Eдва ли някога изобщо Васил Божков, наричан Черепа, си е представял, че е възможно да се превърне във виртуален инфлуенсър. Все пак доскоро той беше от маститите бизнесмени на страната, един от най-богатите българи и обитаваше полусенчестата територия между мита, подозренията, съмненията, тъмното минало, огромните капитали, властовите паяжини и министерските кабинети. Но животът винаги бие изкуството с няколко обиколки, когато става дума за предлагане на най-чудодейните сюжети. След като в началото на годината властта буквално иззе бизнеса на Божков, а самият той се оказа емигрант в Дубай, мнозина си мислеха, че с него е приключено във всеки един смисъл - финансов, практически и властови. Спомням си няколко анализатори, които дълбокомислено и очевидно доста глупаво твърдяха, че той ще потъне някъде из световните сенки и скоро няма да чуем за него. Всъщност случи се точно обратното. В емиграция (да, съзнавам, че това звучи като биография на руски дисидент) Божков откри силата на социалните мрежи, които от няколко години насам са основен политически фактор. Не веднъж и два пъти властта на Бойко Борисов е доказвала, че пет пари не дава за парламентарните дебати и спорове, но ако една тема стане супергореща във фейсбук, правителството веднага реагира като пожарна команда, която спешно да погасява огнищата на обществено напрежение. Този модел на работа не само истеризира обществото, не само подсигурява безкрайната игра на "тука има, тука няма", не само занулява политическите стойности, но осигурява вечната роля на "доброто ченге", но той е и ахилесовата пета на ГЕРБ. Защото люлеенето на вълните на обществените настроения освен популярност може да ти докара титаничен световъртеж. А и социалните мрежи са ненаситни чудовища, които живеят от скандал до скандал, които се захранват с нови и нови страсти, разголени снимки, обществено инфлуенсърство и безмерен нарцисизъм. Идеалната среда за новоизпечен дисидент, особено за такъв, който е запазил документи, есемеси до министри, а вероятно и записи на отделни разговори. Божков и социалните мрежи се откриха и се заобичаха наистина сериозно. Още от първия миг в който пусна есемесите между себе си и Горанов вероятно бизнесменът разбра как може да изиграе контролираната медийна среда у нас. Ако не вярвате, че е контролирана ще ви предложа един мисловен експеримент. Ето виждаме, че днес под една или друга форма големите телевизии успяват да си осигурят репортажи на живо дори от САЩ. Тези дни гледах репортаж за една българска погребална агенция там. Сега си помислете - колко точно телевизии пратиха екипи или хора в Барселона поне да снимат прословутата къща, която се свързва с Бойко Борисов. Като направите контрастът между двете неща, пак си отговорете на въпроса за контрола.
Но думата ни беше за Божков. Социалните мрежи съвсем доскоро се смятаха за запазена територия на манекенки с дълги крака, млади нацупени инфлуенсърки, които крънкаха големите фирми да им плащат за рекламни снимки, градски кифли, които да натриват носовете на конкуренцията с новите си рокли и картините на неземното си щастие, както и на разни политически маргинали, които да разкриват теориите на световната конспирация свободно и открито. Само че това отдавна се промени. И според мен присъствието на Божков там вече го доказа изцяло. Превръщането му в инфлуенсър буквално подсказва промяната на правилата по които ще става политическата игра у нас и това е процес, който тепърва ще бъде анализиран.
Разбира се, виртуалното инфлуенсърство много често е общественият еквивалент на захарния памук. Опитваш го, сладко е, но стомахът ти не го усеща. Точно заради това ми е леко тъжно за последователите на Божков (а те са пъстра политическа палитра), които смятат, че той има за цел да събори правителството и да срине гнилите основи на хунтата, която е завзела всички лостове. За да направи това ще е необходимо Божков да разобличи самия себе си, а не вярвам, той да е влязъл в такова камикадзе-състояние, че да го стори. Защото описанията на задкулисните договорки, вдигането на завесата зад непазарните договори, извиването на ръце и политическият контрол на бизнеса изискват обръщането на поглед и към твоята роля в тези процеси или най-малкото задават големия въпрос за цената на мълчанието ти. Няма как всички да са черни като демони от ада, а само един емигрирал бизнесмен да е чист като спално бельо от телевизионна реклама за перилни препарати.
Но не приемайте това като върховна критика към Божков. Жертвите на една система винаги могат да ти станат симпатични, независимо от тяхното минало, а трябва да споделим, че в качеството си на виртуален инфлунсър Божков се оказа незаменин трол на властта. Влизането в модела на сутрешните брифинги и пърженето на висшите етажи на властта на малки дози е много ефективна виртуална инквизиция. И вероятно точно това предопредели зашеметяващия успех на бизнесмена. Когато научих, че има страничка във фейсбук побързах да я намеря и да му стана фен. Бях един от първите - страницата имаше все още само около 500 последователи. 24 часа по-късно вече бяха станали 15 хиляди, а към ден-днешен има над 47 хиляди фенове. Само за пример - страничката на премиера Бойко Борисов има около 260 хиляди лайка, но публикациите му средно имат между хиляда и три хиляди лайка, което подсказва, че голяма част от тези фенове са практически мъртви души. Божков приблизително си докарва същите харесвания, така че на виртуалния фронт Черепа определено е решил да води стратегическа и изтощителна битка с властта, дори и нейната далечна цел да е просто да се договори с нея да го оставят на мира. Освен това видях, че в рамките само на 5 дни Васил Божков се появи с акаунти в Инстаграм и Туитър, което означава, че не е тръгнал в бърза атака, а ще води позиционни сражения. Всъщност това е страната на социалните мрежи, която нито един футуролог, политилог или шаман не успяха да видят. Всички си представяха интернет-човечеството като територия на всеобщо знание, споделени ценности и безкрайна свобода. Признавам си дори и аз бях в плен на идеята, че достъпността до мрежата ще роди световно равенство и ще положи път към кибер-комунизма, където старите йерархии ще се разпаднат. Оказа се, че дори виртуализиран човекът си остава в плен на старите страсти и безкрайните и истерични политически противопоставяния. Тук можем само мелодраматично да въздъхнем и в като княз Кропоткин да се размечтаем за голямата морална промяна на човека в бъдещето, но в настоящето циркът ще става все по-голям. Всъщност откакто Божков започна с атаките към властта се случиха много неща. Дори стана невъзможното - Борисов клекна за по-ниско ДДС. Заговори се за напрежение между него и Владислав Горанов. Двамата побързаха да го отрекат, но процесите у нас текат експлозивно. Не вярвам Божков да е единственият им двигател, но определено има дял в това. Навремето руския фантаст Кирил Есков даваше следното определение за магия: "влиянието на информационни над материални обекти". Като гледам как се движи виртуалното инфлуенсърство на Божков скоро могат да му присъдят званието "магьосник".
Знае ли човек.
No comments:
Post a Comment