Една специална лекция за "Поглед": истинската лява мисъл и нейните имитации

 

Има един древен лаф, който някои хора трябва да си повтарят като мантра сутрин, обед и вечер: "По-добре е да си мълчиш и хората да те мислят за глупав, отколкото да си отвориш устата и да разсееш всякакви съмнения". Точно това ми дойде наум, когато четях поредният еуфоричен и патетичен текст на сайта "Поглед", прицелен директно в мен. Александър Симов - врагът на тутраканската селищна система. Александър Симов - виртуалния промивач на мозъци. Александър Симов - ниновистът-талибан. 

Това са десетте ми секунди за самореклама. 

Имам право на тях. 

Заслужил съм си ги.

В този текст напълно ще пренебрегна интригантски вметки и тъпотии. "Поглед" беше различен сайт. Медия, отдадена на идеите, а на не шушуканията по ъглите. Това отдавна е забравено. Текстът срещу мен е явното доказателство. Половината от него са преразказвания на нещо, което евентуално съм бил казал някъде, някога, пред някого. Този стил е досадно познат. Всеки ден го виждаме от дежурните по любов медии към властта. Но това са си мои лични болки и никой не е длъжен да ме търпи да си мърморя за тях.

Нещо друго в текста е по-важно, защото ми позволява да ви демонстрирам, че в автентичната политика е важна не патетиката на думите, биенето в гърдите и думкането на тъпани, а реалните действия и реалистичната оценка на политическата ситуация. И така в статията ни се демонстрира високоморална лява хигиена. Авторите й (тя е написана като редакционна и уви не мога да ви цитирам конкретно име) за заели трона на недокоснатата от реалностите левица. 

Те са автентичните. Те са истинските. Те са сияещите. Те са звездите в нощното небе. Те са монополист на Голямата Идея. Те държат ключовете. В тях е абсолютната истина. 

"Борбата на БСП трябва да е борба за смяна на модела. Не просто на модела ГЕРБ, а въобще на модела на целия престъпен преход и най-мракобесните форми на капитализма, които са отхвърлени дори и в западните страни!", заявяват библейските пророци, които очевидно са автори на текста. Охх, обичам анализи с удивителни. Толкова са яки! 

И, да, разбира се, че това трябва да е битката на БСП. Но очевидно според "Поглед" в името на тази цел не трябва да се прави абсолютно нищо. Тоест - БСП да стои и да е просто воайор на обществените процеси. Нека да се бият там - градската и провинциалната буржоазия, а пък ние ще си стоим в нашия сапунен мехур, но горди, неопетнени, величави, исторически непогрешими, любимци на вечността и на безкрая.

И точно заради подобно разбиране и точно заради тази патетика на удивителните, истерията и патоса, статията на "Поглед" с бързи крачки е напуснала левите идеи, лявото мислене, а дори и лявото пространство. И това не ви го казва Александър Симов, това например ще ви го каже Георги Димитров. Въпреки, че е опасно - и него като едното нищо ще го обявят за ниновист и що заклеймят като ругател на автентичното и свято Ляво. Защото това, което е изразено като позиция в текста на "Поглед" е стара като света рана на лявото движение, известна днес като левосектантство. Наченките на тази критика можем да открием още у Ленин, който не напразно нарича левичарството - детската болест на комунизма. И заради това ви твърдя смело, че авторите на този текст са минали покрай левите идеи, но с 200 километра в час и поне на 300 километра разстояние.

И така - смисълът на написаната статия е, че в България се случват някакви процеси, някакви излизат по улиците и искат свалянето на ГЕРБ, но БСП, ако е истинска, трябва да стои скептично отстрани и да живее гордо като страничен зрител на процесите.

И тук вече ще дадем думата на Георги Димитров. Препоръчвам на всички да се запознаят с неговия политически отчет пред 5-ия конгрес на БКП, проведен на 19 декември 1948 година, в който той говори за главните периоди в развитието на партията. Ще пропуснем началото, но нека да чуем оценката на Димитров за това правилно ли е било БКП на 9 юни 1923 година да пази неутралитет:

 

"Обявеният от партийното ръководство злополучен „неутралитет“ се оправдаваше с чужди на действителността и революционния марксизъм мъртви доктринерски съображения. Партийното ръководство поддържаше тезата, че тъй като земеделското

 правителство се компрометирало с управлението си, народните маси не щели да се вдигнат да го защитят от фашисткия преврат. От друга страна, тъй като селяните не били готови още да се борят за работническо-селско правителство, те не щели да последват призива на Комунистическата партия за въстание против фашизма".

 

Моля?

Този пич не знае ли, че ние завинаги трябва да стоим отстрани, вгледани във Вечността на Идеала?

И вместо да си вземе поука, този досадник Димитров продължава:

 

"Тъкмо поради надмощието на неболшевишките тесносоциалистически схващания за революцията в партийното ръководство на 9 юни и в последвалите дни на 1923 г. партията претърпя морално-политическо поражение; беше пропусната извънредно благоприятната ситуация за пълното разгромяване на монархо-фашистките сили още в самото начало на тяхното настъпление"

 

Какво ни казва Димитров?

В ситуация на голяма обществена криза е морално и политическо престъпление за една формация да стои встрани, опиянена от усещането за собствената си правота. Битката за идеологическа чистота се води в други условия, при други възможности. Сега навън има разбунтуван народ, а какво ни предлагат авторите на текста. Ами да си налягаме парцалите. Силно!

Историята на левицата у нас помни период в който точно подобни разбирания за "лявото" взимат връх. Оценката на Димитров за този период е много мрачна и тъмна. Ще ви цитирам една малка част от него:

 

"Няма никакво съмнение обаче, че успехите на партията щяха да бъдат много по-големи, ако не беше зловредното влияние на левосектантската фракция. Така например на II пленум „левите“ сектанти, вместо да насочат вниманието си към възглавяване от партията новия борчески подем на масите, се впуснаха в схоластични сектантски умувания около миналото на партията и съчиниха километрични резолюции, които никой работник не би могъл да дочете докрай..."

 

Ахх, колко познато ми звучи това. Звучи ми точно като призивите на онези така обичани от "Поглед" социалисти, които щом започнаха протестите, настояваха БСП да проведе дълъъъъъъг пленум, за да определи отношението си към тях. И да напише дъъъъъълга резолюция, пълна с умни мисли, ярки проникновения, драматични експлозии и пируети на интелекта. Този ляв солипсизъм винаги е бил вреден. И днес, а и в историята. Цитирам ви Димитров.

Всъщност да си ляв човек съвсем не означава да си политически чистофайник със стерилизирани ръкавици и вечна маска на ума и устата. Защото, ако погледнем чисто тактически на предписанията на "Поглед", тогава никакъв Отечествен фронт едно време нямаше да е възможен. Ама как така ще се сближаваме с тези, които участваха в превратите през 23-та и през 34-та година? Ужас. Кошмар. Каква деинтелектуализация на партията! Какъв позор!

Участието на леви и десни в протестите днес съвсем не означава бъдеща коалиция. Това означава, че един ляв човек трябва да знае кога да използва всеки съюзник, който има сходни на нашите цели. Да махнем телевизионният диктатор от властта. Всякакви идеи за смяна на модела преди този миг са просто абсурдни. Можем до утре да си играем играта кой е по-по-ляв, ама това си остава дъвка за ума. Истинската битка на идеи може да почне едва, когато Борисов го няма. Но ако БСП си беше позволила лукса да не е сред хората, когато са се вдигнали срещу диктатора, никой нямаше да иска да чуе от нея нищо. Тя щеше да е морално делегитимирана и напълно изпаднала от обществените процеси. Но всъщност псевдолявото мислене изисква точно това. То обича ситуации в които е сияещо морално право и обществено маргинализирано до нивото на статистическа грешка. Слава богу, че днес то е по-скоро аномалия, а не закономерност. Питайте социалистите по площадите, които не спирали да протестират. И ще продължат да го правят.

А вие, драги читатели, не се оставяйте на анализите с много удивителни и Красиви Леви Думи да ви заблуждават, че са леви. Не не са. 

Георги Димитров ви го казва.