзвратно. От един момент нататък
министър-председателят се превърна в основен дилър на страх, за да прикрие
факта, че правителството му не предлага никакъв реален спасителен пакет на
хората. Армията от безработни драматично се увеличи, много бизнеси фалираха и
изобщо няма да се появят на пазара, независимо от разхлабените мерки,
отчаянието на оставените без препитание закипя гневно и поради замирането на
политическите процеси то се изрази в тотално недоверие в карантинните мерки.
Точно заради това беше гневен Бойко Борисов. Всъщност от десетина дни насам
всички виждат, че премиера няма ясен план за излизането от това положение.
Отсъстват реални идеи, а разхлабването на мерките идва, защото доверието в тях
беше напълно разрушено. Днес виждаме, че много верни трубадури се опитват да
намерят обяснение на тези процеси - като виновници за тях съответно се посочват
Китай, Путин, Мангъров и, разбира се, "диванната армия", която
постоянно пуска конспиративни теории. А истината е много по-прозаична и
болезнена. Проблемът беше в самото правителство, което така и не успя да зададе
ясни критерии за това какво трябва да се спазва - носете маски, не носете
маски, спираме всички влизащи от чужбина, после разхлабваме режима. Като
добавим и липсата на реална помощ за работещите всичко това се превърна в
смъртоносен коктейл "Молотов", който много бързо стигна до ръба на
взрива. Точно заради това разхлабването беше замислено като операция по
изпускане на напрежението, а не като реален план за навлизане в по-нормален
живот. Не напразно на своята неделна пресконференция Борисов няколко пъти посочи,
че ако нещо стане, отново ще затегне положението. Което със сигурност показва
едно - разхлабването е замислено като откупуване на политическо време и заради
това то се отнася основно за отварянето на парковете, ресторантите с тераси,
басейните. Идеята е да пусне хората навън, та да престанат да го притесняват с
въпроси, съмнения, теории и недоверие.
Като отделен мрачен детайл точно по това време дойде и
новината, че две лекарки от Сливен и от София са починали от коварната болест,
което даде терен на придворните медии да почнат да бичуват народа, че със
своето мрънкане, тръшкане и простотии е довел до тяхната смърт. Което, разбира
се, е перверзна морална гавра. Всъщност, ако човек се зарови в смъртта на
лекарките ще види още по-драматични провали на правителството и то точно в
медицинската сфера, която трябваше да е консенсусното поле за разбирателство.
Лекарката в Сливен е била тествана за корона-вирус само ден преди да почине, а
нейни колеги започнаха да разказват как са работили без маски, без защитни
облекла. До медиите започнаха да стигат и скандалите за парите, които бяха
отпуснати за медиците, които се борят с вируса и как цялото лекарско съсловие
настръхна заради несправедливото им разпределение. Изобщо станахме свидетели на
пробиви в медийната пропаганда и заради това разхлабването на мерките няма да
купи политическо време на властта. Защото тя е безпомощно да ни каже какво ще
правим оттук-нататък - как ще се спасяваме хората, как ще спасяваме работата
им, как ще се развива страната и накъде. И заради това медийните инквизитори в
момента търсят нови форми да ни изкарат виновни.
Бъдете убедени.
No comments:
Post a Comment