Придворните медии – коронавируса на българската политика

Сценката, която ще разкажем е достойна за перото на Самуел Бекет. Или на някой майстор на психотрилърите, които изобилстват с отрицателни герои точно като някоя партийна ядка на партия ГЕРБ. Ден преди случката Бойко Борисов строи медиите в централата на своята формация и дръпна пред тях зашеметяващ едночасов моноспектакъл, който не подлежи на обратен преразказ. Ако се напънем можем да снимаме шпионски съспенс по този сюжет - премиерът е жертва на учебниците на КГБ по компромати, преследван от президента с дрон, шпиониран от бившия си заместник, мишена на задгранични олигарси, комунисти, радикали, улични бунтовници и телевизионни водещи. Исторически миг. Епохален. И, разбира се, имаше пълно разминаване в паническото действие, подобно на колективна психотерапия, с уверенията за стабилност, спокоен мандат и уверен план за бъдещето. Придворните медии обаче хванаха опорната точко във въздуха като пинчер малко пилешко кокалче. Тонът за обяснение на разпада на ГЕРБ беше зададен - за всичко е виновен Румен Радев и неговият коварен дрон, който не спира да пърпори в пурпурните небеса над Бояна, за да смущава политическото фън-шуй на управлението.

На другия ден държавният глава е на посещение в Перник. И, разбира се, медийнит интерес е френетичен. Камери, микрофони, бутаница. Въпреки това обаче не се получава нормален брифинг. Ива Николова от ПИК и Илияна Беновска буквално взимат пресконференцията за заложник като терористи от ИДИЛ. Въпрос след въпрос. И нека да уточним. Не въпросите са плашещи. Политиците трябва да бъдат питани. Да бъдат разкъсвани от въпроси. Но в замяна те трябва да получат и време за отговор. Възможност да структурират поне едно изречение преди да бъдат прекъснати. Двете описани дами обаче бяха пратени с противоположна задача. Едната не спираше да говори, а другата като андроид задаваше един-единствен въпрос: "Участвате ли в схема срещу българския премиер?". Това не е дори кръстосано интервю. Това беше опит за полуполицейска инквизиция. Задачата на журналистките не беше да получат отговор, а да направят така, че всички останали отговори да не бъдат чути. Посланията на Радев трябваше да бъдат максимално затъмнени, опростачени, удавени в глъчка, крясъци и истерия. Идеята изобщо не беше да се стигне до истината. Поставената задача беше да се заличат границите между нормалното и налудничавото, между медийната истерия и здравия разум, между човека с принципи и паникьорът с извънредните пресконференции. Не, че Радев беше безпомощна жертва в този процес. Съвсем не. Начинът по който не забелязваше Беновска трябва да бъде изучаван...

Разказваме тази подтискаща история, защото тя е болезнено метафорична за политическите процеси в които врим и кипим в последните години все едно отдавна се пържим в някой забравен ъгъл на ада, без надежда за поетично спасение. Медиите отдавна не са безпристрастен и обективен наблюдател на процесите. Те са част от политическата драма на страната, защото са похитени, пленени, пристегнати в усмирителната риза на властта и задушени от любов към същата тази власт. Състоянието на медиите е отражение на състоянието България. И заради това, ако искаме да диагностицираме нашите собствени проблеми няма по-добър начин от това да насочим лупата към придворните медии, които като истински коронавирус заразяват все повече средата край себе си.

В едно нормално пространство политическата дискусия е начин за придвижване напред, защото именно през нея се ражда истината или поне съгласието на едно общество за това какво следва в бъдещето. България обаче е разнищена морално, институционално унизена, подчинена е от кубинката на едно свръхего и следователно всяко несъгласие с властта се тълкува като върховно богохулство, като висша форма на еретична мисъл. Ето защо, ако проследите един конкретен сайт от три години насам с удивление ще видите, че поне три пъти месечно България е била заплашвана от преврат. Точно така пишат. Всяка обществена криза, а тя се дължи на потресаващата некадърност на ГЕРБ, веднага бива представяна като опит за преврат. Селяните от Странджа скачат срещу поголовното избиване на животните им - това е преврат, дирижиран от комунистите. Медицинските сестри излизат да протестират - това е преврат, дирижиран от Мая Маналова. Трупа се обществено недоволство от практически несъществуващи мерки на кабинета - това пак е преврат, с ръководител Васил Божков. Преди любимия превратаджия беше Цветан Василев, сега тази роля е запазена за Черепа. И за Корнелия Нинова, разбира се, която очевидно е неуморна и по тъмни доби в своя кабинет на "Позитано" чертае план след план за насилствено сваляне на властта. Това не е политическо мислене. Това е антиполитически авторитаризъм. Не напразно същите тези придворни медии определиха и снимките на премиера и на неговото шкафче като "течащ преврат". Очевидно въображението не е най-силната им страна.

Похищението на медиите обаче и изстрел в сърцето и на политиката, защото там, където трябва да има обективност, сега се е настанило едно смайващо лакейство и облизване на ботушите на властта. В този смисъл жълтата преса у нас напълно е свалила маската си, защото из западния свят аналозите на нашите истерични сайтове поне се опитват да държат народняшка гледна точка, а в много случаи и антиелитаристка. Тук симбиозата между власт и медии вече се е осъществила и резултатът е някакво отвратително ГМО, някакъв медиен пришълец, който не спазва никакви принципи, брутално гази и границите на морала в името на своята вечна любов към Бойко Борисов. Това напълно обезкостява мисленето за политика. Всичко е потопено в някаква банална сапунена мелодрама, в някакъв изкривен свят, където най-важното е да праснеш всеки политически опонент на властта с паве по главата. Това е кресливо прислужничество, превърнато във висша норма.

Заради това всички гледаме с лека завист към чуждите медии. Съвсем не твърдя, че те не са инструменти за политически интерес, но ако пред тях застане политик, който им говори за дронове и учебници на КГБ поне ще го залеят с въпроси. У нас пред премиера се мълчи. Той изнася тиради, злобее, ругае, проклина, но медиите мълчат, защото са наясно, че всеки неудобен въпрос може да им струва скъпо. Заради това ще гледаме до повръщане фигури подобни на тези, които описахме в началото, защото извратеният медиен пейзаж е тяхната идеална среда за живот. Аз донякъде се възхищавам и на Илияна Беновска например. Изисква се епохално въображение и отдаденост, когато една страна кипи от проблеми и гняв, ти да имаш въпроси единствено към президента и опозицията. Но може би трябва да престанем да разглеждаме това като ненормално. Това е прекрасният нов свят, който ни създадоха и ни продадоха като безалтернативен. Свят в който медиите крякат и не търсят смисъл, а са проводници на съвършения хаос. В такава среда да се заявиш срещу властта изисква кураж, търпение и железни нерви, защото моментално ставаш мишена на прицел. Но след петдесетата сензация за "преврат" може би и нервите на потребители на медиите претръпнаха и днес виждам, че покрай такива заглавия тече масова веселба.

А, когато превърнеш основния инструмент на властта на присмех значи някаква промяна наближава...

Васил Божков – политически трол или партиен ръководител

Българската политическа екзотика може да заеме отделен том в историята на световните лудости. За 30 години видяхме какво ли не - както партия, създадена от бивш цар и изгнаник, така и политическа формация в ръцете на бившия бодигард на Тодор Живков с неясно минало от първите години на прехода. Но допреди няколко седмици, ако някой ми беше казал, че е възможно да има подкрепа за политически проект на олигарх-изгнаник, който скоростно се трансформира във фейсбук-инфлуенсър щях да подсвирна иронично да отмина. В което има житейски урок - никога не подценявайте българските реалности. Те са театър на абсурда и комедийно шоу в едно.

В края на миналата седмица, избягалият спешно от България Васил Божков обяви, че започва свой собствен проект и дори пусна името му - "Българско лято". Пак се оставих да ме изненадат, защото възприех името като нещо, което е пуснато от сайт за фалшиви новини. След модата по цял свят движения да носят имената на сезони си мислех, че тази мода е безвъзвратно натикана в геополитическия килер на миналото, но човек никога не трябва да е сигурен по тези теми. Няколко дни предварително Черепа сюрпризира всички след като във вихъра на разкритията си за властта и коварните намеци за паяжината, която стига до самия Бойко Борисов реши да попита виртуалните си последователи дали биха го подкрепили за политически проект. Аз бях от хората, които възприеха новината иронично. Според мен силата на Божков в социалните мрежи е, че той е върховния трол, който лази по нервите на властта като непозната бактерия в стомашна флора. При това направи това с незапомнен успех - само с няколко статуса успя така да изнерви властта, че Бойко Борисов под път и над път тръгна да говори, че и той един ден ще прави комикси. Нещо повече - с един лек намек Черепа успя да извади на бял свят и странната фигура на пиарката на Борисов госпожа Севдалина Арнаудова, която си направи ритуално харакири с няколко статуса във фейсбук. В първия от тях тя намекна, че Божков сам й се е предлагал, а от контекста ставаше ясно, че тук съвсем не опираме до предложения в сексуалната сфера. Вероятно след това някой бързо е обяснил на пиаршата на Борисов, че този статус я уличава повече отколкото я оневинява, защото да не докладваш за предложение за корупция си е криминално деяние. Точно по този модел навремето Цветан Цветанов за малко щеше да убие в зародиш президентската кампания на Росен Плевнелиев. Наложи се госпожа Арнаудова да пише втори статус с който постигна две неща. Първо - завинаги си извоюва статуса Шехерезада и второ - премести нещата в сексуалната сфера, но историята й приличаше повече на "50 нюанса сиво" отколкото на антикорупционен трилър. Оказа се, че през цялото време Божков й се е предлагал като мъж, а тя всеки четвъртък е ходила при него, за да му отказва. Точно в това е силата на новия инфлуенсър - той знае много, наясно е с тайните механизми, разбира логиката на задкулисието, което движи България, а жертвите му съвсем не са наясно докъде иска да стигне и къде ще спре с разкритията. Точно това го прави трол номер 1 на републиката. Той изнервя, поти, ядосва и кара властта да влиза в ненужни обяснения и наративи. Точно с това поведение Божков е практически виртуално полубожество, защото публиката в България обича преките свидетелски показания. Те потвърждават нещо, което тя е подозирала, но сега вече има доказателства от очевидец.

На фона на тази превъзходна тролщина идеята за нова партия прозвуча като фалшива нота. Разбира се в държава в която Бойко Борисов е премиер всеки има право на политически мечти, но това е стъпка встрани, разсейване на истинския огън и не е ясно какво цели с идеята си олигархът-изгнаник. Повече от ясно е, че такава партия е почти невъзможна за реализация, защото не вярвам да се появят кандидат-самоубийци, които да поемат такова политическо знаме. И най-важното - всяка политическа партия трябва да си открие минимална идейна основа, някаква своя обществена ниша, която да запълни с полезни идеи. Точно тук виртуалният кораб на Черепа взе грешен завой, защото той реши да пусне своето политическо верую във фейсбук. Прочетох го няколко пъти, но в него не открих реално значима политическа идея. Да не говорим, че Слави Трифонов определено може да го съди за плагиатство, защото Божков буквално се е впил в леко кухите, но звучащи добре предложения на шоумена. Още първият приоритет звучи леко абсурдно - "върховенство на закона". Ами, странно е, мама му стара. Не защото идеята не е добра, а защото е изказана от човек, който само дни преди това е обяснил как е финансирал под масата фигури от ГЕРБ. Като си участник в беззаконието, във всеобщия хаос, е много трудно да застанеш като супергерой на правилата, а пък и да търсиш политическа реализация през тях. Отпадането на имунитета на народните представители е другата голяма дъвка. Най-малкото, защото имунитетът на депутатите отдавна е паднал. Те имат единствено функционален имунитет, който във всеки един момент също може да бъде отнет. Тоест това е тема от миналото, която дори не ми е ясно защо се вади от мазето. Забрана за партийните субсидии, оптимизирането на държавните служители, електронното гласуване и администрация - това пък са другите дъвки, които сигурно са прекрасни, но не представлят никаква реална промяна на канибалската система на управление в България. Тоест като политически лидер Божков не е в състояние да ни каже абсолютно нищо ново и различно, което прави неговото лято доста скапано, ветровито и дъждовно. На всичкото отгоре преди да прави партия Божков дължи да каже на обществото, че преди нея той е имал друг политически проект - и това е партия ГЕРБ. От всичко, което пусна във фейсбук стана ясно, че той е инвестирал сериозно в отношенията си тази партия, а тя от своя страна го е обслужвала законодателно и то почти безотказно. До мига в който други хищни апетити се намесиха и се наложи фейсбук-инфлуенсъра да избяга в чужбина, откъдето през задграничен център да ръководи своята новооткрита роля на върховен политически трол.

От всичко, което съм чувал за Божков се твърди, че той е играч с няколко хода напред. Тоест няма да сбъркаме, ако тръгнем да търсим втори или трети пласт зад идеята за "Българско лято". Според мен тази оферта се пуска на масата като още един инструмент за лазене по нервите на властта. Очевидно е, че играта, която олигархът играе трябва да завърши с оставката на Бойко Борисов и неговото оттегляне от властта и точно тук идеята за партия става допълнително оръжие в многоходовата схема. Божков атакува правителството по всички възможни линии, заемайки терена на стихийното недоволство, което се е натрупало като неекплоадирала бомба в нашето общество. Това е идея като предупреждение, че той е в състояние да използва гневът на хората в своя полза и така да отстрани тези, които го прогониха в чужбина. Не бих се учудил, ако тази идея е продължение на някакви разговори и дискусии, които олигархът е водил с представители на властта в блаженните години в които бяха приятели и сега новият проект да говори на тях много повече отколкото да разкрива на нас. При всички положения в последните няколко месеца българската политика получи един нов виртуален фронт, който ще се разраства могъщо и ни предстои да гледаме епични сражения и интриги. Не напразно навръх рождения ден на Борисов Божков го поздрави като пусна част от тяхната есемес-кореспонденция. Целта на олигарха не е да унищожава властта с доказателства, целта му е да я изнерви дотам, че тя да почне да греши постоянно. И дотук той определено успява. Заради това ще ви кажа отново. Аман от партийни инженери. Аман от нови проекти. Аман от кандидат-спасители. Качествените тролове са малко.

А са толкова необходими...

Накъде водят „различните посоки“ в БСП

"БСП и Нинова вече имат различни посоки". Това заяви заместник-председателят на БСП Кирил Добрев в неделя, веднага след един напрегнат пленум на БСП, над който придворните медии кръжаха като хищни, изгладнели и кръвожадни лешояди, за да наситят най-тъмните си страсти, апетити и интригантска природа. Колко ли много от тях са искали в края да деня да напишат: "БСП окачи главата на Нинова на кол", за да могат поръчителите на нездравия интерес да отворят бутилка със скъпо уиски и да се поздравят с успеха на спецоперацията. Но за това ще си говорим малко по-нататък. Сега да се върнем към изявлението в началото.

Кирил Добрев определено е работил върху себе си в последните години. Ошлайфал си е езика, потил се е върху политическата лексика и това си личи. Твърдението му е поетично, изискано, бляскаво и много медийно. Уви, то по никакъв начин не отговаря на истината. Това е съвсем дребния му дефект. Да не говорим, че е стъпка накриво, защото от старите майстори на писането знаем, че основната поука трябва да се внуши, а не да се изкаже. И след като Добрев беше принуден да каже в прав текст това, което иначе медиите трябваше да транслират през десетки "кървави" изявления и анализи, значи нещо в големия план е заскърцало и заяло. Защото според мен истината е точно обратната. Не БСП и Нинова тръгнаха в различни посоки. А Националният съвет на БСП почти буквално се отдели от своята партия, заживя собствен нереален и самодостатъчен живот и се самозатвори в някаква различна реалност от тази на обикновените социалисти. И най-голямото доказателство за това са предложенията на самия Кирил Добрев на този мелодраматичен пленум. Ако той беше толкова сигурен, че говори с гласа на БСП, ако беше уверен, че представлява мнозинството от партията, ако имаше реалното самочувствие, че е говорител на вековната история и изразител на автентичните страсти, защо предлагаше преките избори за лидер да се проведат на 5 септември, точно в началото на дълга поредица от почивни дни. Това опасно много приличаше на опит за саботаж на вота. Един истински изразител на партията нямаше да се страхува от вота на социалистите. Напротив - той щеше да го търси на всяка цена, защото това е върховната политическа сила. Страстите в Националния съвет в много отношения са просто театър, нелепа сценка, истинската мощ идва, когато си изразител на цялата членска маса. С други думи - автентичният говорител щеше да търси максимално широк избор, защото това е окончателния аргумент за всичко.

А на мащабната сцена на Националния съвет се разигра точно обратното. Сега ще се опитам да ви обясня какво стана според моите лични наблюдения. Върховният залог на заседанието беше последната атака срещу идеята за пряк избор на лидер. Всъщност това разтърсва БСП в последните няколко месеца. Много хора прекрасно осъзнават, че след като всички социалисти получат думата те ще загубят силата на кулоарната интрига в която са могъщи като черни лордове. Край на сметките, край на търговията с делегати, край на дребните бакалски сметки и извършени в тъмни доби политически гешефтчета. БСП поне три пъти на най-висшите си форуми е потвърждавала своята воля за пряк избор, но атаката срещу тази реформа така и не спря. Пленумът на БСП беше предпоследната възможност за сражение, опит всичко да бъде спряно напук на цялата партия. Част от Националният съвет срещу БСП. Точно този филм трябваше да гледаме в събота. В името на тази цел бяха впрегнати мощни медийни ресурси. Депутати от БСП обикаляха из телевизиите и твърдяха, че партията не била готова за прекия избор, а придворните медии повтаряха думите им с автоеротично наслаждение.

В деня на самия пленум Красимир Янков предложи комисията по избора да бъде сменена. Това по същество щеше да е спиране на целия процес по прекия избор. Това не се случи. След това започна играта с датата. По някое време от залата дори се чу предложение прекия избор да е в средата на август. Нали разбирате каква е играта? След като стана ясно, че пряк избор на лидер ще има и, че това е голямата битка на Корнелия Нинова на този пленум, след като се изясни, че процесът е започнал и няма как да бъде спрян, мнозина прибегнаха до следващото оръжие - да направят опит напълно да го саботират. Нека да обясня - според правилата, които БСП е записала за този вот, той ще е легитимен, ако пред урните се яви поне 50 на сто от членската маса. Следователно противниците на избора са решили, че трябва да направят всичко възможно, за да снижат активността и да торпилират волята на обикновените социалисти. Пак ще ви повторя заглавието на филма: "Част от Националния съвет срещу БСП". Заради това започнаха лотарията с датите - трябвало избора да бъде в началото на август, ама можело и в края на юли. Това не са аргументи на хора, които искат да участват в състезание. Това са аргументи на наемни убийци, които търсят начин да унищожат набелязаната мишена. Първоначалната идея на Корнелия Нинова беше вотът да е на 26 септември. Честно казано тази дата дори е в полза на нейната конкуренция за поста, защото така те щяха да имат време да обиколят повече организации, да представят идеите си, да бъдат опознати, да наложат възгледи. Но срещу нея са застанали хора, които прекрасно знаят, че на пряк избор нямат никакъв шанс и заради това беше цялата политическа гюрлутия, която беше вдигната. В крайна сметка се стигна до консенсус - социалистите да гласуват на 12 септември за свой председател. Но повярвайте ми - това е само половината от борбата. Тепърва ще гледаме филма как някои мастити председатели ще правят всичко възможно да снижат активността и да направят гласуването за лидер невъзможно. Така или иначе - истинската битка на Нинова на този пленум беше спечелена.

След това започна другата част. Вътрешната опозиция, която вече е разнородна група от всички възможни разцветки, форми и идеи, реши, че трябва да излезе от този пленум с предварителното подготвено заглавие за това, че партията и Нинова вървят в различни посоки и последователно отхвърлиха политическия доклад на председателката, идеята за народен вот на недоверие с подписка, както и предложената от залата идея БСП да организира протести. Точно заради това ви казвам, че фразата на Кирил Добрев от началото е абсолютно невярна. Тук пак имаме Националният съвет срещу партията. Нямам представа с какви хора комуникират тези, които отхвърляха всичко. На мен постоянно ми звънят или ме тормозят наши избиратели със съвсем различен заряд. Те настояват за протести, за повече активност от страна на БСП, за тръгване сред хората, защото усещат, че недоволството се натрупва, че гневът кипи и смятат, че ние трябва да сме партията, която да бъде негов изразител. Вместо това обаче на пленума се чуха някакви скучновати аргументи за парламентарни действия. Ако БСП не беше опитала всички възможности вероятно това щеше да е вярно. В друга политическа среда сигурно щеше да е възможно. Но в България през 2020 година това е буквално театър на абсурда. И после много хора се сърдят като кажеш, че те си представят БСП като една благовъзпитана, дресирана, укротена, нахранена и изключително удобна опозиция на ГЕРБ. БСП като брошчица на ревера на ГЕРБ. Нека да се гневят, нека да се сърдят, но тази визия води левицата прево в ръцете на коалиционната прегръдка на Бойко Борисов, а всички знаем, че тя е смъртоносна.

И заради това ще ви приведа един медиен аргумент. Прави ли ви впечатления под каква атака е Корнелия Нинова. Всеки може да си я мрази или харесва колкото иска, но това е обективен факт. Всеки ден десетки медийни оръжия бълват срещу нея коментари, дописки, жълтении. Защото тя просто отказва да се впише в похитения политически пейзаж на страната. Защото всеки, който има различна позиция от това прогнило статукво моментално се превръща във враг, който трябва да бъде унищожен. А същите тези медии с наслаждение дават трибуна на "инакомислещите" в БСП. И другарят Кирил Добрев е доказателство. Само допреди години медиите, които днес го изкарват величав политически мъдрец и следващ лидер на партията, го разнищваха със статии, ровене из фирмите и му така нататък. Значи уравнението е следното - застанеш ли срещу Нинова ставаш любимец на придворните медии. Простичко е и не се нуждаете от калкулатор, за го изчислите.

Хубавата новина от Националния съвет в събота е, че той буквално утре ще бъде забравен. Това е неизбежната логика на процесите. БСП върви към пряк избор и смятам, че в крайна сметка той ще бъде не само успешен като резултат, но и като мобилизационен адреналин за БСП. Партията изобщо не е разделена. Разделението е само в самоизолираният от реалностите Национален съвет и заради това не се доверявайте на медийната картина за БСП. Спомням си, че по същия начин беше и през 2016 година. Тогава всички казваха, че БСП е политически разнищена и няма да може да направи нищо. А партията спечели президентските избори. Защото малко преди това БСП се обърна без страх към своите членове и за първи път от много време насам ги попита нещо. Сега ще отново ще има допитване. То е важно и смислено. И партията ще отговори. Тогава ще видим кой срещу кого е бил в БСП.

Чакам тази нощ на големите отговори...

Похитителите на прекрасния Алепу

"Петзвездна укрепителна стена си търси камериерки". Това е една от най-споделяните във фейсбук черни шеги тези дни след като огромният скандал със строежа на китния плаж Алепу си разгоря като горски пожар. Еколози от цялата страна и настръхналата общественост на Созопол извадиха данни за това, че буквално на самия плаж изниква огромен строеж, който много прилича на хотел. Снимките от мястото на събитието разтърсиха цялата страна. Но скандалът стана епичен в момента в който се чу обяснението от засегната страна и от държавните инстутиции - това не било основите на хотел, не било строителство на сграда, а на подпорна стена, която служела за укрепване на брега. Коя подпорна стена има нужда от стаи и асансьорни шахти така и не стана ясно. Напрежението се усили и от факта, че още от началото на миналата година имаше сигнали, че багери заравняват "Алепу" в абсолютно нарушение на законите и, че предишната администрация на Созопол, оглавявана от скандалната фигура на Панайот Рейзи е разрешила строеж на девственото място. Еколози, общественици, медии вдигнаха силен шум по темата, но в разгара на много други политически скандали и вечните интриги информацията потъна някъде в сенките, за да излезе отново на бял свят при вече вдигнат строеж. В драмата се намеси и премиерът Бойко Борисов, който в края на миналата седмица обяви, че "подпорната стена" може да стане прекрасно местообитание за птици. Изявлението му дойде след пратена от него проверка, която ДНСК, която излезе със заключението, че няма никакви нарушения в строежа. Шефът на Дирекцията арх. Иван Несторов изпадна във философски настроения и заяви, че всички виждаме "конструкция, играеща роля на брегоукрепване", а асансьорните шахти даже увеличавали здравината. Отделна част от сагата с терена, на който строи "Главболгарстрой" се оказа и начинът по който теренът е бил отделен за строеж, защото опитът да се проследи през годините как е била променяна собствеността и разширяване с нови апетитни парчета, може да предизвика световъртеж.

Синтезираме тази история набързо, за да може да лъсне нейният абсолютно абсурден блясък, защото пред очите на цялото общество едно беззаконие буквално обрасва с чиновническа словесност и административно бездушие. Фирма, близка на властта получава разрешение да безчинства на един от най-красивите плажове по южното черноморие и изведнъж се оказва, че няма никакъв проблем, че всичко им е позволено, че обществото не вижда това, което вижда. Ситуацията напомня на някаква мрачна антиутопия, която се повтаря отново и отново в продължение на безкрайните 30 години, които наричаме "преход".

Тази криминална одисея е най-доброто доказателство какъв хищнически, връзкарзки и примитивен капитализъм е оплел своята паяжина в България. И цялото черноморие е кошмарното отражение на тази картина. Бетонът, който заля прекрасното си крайбрежие вече е метафоричен за самоунищожителния блясък в който сме принудени да живеем. Алчността, желанието за бърза и порочна печалба, тоталното незачитане на законовите норми и умишлената чиновническа слепота започнаха да превръщат дори най-прекрасните и диви плажове в постапокалиптична бетонна джунгла. А най-лошото от всичко, че това е изначално провален бизнес-модел. Туристите по света не са идиоти. Те искат да си почиват, но искат зеленина, спокойствие, отмора, а не задръстена от кичозни хотели гледка, която буквално вцепенява душата и парализира мозъка. Така България самичка се лишава от елитни туристи и започва да привлича единствено екстремни почитатели на несметните количества алкохол, който нехаят за всичко друго освен за цената на бирата и ценоразписа на плътските радости.

Кошмарът в "Алепу" обаче си има ясни очертания и ако човек се зарови в дълбочина ще види, че подготовката за този строеж започва още през 2016 година, дори по-рано. Еколози алармираха, че на самия плаж реално никога не е имало свлачище, а из социалните мрежи могат да се открият снимки, които го доказват. През 2015 година Рейзи изведнъж бие тревога и разрешава терасиране, за да бъде спряно свлачището и пет години, през които трайно управлява ГЕРБ и невинният почитател на птиците Бойко Борисов, никой не прави нишо, за да спре безобразието. Пипалата на алчността посягат на най-красивите места из България, а придворните медии се занимават единствено с това да възпяват успехите на управлението и дипломатическите му постижени. Така плажът съвсем откровено се приватизира и ако "подпорната стена" беше завършена без да вдига шум "Алепу" буквално щеше да попадне в частни ръце, напук на българското законодателство.

Всичко това е запазена марка на ГЕРБ. Безкрайно и нагло газене на закона, а когато бъдат спипани на местопрестъплението Борисов влиза в любимата си роля на пожарникар, който гаси пожара вместо да си признае, че го е подпалил. И най-отвратителното е, че всички знаем, че онова, което медиите ни изсипват като официални обяснения са пълни лъжи. Лъжа е констатацията на ДНСК, лъжа е птичият рай, който премиерът се опита да ни опише. Дори спирането на строежа в момента е политически блъф. В друга ситуация и в друга държава може би обществото щеше да повярва на такива действия, но точно безкрайните измами около "Алепу" са доказателството, че днес просто се успокоява обществения градус. Строежът ще бъде замразен само докато някой друг скандал не отвлече вниманието на публиката и когато пушилката се вдигна "подпорната стена" ще се превърне в луксозен хотел, където ще купонясват министри и правоверни партийни активисти.

На целият този фон опитите на властта да накара българите да избират родното море започват да изглеждат все по-нещастни, дори и нелепи. Защото превръщането на райските кътчета в бетонни грамади е онова, което прогони народа в Гърция. Защото мутренският кич, политическата наглост, чиновническата слепота превърнаха българското море в синоним на разпада. "Родното море не е демоде" - миналата година под този лозунг много български звезди се опитаха да ни примамят в лапите на българските капиталисти, които са узурпирали бреговата линия у нас. Но не успяха. Вече започвам да виждам в масовото преселение в Гърция през лятото признак на дисиденство. Да, консуматорско дисиденство, но човек иска да получи срещу парите си спокойствие и качество, а не похитени заливи, бетонирани брегове, и унищожени плажове. Така един ден като едното нищо у нас ще останат да гнездят само птиците...