Убийството на Милен Цветков, което стана навръх Великден,
наистина разтресе, потресе и буквално ужаси българското общество. Моля да бъда
разбран правилно. Използвам думата "убийство" не, за да предполагам
умисъл, конспирация или сговор, а просто няма как по друг начин да бъде
окачествено това, че едно младо богаташче се качва в луксозния си джип надрусан
с четири вида екзотични дроги и буквално помита на червен светофар един от
най-интересните и смислени гласове в българската журналистика. Кадрите от инцидента
обиколиха социалните мрежи - младият лумпен дори не прави елементарен опит да
намали, той се врязва като талибан в колата на Милен Цветков и не му оставя
никакъв шанс да се спаси. А най-ужасното идва след това, защото според
свидетелските показания на очевидци - единият от колата тръгва да бяга от
мястото на инцидента (по-късно се оказва, че това е синът на депутата Лъчезар
Иванов), а шофьорът дори не се опитва да види какво е състоянието на жертвата.
Изобщо цяла поредица от символни действия, които взети заедно ни показват една
изключително мрачна картина за днешна България. Вероятно заради това цялата
случка бръкна в душите на хората все едно ги удари мощен електрически ток.
Пред очите си видяхме как поколението на злодеите на
прехода вече се е възпроизвело и е възпитало достойно поколение. Потресаващото
в историята е как едно отроче на богаташи вече е закърмено с усещането за пълна
недосегаемост в своя свръхлуксозен джип. Богаташчето се друса, след това кара,
а подобно нещо е възможно само, ако си наясно, че ще ти се размине. И хайде да
не се лъжем - на такива като него постоянно им се разминава. Полицията си
затваря очите, съдебната система не действа, политическите елити им се мазнят.
Те дори могат да убиват безнаказано, защото винаги ще се намери услужлив
адвокат и още по-услужлив съдия, които да ги отърват и от най-тежкия проблем.
Те са господарите на тази държава, въшливи с кинти, влияние, имоти. Нагли,
безцеремонни, цинични, самоуверени, жестоки. Самозабравени до абсюлотна
крайност. И видими в най-показните си и отвратителни мигове. Като случката от
преди 2 години, когато отрочето на Цоло Вутов пръсна 40 хиляди долара за елитно
шампанско в луксозния курорт Куршвел докато караше местен оркестър да му свири
пошлата чалга-песен "Шушана". Страшно е да си го кажем, но можете ли
да си представите какво щеше да се случи с разглезеното мамино синче, ако той
не беше имал малшанса да убие Милен Цветков, а някой съвсем обикновен човек.
Щеше да се пошуми малко около историята, но въпрос на време щеше да бъде въпреки
дрогата, въпреки бягствата от местопрестъплението всички да бъдат отървани от
наказания. И това не е предложение на голо поле. Нали преди време прокурорски
син буквално помете двама души. Оттогава делото се точи до безкрай, а майката
на едната от жертвите не дочака справедливост. Тя почина без да види убиецът на
сина си наказан.
Тази атмосфера вече хваща за гърлото, тя ни разкрива до
какви драматични бездни може да пропадне една държава, когато богатите й хора
всъщност не са политически държанки на властта, част от един самозабравен елит,
който започва да губи човешки образ и качества. Опасявам се обаче, че не можем
да спрем разказът за съвременна България само дотук. Защото чух как премиерът
Бойко Борисов буквално коментира трагедията с Милен Цветков. Той беше буквално
пълен със съжаление: "Безспорно много тежък, гаден ... Каквото и да кажеш
за този инцидент е лошо. Бог да го прости". А след това добави, че трябва
да се увеличат наказанията на хора, които шофират след като са използвали наркотици.
Оставям на съвестта на медиите това, че никой не го попита как така само преди
три-четири месеца негови депутати, начело с фамозния отказвач от сина си
Лъчезар Иванов предлагаха намаляването на такива наказания. В случая друго е
по-важното и интересно. Това, което богатият малък лумпен направи с Милен
Цветков, Бойко Борисов го извърши с българския парламентаризъм и демокрация.
Беше повече от цинично в деня в който премиера заповяда на неговите депутати да
се не явяват в зала и така да провалят изслушването му, той да се възмущава от
поведението на друсаните шофьори на пътя. Той трябваше да се яви в Народното
събрание, за да каже има ли някаква пътна карта за изход от ситуацията, какво
се прави за облекчаването на положението на хората, но той избра да се вреже като
луксозен джип в парламентарната демокрация. Единият лумпен уби журналист,
другият буквално убива българската демокрация.
Това са двете лица на един и същи процес. Една
самозабравена каста е похитила политическите и икономическите върхове на
България и убива, подобно на тумор всички опити за нормален живот. И това не е
случаен процес. Това е логичен завършек на безвремието в което попаднахме преди
10 години и още ни можем да излезем от него. Бойко Борисов няма нужда от
демокрацията. За него е с пъти по-добре да управлява през пресконференции, пред
очите на дежурните по любов медии, които биха приели дори твърдението, че лично
Господ го е натоварил с мисията да запази българския народ. Най-вероятно това е
станало и в личен разговор, нали така?
Всъщност погазването на институции е равносилно с това да
хвърляш безбожни пари за шампанско. След 30 години безвремие днес България
лъсва като една държава с буквално кастово делене. На върха са изкачили няколко
кюстюмари, които стоят над закона и не зачитат обикновените хора. И всяка
трагична история ни го доказва със стоманена тежест.
Видях, че някои известни политически ренегати и
фурнаджийски лопати с истерични плюнки се възмущават, когато някой дори и с
половин буква спомене, че Милен Цветков е станал жертва на политическо
убийство. Дори и това убийство да не е планирано и зад него да не стои
подготвена конспирация, то е политическо по своята същност. Защото разглезени
богати наркоманчета с още по-разглезени от държавата бащи са естественият
завършек на бойкоборисовщината. Тя ги отгледа като свое ГМО. Тя ги захрани и
обгрижи с чувството за безнаказаност. Тя си затваряше очите пред тях, защото те
са любимото й дете. Тоест властта изобщо не е без вина. Вината й е огромна,
защото тя създаде тази секта от недосагаеми, тя я възкачи, а те й се
отблагодаряваха като гласуват за Бойко Борисов. Така порочният цикъл на
самозатворената реалност хлопна като врата на килия.
Ето тази атмосфера уби
Милен Цветков.
No comments:
Post a Comment