След като преди десетина дни БСП официално обяви председателите на съвети към новия Национален съвет срещнах десетки мнения, анализи и коментари по темата. Предимно отрицателни. Не съм очаквал и друго. В епохата на социалните мрежи и фейсбук-политиката хейтът е основната характеристика с която се посреща всяко политическо действие. "Има ли смисъл да сменяме ГЕРБ, ако правителството в сянка на БСП е такова", срещнах да се пита един банален фейсбук-дърдорко, който се ласкае да се самонарича инфлуенсър и не може да спи, ако не изтощи графоманията си докрай. Всъщност в тези мнения има не само омраза и пластмасова ирония, но едно скрито признание, което никой не иска да вербализира докрай. Всъщност имената, които извади левицата предизвикаха толкова интерес, внимание и политическа страст, защото всички знаят, че след този провал на ГЕРБ, след цялото напрежение в последните БСП, ключовете за следващото управление вече са в ръцете на Корнелия Нинова. Дори и тези, които се раздадоха в оценките подсъзнателно знаят, че логиката на политическия процес води точно натам. С други думи - добри или лоши имената на министрите в сянка свършиха своята работа - на всички им се изясни, че БСП не смята да взема властта хаотично, а държи да се появи в управлението с разработени планове, конкретни политики и визия, защото този шанс, който историята й отпуска, може да е последен. Преди да кажем няколко думи за имената и за това какво стои зад техния избор обаче е добре да направим един съвсем кратък анализ за политическата ситуация, защото двата процеса са неразривно свързани и нито едно действие просто не съществува във вакуум.
След толкова месеци на изтощителни протести, съпротива, недоволство и гняв в момента България се намира в един много интересен етап. ГЕРБ са в будна кома. Това не означава, че краят им е близо, но ако използваме модерни сравнения, то можем да кажем, че коронавирусът е в тялото им и не е ясно дали те като партия имат имунна система и защити, за да се справят с него. И понеже протестът успя да остане граждански и да се превърне в уникална комбинация между леви, десни, либерали и какво ли още не, вече започна битката това кой ще се превърне в предизборен символ на уличното недоволство. Този процес е много по-важен, отколкото изглежда на пръв поглед. Точно заради това представителите на "Отровното трио" си позволиха своето прословуто интервю пред "Свободна Европа". В него те буквално се опитаха да бъдат фактора, който раздава печелившите карти от протеста. И не напразно БСП беше изключена от това каре. Според Николай Хаджигенов левицата не била алтернатива. Всички останали извънпарламентарни партии били, но БСП - не.
Трябва добре да изясним това твърдение. След като в началото на годината и в разгара на извънредното положение се появяваха проучвания, че левицата оре общественото дъно и, че партията няма никакви шансове да излезе от тази криза на доверие, последните социологически данни показват, че БСП дори изпреварва ГЕРБ като доверие. Това е абсолютно естествено. При разклатеното доверие в Бойко Борисов, при общественото напрежение е съвсем нормално управляващата партия да се срива, защото хора, които до този момент не бяха активни, се политизираха протестно и излязоха по площадите. Тези хора тепърва ще търсят политическо представителство и ще правят своят информиран избор. Защото протестът в никакъв случай не е налял бензин единствено на градското дясно. Видя се, че когато градската десница се опитаха да си прави отделни акции, тя по никакъв начин не се радва на масово присъствие. Тоест "Отровното трио" се опита да прелее граждански авторитет към тези партии, но опитът беше по-скоро комичен. Според тяхната логика излиза, че бившите коалиционни партньори на Бойко Борисов са му алтернатива, а единствената партия, която никога не е колаборилала с ГЕРБ не е. Това е смешно и патетично на толкова много нива, че няма накъде повече.
Всъщност променяйки начина на работата на своето ръководство БСП прави сериозна заявка за властта. Не напразно най-накрая беше осъществена идеята за нещо като правителство в сянка, което да наблюдава отблизо работата на министерствата и постоянно да е готово с алтернативни предложения и позиция. Така се прави в утвърдените демокрации. Този подход демонстрира и нещо друго. БСП иска да предложи цялостна алтернатива на ГЕРБ, а не да монотематична като градското дясно, което отвъд съдебната система няма никаква друга идея какво да прави в управлението. Това е предложението на левицата към обществото - гласувайте за нас, защото ние подготвяме истинска управленска програма, имаме специалистите, които могат да подготвят алтернативата и не се страхуваме да я предложим. И на някакво ниво подобна оферта работи, защото независимо от мрачните прокоби на деснеещите журналисти, БСП не минава през криза, а излиза от нея. И запретването на ръкави за работа ясно го демонстрира. Само че е голяма илюзия да си мислим, че разработването на конкретните политики може да стане изцяло от нови хора. Защото имам чувството, че доста хора са си представяли точно това - Корнелия Нинова вади от ръкава си изцяло нови лица и те се радват на тържествени фанфари и подхвърлени маслинови клонки. Всъщност шефовете на съвети демонстрират, че БСП не е партия, която е тръгнала драматично да къса със своето минало, както се опитват да твърдят редовните оплаквачки по телевизионните екрани. Определено е търсен баланс между новите лица и опитните политици, между хората с експертиза и хората с политическо мислене. Тоест - прекрасното е, че БСП се се опитва да се прави на нещо, което не е. Да не говорим, че никой никога не е казал, че ще има пряка съотносимост между шефовете на съвети и следващите министри. Това пак е част от безкрайната медийна манипулация на която левицата е пържена от три години насам. Но е факт, че има една-единствена политическа формация, която вече започна да мисли сериозно за следващото управление и това е БСП. Този факт не остава встрани от вниманието на протестиращите. И тук не говоря за партизираните от тях, а за тези, които сега проглеждат за сложния политически свят в България и търсят за кого да дадат гласа си. Вариантите не са малко, но в единия случай те ще се подаване на глас за някакви телевизионни образи и креслив пиар, в другия случай ще е глас за конкретна политика и реализиране на идеи. Нещо повече - ще е глас за единствената партия, която по най-трудния и болезнен начин научи основния урок на политическо поведение - никога не предавай избирателите си и каквото предложиш - трябва да го изпълниш. Май заради това толкова хора сън не ги хваща като видяха, че БСП, макар и бавно, става първа политическа сила. Много хора си фантазираха друг изход от протестите.
Но проблемът, както се казва, е само техен.
No comments:
Post a Comment