В последния месец две социологически проучвания (на
"Сова Харис" и "Алфа рисърч") разкриха една много екзотична
и интересна картина на състоянието на българското общество в разгара на
карантинните мерки и извънредното положение. Ако се доверим на жанра
"експресно телефонно допитване" - Бойко Борисов и ген. Венцислав Мутафчийски
са първенците по одобрение в цяла България. Като ракета с хиперзвуков двигател
към тях се приближава и бизнесменът и депутат Делян Пеевски. Преобразувано в
числа за политическа подкрепа това изглежда като космическа катастрофа - ГЕРБ
се изстрелва твърдо напред, а БСП изостава на опашката, едвам поемайки си дъх.
Трябва да отбележим, че в проучването на "Сова Харис" като трета
политическа сила се класира "Воля", което може да бъде идеално начало
за свалка на девойка с психарска нагласа и готик-политически интереси.
Аналогичен пейзаж показаха и данните на "Алфа рисърч". Според тях
Бойко Борисов и Румен Радев вече са изравнени по рейтинг и са с по 40 на сто
одобрение. Оказва се, че ГЕРБ стоят стабилно на своите позиции отпреди кризата,
докато БСП се е сринала с почти една трета - от 21 на сто на 12%.
Тези данни биха увиснали, ако не бъдат обяснени и тук
става още по-интересно. Защото социолозите от "Сова Харис" и
"Алфа Рисърч" имат почти аналогично обяснение за своите данни. Според
тях моментът на кризата е бил момент за национално обединение. Хората искали да
видят политическо единство, но БСП не разбрала това. БСП се отдала на
разрушителна опозиционност и критика и това я вкарало в политическа криза. Тази
оценка очевидно се споделя и от маститите представители на вътрешната опозиция
в партията. Тези дни видях Михаил Миков, който в свой стил обяви, че "БСП
не уцели ваксата" в тази ситуация.
Застанали пред такава социологическа картина обаче ние
можем да проявим известно съмнение в нейната достоверност и най-вече да изразим
скептицизъм в политическия анализ на ситуацията. Първо - проучванията в разгара
на невиждана ситуация и уплах няма как да бъдат достоверни. В такива мигове
социолозите не хващат политически тенденции, а напълно нормалната човешка нужда
за сигурност и предвидимост на излезлия от релсите свят. Това не е отражение на
реалното политическо доверие, а на усещането за опасност, което се прокрадна от
най-неочаквания ъгъл. Съвсем нормално е всяко едно общество в такива мигове да
погледне с надежда към държавата, за да получи от нея усещането, че опасността
ще се премине. А нека да бъдем честни - медийното лице на държавата у нас,
премиерът Бойко Борисов буквално се надруса от брифинги и изявления. Той усети,
че продажбата на страх е добра политика за помпането на рейтинг с допинги.
Заради това бяха безкрайните приказки за много смърт, чували за трупове, за
ада, който ни очаква и за пикът на болестта, който само ни чака да се разсеем.
И всичко това не е случайна изцепка - последните изяви на премиера го доказаха.
Пред медиите той обяви, че българите имали късмет, че ги управлява той. Ако на
власт бил Радев щели да измрат много хора...
В подобна ситуация опозицията и по съвсем обективни
причини потъна в сенките. Това е процес, който можем да видим във всяка една страна
от Европейския съюз. Кофти е да си опозиция в миговете на такава неочаквана и
непредвидима криза.
Моята лична социология обаче остро се конфронтира с
изводите от двете проучвания. Винаги съм бил отворен да чуя критики към
политиката на БСП и, бога ми, по време на карантината получих доста от тях. Но
нито едно от тях, ама нито една беше, че левицата не е достатъчно сговорчива.
Точно обратното - хората настояваха ние да бъдем радикални и да не оставяме
ГЕРБ да правят каквото си поискат под маската на извънредното положение. БСП в
нито един момент не си позволи да бъде разрушителна опозиция и всеки, който
прочете парламентарните стенограми ще се убеди в това. Целта на левицата не
беше да свали карантината, а да подобри мерките. Да е сигурна, че помощите ще
стигнат до повече български граждани, а няма да се съсредоточат в мазните ръце
на едрия бизнес. И всъщност, ако БСП днес е дала на заден, то не е заради
опозиционност, а заради това, че избра конструктивната критика пред тоталното
отричане. Не го казвам като оправдание. Който иска може да го отчете и като
грешка. Ако БСП беше избрала пътя на перманентната опозиция, можете да ми
повярвате, вероятно днес щеше да прелива от политически адреналин, но на каква
цена? Да палиш пожари в окото на бурята може да е много ефектно и да изглежда
по холивудски, но подозирам, че в дългосрочна перспектива това щеше има
функцията на реално сепуко. Не твърдя, че проучванията не хващат достоверна
картина, но анализът им е толкова лъжлив, порочен и нагласен спрямо опорните точки
на ГЕРБ, че човек се изпълва с подозрение и към цифрите.
Защото БСП беше конструктивна опозиция, но нямаше как да
си мълчи. Нима левицата трябваше да се прави, че Здравното министерство не се
дъни с безкрайната поредица от отменени заповеди (носете маски, не носете
маски...), нима не трябваше да повдига въпроса за състоянието на здравната
система, която демонстрира всичките си дефекти или пък да не се тормози властта
за това защо медиците нямат достатъчно защитни облекла. Единството на нацията е
прекрасно нещо, но демокрацията изисква въпроси. Тя изисква и властта да не се
обгражда от стена от придворни медии, а да застане пред хората и поне веднъж да
им каже истината в очите. Ето защо смятам, че есето, което четем в
социологическите проучвания не е окончателен вариант на романа и съвсем не е
холивудския хепиенд на който гербаджийските тролове се надяват.
стината е леко различна. Много е рано още от днес да
оценяваме мерките, а и провежданата политика. Те не са еднократен акт. Те са
процес. При това процес, който отива доста отвъд еротичната медийна реалност,
която дежурните по любов медии оргазмират всеки ден. Тепърва ни предстои да
видим кои от тях ще гръмнат, кои от тях ще се провалят и дали наесен българите
няма да потърсят сметка за това защо страната ни остана единствената, която не
предложи реална помощ на всички, а само "безлихвени заеми". Голямата
политическа битка предстои и тя ще започне още от края на лятото, за да
приключи с парламентарните избори следващата година. Не твърдя, че БСП ще я
спечели на всяка цена, но смятам, че не е изгубила своите шансове за това.
Защото страхът отминава, брифинговият авторитаризъм изпуши и хората пак
започват да търсят политическото представителство. Едва тогава идват истинските
оценки и можем да мерим реалните проценти на одобрение. Възможно е цялата
ситуация да се развие и в полза на някой външен играч. Предстои да видим. Това
е въпрос на политика, отношение към света, предложения. Но знам едно - БСТВ
наскоро беше единствената телевизия, която излъчи протеста миналата седмица
пред Народното събрание. За 24 часа клипчето събра около 2 милиона гледания. За
мен това е много по-реална социология за невидимите процеси, които кипят в
българското общество и назряват все по-тревожно. А на тези, които са слепи за
тях им предлагам да си изгорят дипломите един ден…
No comments:
Post a Comment