Националният съвет на БСП не е Камара на лордовете. За какво е цялата истерия?

 

 

Много е забавно в последните няколко дни да се наблюдават телевизионните фрустрации на отпадналите от Националния съвет на БСП мастити социалисти. Те ни поднасят истински букет от емоции и страсти. Коктейлът е много наситен на различни съставки, които варират от депресия ("Избори в БСП нямаше", Валери Жаблянов) през страхова невроза ("БСП е лидерска партия, а Националния съвет - гумен печат", Сергей Станишев) до тотално отричане на действителността ("Няма как председателят на ПЕС Сергей Станишев да не е в Националния съвет, както и други хора", Георги Гергов). Медиите обичат такива политически сапунки и ви правя основателното предположение, че всички засегнати ще се изредят поне още един път в телевизионните студиа, за да ни направят свидетели на разтърсената си душевност, осквернена невинност и емоционалните си бури. Обаче не си струва да се занимаваме постоянно с изтърканата им аргументация. Капан е да влизаме в тази кафкианска бурлеска, защото тя е част от медийната спецоперация, която трябва да внуши, че БСП е драматично разцепена и брутално разделена. Активността на прекия избор за лидер мина 70 на сто, Корнелия Нинова беше избрана с над 81 процента, но заради интригата, разбираш ли, ние отново и отново трябва да се давим в безумни опорни точки, твърдения и разбирания, които нямат нищо общо с реалността.

Въпреки това си струва да се преборим поне с един от тези коментари. Не знам кой, как и къде е решил, че има хора, които са получили доживотен абонамент за място в Националния съвет. Защото аз така разбирам думите на Георги Гергов (човек, който отказа да се подложи на вот по време на конгреса, а вместо това се делегира като член на Националния съвет). Според него излиза, че няма никакво значение какво мислят социалистите, че желанието на делегатите е без никаква стойност и напук на това Станишев на всяка цена трябва да е в Националния съвет. И само за информация - това е типично консервативно и дясно разбиране за политиката. В една дясна партия е нормално да има аристократична прослойка. Именно в дясното разбиране за света се ражда идеята че съществува елит, който трябва да е защитен от политическите процеси, че има кръг от старейшини, които са твърде ценни, за да се явяват на избори. В БСП подобно мислене не би трябвало да има почва. Левицата е символ на динамиката и промяната. Барони вляво нямат място. Защото в последните 30 години БСП обрасна с прекалено много хора, които са „знакови и незаменими“. Беше време това да се промени.

Нима е такава трагедия, че Сергей Станишев не е в Националния съвет? Нима без Валери Жаблянов във висшето ръководство партията ще престане да функционира? Да не би без Красимир Янков левицата да се саморазпусне? Националният съвет не е камара на лордовете в която някои да имат абонамент за място доживот. Къде е драмата в това, че "знакови" лица не били вътре? Защото реакциите по темата са толкова патетични все едно някой ги е изключил от партията. Тази истерия е обидна. Тя е обидна за всички онези обикновени социалисти, които и без да са били членове на Националния съвет не са спирали да работят за победа на левицата. Обидна е за всички активисти, които са се раздавали без остатък и то без да се водени от разбирането, че някой им дължи кресло, почит и вечни поклони пред тяхното величие. Никой не може да отнеме правото на политически живот на Сергей Станишев или пък перото на Велислава Дърева. Никой не приключва с тях като хора или пък ги заличава от обществения пейзаж. След четири години има нов конгрес - могат да се борят за доверие тогава.

Засегнатите от голямата промяна в БСП обаче към момента избират най-нелепия и лош начин за действие. Този безкраен жалостив вой не е правилната позиция, защото звучи твърде много като жалване на аристократ след Френската революция.

Какво ще рече Националния съвет се превръща в гумен печат, както казва Сергей Станишев? Значи докато Станишев е в НС той не е гумен печат. Станишев го няма и изведнъж превъплащението е налице. Делегатите не избраха една групичка от хора и изведнъж всички органи на БСП се оказаха порочни. Тоест в случая засегнатите не водят разговор за политика, идеи и смисъл, а се водят от нараненото си его. Това е истински порочното в случая.

БСП избра нещо различно. Да даде шанс на нови млади хора, които имат какво да кажат и искат да реализират своите идеи. И най-гениалният човек за 20 години престой в един орган ще се поизтърка и поизхаби. И това е част от различното в БСП днес. Партията търси своята нова визия, своите нови цели, различният начин за правене на политика. Нали знаете каква е дефиницията за глупост - да правиш едно и също и да очакваш различен резултат. Вероятно точно това разбиране е водело делегатите, които решиха, че ще дадат доверие на нови лица - те са искали да опитат нещо различно, за да може БСП да има шанс за развитие.

БСП се променя. И това е голямата новина от събота и неделя. БСП доказа, че има членове, които разбират своята отговорност пред държавата и историята. Защото щеше да бъде повече от нелепо да твърдиш, че си носител на голямата промяна за България, че си алтернатива на безвремието на мутрите и същевременно да се страхуваш да извършиш радикална реформа в собствените си редици. Националният съвет трябва да е динамична структура, която да се променя спрямо изискванията на времето, спрямо изискванията на политиката. Резервации в залата на "Позитано" 20 няма. Попадането там е въпрос на доверие за което трябва да се бориш отново и отново. Някои хора не се пребориха за него.

Е, и?

 

Какво не успя да разбере опозицията на Нинова?

 

На фона на това, което се случи на вътрешнопартийните избори за лидер вече е смешно, комедийно и дори абсурдно да се връщаме към всички нелепици, които бяха изговорени преди тях. Но понеже паметта днес е единственото реално дисиденство все пак нека да се върнем поне за малко към серията от медийни интриги в която се опитаха да натикат БСП.

Първо казваха, че активността няма да е висока. Че социалистите не искали да избират лидера си пряко. Че членовете на партията с упоритито си неучастие в този експеримент ще покажат своето отвращение от Нинова и нейния курс. Крайният резултат беше като юмрук в зъбите - 70 на сто от партийните членове се явиха пред урните, за да посочат кой иска да ръководи БСП. Дори и тези, които не гласуваха за Нинова със сигурност одобряват нейната реформа, защото осъзнават каква огромна промяна е тя за левицата.

После казваха, че Нинова ще има проблем да спечели. От две години насам срещу БСП се водеше медийна спецоперация, която да разкаже на публиката разказа за драматично разцепената и разделена левица. За една партия, която се пръска по шевовете от конфликти, драми, интриги, средновековни страсти, кулоарни ритания по кокалчетата и идейни терзания. Необходим ни е статистик, но ако изчислим колко пъти представителите на вътрешната опозиция в БСП са получавали телевизионни изяви, картината веднага ще ви се изясни. Това не беше реален медиен интерес. Това си беше организирана акция. Корнелия Нинова се оказа в епицентъра на една от най-подлите и продължителни медийни кампании срещу български политик и крайната цел беше да я откажат или напълно да я смажат в огъня на този постоянен обстрел. В крайна сметка стана точно обратното. Над 81 процента от социалистите, които се появиха пред урните дадоха своя глас за Корнелия Нинова. Размазваща победа. В много отношение такава огромна преднина е с пъти по-задължаваща от всеки друг резултат. Защото освен мощен вот на доверие за конкретен лидер, този резултат всъщност е демонстрация на политическо единство. Това беше ултимативния отговор на медийният бъркоч с който се опитаха да залеят БСП. Това беше инвестиция и в конкретна политика, която от години се опитва да отърве БСП от красивите алабализми без никакви ясни действия и да превърне автентичната лява идеология в поредица от конкретни идеи за реална трансформация на страната.

Конкуренцията на Нинова остана далеч назад. Най-сериозният претендент Кирил Добрев взе малко над 14 на сто от гласовете, а резултатите на Красимир Янков и на Валери Жаблянов дори няма да споменаваме, за да спасим поне малко от достойнството им. Всъщност резултатът от прекия избор беше толкова категоричен, така ясен, толкова мощен, че напълно унищожи и всички останали интриги - как БСП щяла да се заплете в поредица от съдебни драми по оспорването на конкретните данни. Изобщо партийните барони в БСП бяха заложили всичко на това да провалят прекия избор, защото прекрасно знаеха, че един път проведен такъв вот ще се превърне в официално правило в левицата. Това гласуване пренареди изцяло обичайните йерархии в БСП и овласти обикновените членове на партията, много от които за първи път получиха думата по този най-важен въпрос. След подобно изживяване няма сила, която да може да върне обичайните стари практики и договорки и да ги представи като триумф на нормалността. Защото именно това беше странната перверзия на досегашния спор в БСП. Разни консерватори с лява патетика ни убеждаваха как хората не трябва да получават думата за лидерството, защото това щяло да убие БСП. И това било "автентичното ляво". И обратното - мощната модернизационна и демократична лява вълна към разширяване на правото на членовете да си кажат думата бе наричано консерваторство и път към лидерска партия. Сега обаче нещата си дойдоха по местата.

Понеже горе споменахме за конкуренцията на Нинова е добре да си кажем няколко думи за тяхното поведение след изборите. С най-много медийни активности се отличи Красимир Янков, който се раздаде и в серия от интервюта обяви изборът за манипулиран, за опорочен и че партията демонстрирала драматично разделение. Всъщност това е новата опорна точка на вътрешната опозиция, която няколко дни се чудеше как да излезе от блатото на поражението. В БСП се очертали профилите на две партии. Защото, ако резултатът на Нинова се трансформирал върху всички членове на БСП излизало, че за нея са гласували само 53 на сто. Това, според Янков, означавало, че останалата част не е отишла пред урните и си стои недоворчиво вкъщи. Което, разбира се, е пълен абсурд. Защото по тази логика резултатът на самия Янков ще е практически отрицателен, ако го разтоварим върху членската маса на цялата партия. Винаги е опасно да се изявяваш като говорител на тези, които не са отишли да гласуват, защото това издава изначална слабост на всичките ти останали идеи. Всъщност точно това беше основният минус на конкуренцията на Нинова в този избор. Вместо реален позитивен проект за БСП те заложиха основно на атаки срещу нея. Програмите им за развитие на партията бяха между другото, основното беше да обстрелват сегашната лидерка. Този подход освен стратегическа немощ издава и липсата на реално знание на настроенията на партийните членове. Защото Нинова имаше с какво да застане пред своите избиратели - четиригодишен мандат в който тя нито един път не се изкуши да приеме офертата за власт на ГЕРБ, четири години на яростна опозиционна дейност, проектът "Визия за България", изработен след консултации в цялата страна и няколко поредни успешни изборни битки в които резултатът на БСП, макар и бавно, започна да се вдига нагоре. Именно на тези големи проблеми конкуренцията не предложи реална алтернатива. Заради това звучаха повече от смешно думите на Янков, че ГЕРБ били доволни от избора на Нинова. Всеки с нормално зрение видя, че ГЕРБ направиха и невъзможното да я остранят от политическия терен.

Всъщност истинската класа си личи не по това как влизаш в едно състезание, а как излизаш от него. Противниците на Нинова така и не събраха сили и достойнство да я поздравят за победата. А с допълнителните си изяви след вота започнаха и да са навличат гнева на партията доста сериозно. Защото от един момент нататък обикновените социалисти не възприемат атаките им като удар по Нинова, а като удар по сърцевината на БСП. И заради това е трудно и мъчно да се гледат тези политически гърчове, защото опитите левицата да бъде върната обратно в миналото просто удариха на камък. Това си пролича и на последното заседание на Националния съвет на БСП. След като близо една година опозицията имаше стратегически превес там и превръщаше дискусиите в мъчително изживяване, сравнимо със средновековните инквизиции, на последното заседание най-именитите критици на Нинова просто не се появиха. Част от тях разчетоха знаците правилно. Друг е въпросът, че те не им вещаят добра политическа съдба.

Цялата тази епична сага в БСП се разигра на достатъчно епичен фон. Неспиращите протести сериозно трансформираха политическия пейзаж в страната. Сринаха тези, които изглеждаха недосегаеми. Възкресиха от мъртвите партии, които бяхме отписали. Наляха адреналин и в БСП, защото левицата макар и да не направи нито един опит да оглави протестите, нямаше как да не отчете факта, че речника на протестиращите е нейният речник отпреди 4 години. Изобщо вотът в БСП беше важен като знак и се случи в най-подходящата възможна обстановка, защото събитията показват, че промяната е зад ъгъла. Да, понякога тази промяна може да носи лицето на Слави Трифонов и това тревожно вдига нивото на киселините в стомаха, но тя е неизбежна. Всъщност процесите в БСП бяха важни, защото левицата беше длъжна да се яви на следващите избори консолидирана. Точно, за да не могат поредните анимационни герои да се окичват с лаврите на битка, която никога не е била истински тяхна. Според мен опозицията на Нинова не разбра и това. Тяхното автентично консервативно неразбиране на уличната енергия беше другата причина за тяхното помитане. Защото промяната на това статукво трудно ще дойде с дълги и предълги дискусии. Тя идва тук и сега и хората в БСП прекрасно знаеха кой е най-подходящият лидер да я посрещне.

 

Какво ни казаха с гласа си пловдивските социалисти?

 

 

Размазващата победа на Корнелия Нинова на прекия избор за лидер на БСП предизвика много анализи, коментари, прогнози и изненади. Факт е едно - след този вот левицата излезе по-силна, мобилизирана и единна. Преднината на лидерката пред нейните конкуренти разруши не един и два мита, но най-силното й изражение се крие в това, че нито един от нейните конкуренти не се осмели да обжалва избора. Пред числата и боговете мълчат...

Картината, която изборът на социалистите разкри е изключително интересна, но един детайл прави особено впечатление. В Пловдив, където властва червения барон Георги Гергов, изявен противник на Нинова, тя спечели с главозамайващите 83 на сто. В Пловдив-област, другата губерния на мастития бизнесмен, резултатът е още по-инфарктен - там Нинова получава 88, 9 на сто от гласовете. Смазваща доминация. Тя става още по-значима като се има предвид, че Гергов и неговия екип направиха и невъзможното да откажат социалистите от гласуване. В серия от медийни изяви от началото на годината пловдивският лидер даде да се разбере, че е срещу прекия избор, а стрелите му срещу Нинова дълго време бяха основна храна за интриги на придворните медии, които щедро му даваха трибуна за изяви. В крайна сметка обикновените социалисти в Пловдив буквално изчегъртаха Гергов от политическата картина на партията, защото в техния вот се криеше тоталното отрицание на водената от него политика. Резултатът за Нинова в града под тепетата е ключов, защото показва, че между Гергов и електората на левицата зее огромна пропаст. По същество стана ясно, че ръководството на БСП в Пловдив не е реален изразител на интересите на социалистите и се намира в епохално противоречие с него. Фактът, че членовете на партията се явиха пред урните имаше ярък дисидентски характер и напълно разби дребните схемички на бизнесмена, който от години е нещо като политически кариес в редиците на левицата.

Необходимо е да припомним няколко факта за разрива между Нинова и Гергов. Първоначално той беше част от нейния екип, член на Изпълнителното бюро, но след като по медиите излезе информация, че Гергов е бил нещо като модератор на среща между тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров и бизнесменът Сашо Дончев в ЦУМ тя безмилостно го отстрани от ръководството. Всъщност Нинова нямаше друг избор. Малко преди тази история тя произнесе формулира своята основна цел като политик - битката с паралелната държава, която изсмуква ресурсите на страната и я закотвя трайно като най-бедната в целия Европейски съюз. Действията на Гергов напомниха на всички, че тази борба е много по-комплексна отколкото изглежда на първ поглед, защото БСП е принудена да води тежък двубой и с паралелната държава в собствените си редици. Принципните действия на Нинова превърнаха Гергов в неин заклет враг. Той зае позата на обиден и буквално се превърна във финансист и подсктрекател на вътрешната опозиция в партията. И ако това можеше да бъде простено, то откровеното му заиграване с ГЕРБ, което стана очевидно в последните години започна да прелива чашата. Пред очите на всички ГЕРБ наляха 43 милиона на Гергов под формата на търговска сделка за един парцел в центъра на Варна. Бизнесменът им се отблагодари подобаващо, защото всеки път като видеше възможност хвалеше политиката на правителството. Пикът на този флирт се случи по време на извънредното положение и то точно, когато хората започнаха да разбират, че въпреки пандемията кабинетът няма никакво намерение реално да подпомогне тези, които са най-ударени от идващата криза. Тогава в пространно телевизионно интервю пловдивският лидер на БСП обяви, че политиката на правителството е правилна, народът я одобрява и насече БСП, че не подкрепя предложените мерки. Точно тогава социалистите в града под тепетата май колективно загряха, че местното ръководство на партията е дало на концесия техните интереси и тласка организацията в пагубна посока. От цялата страна заваляха декларации, че може би е крайно време Гергов да намери своя път към ГЕРБ и да освободи социалистите от присъствието си. Точно тогава и самият аз си навлякох протестна декларация от БСП в Пловдив, които ме обвиниха, че не спазвам принципите на другарството. Вината ми се състоеше в това, че се присъединих към гласа на гневните социалисти и отказах да се правя, че не забелязвам поведението на Гергов. Въпреки това обаче той не се отдръпна от партията, а направи точно обратното. На една безкрайно театрализирана конференция той отново беше избран за лидер на БСП в Пловдив и така вероятно се опита да даде знак, че няма никакво намерение да се отказва от битката с Нинова. Ето защо резултатите от прекия избор в града под тепетата се чакаха като решение на политическото уравнение. Това решение изобщо не е в полза на Гергов. В друга политическа среда, в условията на нормална политика ведната след този резултат за Нинова той би трябвало да си подаде оставката и да се оттегли. Защото стана ясно, че неговата власт се крепи на групичка от верни хора и безкрайно пренебрежение към пловдивските социалисти. Всъщност под егидата на Гергов БСП в Пловдив отбеляза не един и два антирекорда. През 2015 година, когато самият бизнесмен беше кандидат за кмет, той остана пети. Но последните местни избори друг кандидат на Гергов се придвижи само с едно място нагоре. Така пловдивската организация на БСП, която се оказа безкрайно маргинализирана, натикана в ъгъла, без реална политическа инициатива, сведена просто до подробност от пейзажа. Именно в такава среда са възможни фигури като Гергов, защото това му осигурява властта. Безразличието, апатията, отчаянието са хранителната среда за подобни политици. Стига се до парадоксалната ситуация един подобен лидер да няма никакъв интерес от развитието на партията, защото развитието означава нови хора, нови идеи, а на него статуквото му е безкрайно изгодно. Тоест за всички, които казват, че прекият избор е просто техническа реформа, нека да погледнат Пловдив. Там то имаше реален идеологически заряд, характер на истински бунт. С очите си видяхме как като получат право на глас, право на инициатива, социалистите се възползват от него по най-добрия начин. Вероятно точно това е осъзнавал Гергов и заради това беше такъв противник на прекия избор. Масовото гласуване и резултатът се превърнаха в рентгенова снимка за състоянието на организацията. Оказа се, че БСП-Пловдив и социалистите в града са две съвършено различни неща. Ръководството е потънало в самодоволство и безвремие, а обикновените социалисти видяха шанса си да заявят политическо присъствие, да покажат, че тяхната дума и глас имат значение. Така те бламираха Гергов. И го размазаха като политик.

Всъщност тази история е метафорична за избора на БСП днес. Победата на Нинова й даде адреналин, но социалистите в цялата страна оттук-нататък ще чакат продължаване на нейните реформи вътре в партията. А най-важната от тях е изкореняването на паралелната държава от редиците на левицата. Заради това всички погледи са вперени в съдбата на фигури като Гергов. Хората чакат знак от левицата, че повече няма да търпи и, че както един път даде пример за реална модернизация, така и сега ще даде пример за реална битка със сенчестите фигури. Всъщност Гергов беше и един от хората, които неприкрито работеше за това БСП да се коалира с ГЕРБ. Ако левицата го беше послушала днес нямаше да има очи да е сред хората на площада, които упорито, ден след ден настояват за оставките на Бойко Борисов и Иван Гешев като единствен шанс за различно бъдеще на страната. Вотът на пловдивските социалисти е зареден и с това очакване. Че най-накрая БСП ще намери силите да пречисти своя образ, да се отърве от случайните аномалии и да даде истински социален размах на своята политика. А такъв размах не може да се постигне в колаборация със задкулисието. Питайте социалистите в Пловдив. Техният глас е свещен. Техният глас е революционен. 

Техният глас се оказа ключов за бъдещето на партията.