Шпионските карнавали на прокуратурата

 

Две седмици и половина преди изборите ГЕРБ очевидно решиха, че само насаждането на медиен страх и вдъхването на телевизионен ужас от пандемията на всички, които са решили да гласуват, очевидно няма да е достатъчно. И заради това от торбата със спецефекти беше извадено най-мощното оръжие - шпионски скандал по холивудски, измислен сякаш от сценарист във филмово студио, който е прекалил с незаконните вещества и гледането на разтърсващи филми от времето на Студената война. В дъното на подлостта, разбира се, са руснаците, които са създали цяла конспиративна група в българското военно разузнаване. Главният шпионин, наречен от прокуратурата Резидента, вербувал хора, които имали секретна информация за НАТО и ЕС. Всичко това бе оповестено лично от главния прокурор Иван Гешев на добре отразена пресконференция. В сюжета бяха намесени и потенциално бягство в руското посолство. Изобщо всички съставки за истински трилър бяха налице.

Преди да кажем няколко думи по темата, нека да припомним, че точно преди две години навръх 9 септември 2019 година пак така шумно с фанфари, медийна пушилка, много патос и пресконференции беше арестуван председателят на Национално движение "Русофили" Николай Малинов. Ден по-късно официално му беше повдигнато обвинение в шпионаж. Говорител на атаката беше тогавашния заместник-главен прокурор Иван Гешев, който само няколко месеца по-късно зае поста "обвинител номер 1". Върху главата на Малинов бяха стоварени сериозни обвинения - създаване на сайтове, на аналитичен център и дори на партия. Той беше обвинен, че е продавал класифицирана информация на Русия, че е давал анализи на руснаците за българската вътрешна и външна политика. По-късно Малинов беше пуснат от ареста срещу гаранция от 5 хиляди лева, но със забрана да напуска страната. Което не му попречи малко по-късно съвсем необезпокояван да отиде до Москва, където получи орден от Путин. Как стана митичното му пускане и защо съдията, който му разписа правото да лети до Русия по-късно беше посочен като лице на българската корупция е сюжет за отделен мелодраматичен филм, но е факт, че и до днес обвиненията срещу Малинов не само, че са до под кривата круша, но междувременно той си направи партия и днес участва на изборите с нея. Не знам дали Гешев е забравил какво е говорил преди две години и дали поне понякога си спомня своите помпозни обвинения, но е факт, че този прословут шпионски скандал около който се шумя дълго, по-често с ирония, отколкото с гняв, оттече в канала и днес е като спомен за неприятен махмурлук. Защото прокуратурата така и не успя да обясни откъде гражданинът Николай Малинов се е сдобивал с класифицирана информация, която да успее да търгува. А колкото до анализите - живеем в свободна страна (все още) и всеки има право да анализира за себе си случвачващите се процеси. Забранят ли ни това значи ресторантите могат да останат затворени завинаги.

Припомням сюжета с Малинов не случайно. Защото ми се струва, че новият шпионски скандал е измислен така, че да избегне пропуските на предишния фойерверк. Този път вече имаме замесени кадри на Военно разузнаване, единият от тях носещ псевдонима Резидента, завършил школа на ГРУ. Подозирам, че някой някъде си е казвал отмъстително: "хайде сега да видя тези хейтъри, тези диванни бойци ще има ли за какво да се хванат". Само, че ние отдавна живеем в режима на медийна прокуратура. Отдавна живеем в света на телевизионния супергерой Иван Гешев, който един ден лови крадци на кокошки им странджанските села, а на другия доблестно залавя руски шпиони. Имам предвид, че вече като общество претръпнахме от тези безкрайни информационни бомби с които ни залива прокуратурата и то винаги за удобство на управляващата партия и Първият държавен и партиен шофьор на отечеството. Спомняте ли си как в разгара на летните протести срещу Борисов, а и срещу самия Гешев, прокуратурата извади разговори между депутата Александър Паунов и Васил Божков. И това трябваше да е доказателството, че протестите са дирижирани от далечен Дубай. Още ми е смешно като се сетя за това.

Проблемът на поредната медийна димка е, че Иван Гешев не е първенец по доверие в българското общество. И, че твърде често сме го виждали да помага на управляващата партия, за да можем да се доверим на неговите твърдения. Да не говорим, че наблюдателните зрители отдавна са разбрали едно - щом от обвинението заложат на пускане на СРС-та, обикновено това не е доказателство за вина, а точно обратното - те просто нямат достатъчно ясни доказателства и се опитват предварително да нагласят своята версия в съзнанието на обществото. Имаме прокуратура на фойерверките и заради това от безкрайния шум и глъчка, вече едва ли е останал нормален човек, който да й вярва.

Тук стигаме до другия важен въпрос - какво цели този бутафорен карнавал. Отговорът вероятно не е само един. Очевидният от тях е, че това е начин десните избиратели да бъдат стресирани, вдъхновени и възбудени. И съответно привлечени към ГЕРБ. Някой някъде в мрачната централа на управляващата партия си е направил сметката, че разчитането на ниска активност може да се окаже нож с две остриета за плановете на Бойко Борисов и решил, че поредната шумна пиратка може да свърши работа и да източи електоралния ресурс на Демократична България. Преди изборите ГЕРБ плюс Гешев се нуждаят и от излъскване на имиджа, от появата на поредните дудуци, че отбраняват държовността и са стожери на евроатлантическите ценности. Според мен обаче този спектакъл е напълно разфокусиран и няма да успее да остави ясна следа, дори и на наближаващите като скоростен влак избори. Защото България днес живее в ада на социално-икономическите проблеми от пандемията, в срутището на безкрайния провал във ваксинационната политика, в политическите еквалибристики и нарцисизъм на Бойко Борисов. Тези дни обикалям из заснежената и прекрасна Смолянска област и честно да ви кажа не чух дори един човек, който да коментира този скандал със сериозен тон. Това е факт от телевизионната България. Реалната България живее със съвсем друг дневен ред, потопена в съвсем други проблеми. И ГЕРБ май не успяват да разберат точно това.

Между другото - една от деснеещите медии припомни и се опита да разгроми друга пиратка на Гешев. Той обяви разкрието за "безпрецедентно" в новата история на страната. Десните журналисти веднага припомниха скандала от 6 март 2001 година, когато бяха арестувани о.р полковник Яни Янев, бивш шеф на аналитичната дирекция на РУМНО с чанта с документи. Арестуван пак така пред Руското посолството. Малко след това бе арестувана и Лиляна Гешева, шеф на секретната служба на "Военна информация". Говорим за последните дни на правителството на Иван Костов. Припомнянето на дясната медия стига до това, че Янев и Гешева са били дадени на съд. Това, което премълчават обаче е, че 8 години след техния арест и двамата бяха оправдани. Напълно оправдани. И онова се оказа колизия на една отиваща се власт. Припомням го заради красивата аналогия. Твърде добра е, за да я премълчим. 

 

Коалиционният пъзел след изборите

 

Ще започна този текст с едно самопризнание. Съгреших, братя и сестри, поддадох се на изкушението и близо един час гледах излиянията на Слави Трифонов, излъчвани по неговата платена кабеларка и пряко във фейсбук. Изкуших се, защото обикновен човек няма друга възможност да се запознае с възгледите на тази телевизионна партия. Техните представители не участват в дебати, трудно можеш да ги забележиш из улиците, а понеже социолозите им дават бомбастични проценти и още отсега ги помпат с медиен адреналин, че те ще са чудото на вота, реших, че си струва да загубя малко време, за да видя как изглежда светът според Слави Трифонов. Спойлер: той не изглежда практически никакъв.

Няма да ви преразказвам възгледите на един шоумен, но единствената изненада за мен в неговата тирада бяха коалиционните му амбиции. За първи път ги чух що-годе подредени, макар и логически несвързани. Та Трифонов обяви, че няма да прави коалиция с ГЕРБ, ДПС или БСП. Според шоуводещия това били партиите на статуквото и основните виновници за дереджето в което се намирала държавата (запазваме речника практически непокътнат). Това било "нормално, логично и даже морално". За сметка на това иматакъвнародецът (нека да опитаме с тази дума) обяви, че е готов на коалиция с "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!" на Мая Манолова. Ето тук шоуменът успя да ме изненада, защото подобна заявка противоречи на абсолютно всичките му претенции за моралност. "Демократична България" въпреки днешния си лъскав вид и помпозност е партията, продължител на традициите на Иван Костов. Именно Костов навремето преследваше Слави Трифонов като политическо ченге и го свали от екран. Ако костовистчетата нямат поне малка вина за сегашното дередже, тогава трябва да обявим всички за невинни. Вероятно Слави си представя, че по този начин намига на младото поколение, но ще трябва жестоко да го разочароваме. "Демократична България" отдавна не репрезентира младите. Проблемът е, че и те не знаят кого точно представляват. А за партията на Мая Манолова дори не ми се отваря дума, защото тя е микс между лява патетика и ултрадесни кадри, франкенщайнов механизъм, който е възможен само в България. Което не е обида - Манолова крепи всичко това с невероятна енергия и отдаденост, но ако човек види част от лицата, които са в нейните листи, ще е много трудно да ги обяви за невинни за онова, което преживяваме днес. Най-малкото част от тях бяха коалиционни партньори на Бойко Борисов в предишен мандат.

Разбира се, всяка партия има своето право на желания и предпочитания, но те трябва да произтичат от някаква вътрешна логика. В противен случай не говорим за коалиционна политика, а за политическо флиртаджийство, което минава на съвсем друга плоскост. Подобна коалиционна патология буквално отказва да припознае ГЕРБ като основното зло на българското общество днес и чрез този отказ всъщност помага на Бойко Борисов. Казвам това като отмествам темата от Трифонов, за да вдигнем погледа към един много по-широк хоризонт - какви ли коалиционни сглобки ни очакват в следизборното бъдеще. Ако социологията у нас поне малко е познала какво ще се случи на вота (напоследък разглеждам проучванията по-скоро като фентъзи-жанр, отколкото като база за ориентиране), то следва да очакваме парламент, който ще е пъстър като окраската на екзотичен папагал. Въпросът за бъдещите политически съюзи в такава ситуация става централен, а общо-взето отговорите на този пъзел съвсем не са толкова много. Темата е напрегната и взривоопасна, както демонстрират диалектичните противоречия в логиката на Слави Трифонов. Заради това в този текст ще се опитаме да направим една малка експедиция в тази опасна територия като се базираме на предположения, политическа логика и малка доза поетично въображение.

От гледна точка на ГЕРБ коалиционната дилема е пълна с пареща неизвестност. Хората на Бойко Борисов вероятно си връзват поне по още един червен конец на китките, за да влязат в парламента ВМРО и коалицията между Валери Симеонов и Веселин Марешки. Така поне ще е ясно, че ще има кандидати за участие в съвместно управление с тях. Формулата за този политически промискуитет вече един път беше опитана, няма причини цялото упражнение да не се повтори отново. Въпреки това обаче има вариант някой от потенциалните кандидати за коалиционни булки да отпадне, а дори и всички да влязат все пак чисто аритметично бройка да не излиза, за да бъде стабилно правителството. Тогава ГЕРБ ще бъдат принудени да търсят за разговори и Слави Трифонов, и Мая Манолова, и Христо Иванов, а най-вероятно и ДПС. Първите три партии категорично са заявили анти-ГЕРБ позиция, но не знам дали може да им се има безкрайно доверие по темата. Под една или друга форма всеки от лидерите е бил в цветущи отношения с Бойко Борисов и нямаме никаква гаранция, че там където е текло няма пак да тече. Защото, ако ГЕРБ са достатъчно гъвкави и четвъртият мандат е тяхната свръхцел, за да се спасят от ревизия и съдебно преследване, те спокойно могат да номинират за премиер някой излъскан технократ ала Томислав Дончев. За градската чалга, център и дясно това може да се окаже достатъчно, за да преглътнат ценности и принципи. Досега обаче България не е преживявала толкова широко коалиционно управление, а и самото му създаване около ГЕРБ ще е буквално торпилиране на протестния вот. Тоест подобна конструкция е обречене на кратък и много протестен живот. В различна ситуация ГЕРБ имат телевизионните механизми да давят всяко недоволство, но сега живеем в развихряща се пандемия, пълен провал на ваксинационната политика и ужасяващи социални последствия от предприетите мерки по ограничаването на болестта. Протестът не си е тръгвал никъде, той е все още в епицентъра на обществото и всеки момент може да избухне като вулкан.

От страна на БСП уравнението е не по-малко трудно. БСП трудно се справя с последствията от коалиционно управление, защото партньорите й винаги излизат чисти от водата, а левицата плаща горчивата и солена цена. В морален и политически смисъл управление изградено на анти-ГЕРБ основа ще има повече шансове за продължителност, но дори и то ще дойде с цената на тежки компромиси и напрегнати преговори. А и не е ясно дали точно тогава Слави Трифонов и Мая Манолова няма да решат да останат в опозиция, което прави конструкция буквално непредставима. Корнелия Нинова си дава сметка за този капан и заради това доста преди датата на изборите обяви, че БСП ще пита своите членове с кои партии да преговоря. Тоест сядането на масата за преговорите няма да е продукт на еднолично решение, а на колективно, което донякъде облекчава задачата на левицата, защото тя няма да говори само от името на ръководството, а на цялата партия. Ясно е и, че широка коалиция между ГЕРБ и БСП също е практически невъзможно. Подобен съюз ще влее такава живителна сила на малките партии, ще разгневи обществото и най-вече социалистите, че последствията от нея ще бъдат разрушителни и за двете партии. Според мен това е една от причините БСП още отсега да не говори за Корнелия Нинова като за бъдещ премиер, ако левицата получи шанса за съставяне на управление. Това ще е една от най-дискутируемите позиции и БСП просто си оставя отворена възможност за маневри. Постигането на широко правителство, което да остави ГЕРБ в опозиция ще е трудна задача, но ако задачата бъде решена, отговорът ще има политическо бъдеще пред себе си, защото обществото очаква ГЕРБ да бъдат наказани за техните 11 години безвремие.

Дотук са възможните и осъществими варианти. Сега стигаме до полето на върховната екзотика. Трудно ми е да си представя ситуация при коята - "Демократична България", Слави Трифонов и Мая Манолова успяват да съставят правителство. Това са абстрактни партии, които почиват не върху програми, а върху емоции, а в политиката това не е път за стабилност. И всъщност точно тук се крие разковничето за следващото управление - всяка от тези по-малки партии трябва да си направи сметката кое е за нея ценност, кое е шанс, кое заплаха и да действа така, че да осигури на България някакво политическо бъдеще. В тази плоскост няма лесни отговори, няма лесни решения и в този смисъл следващите избори ще бъдат освен политическа и ценностна загадка. 

Ще ми е интересно да видя част от отговорите.

 

Защо ли Станишев се загрижи за втори мандат на Румен Радев?

 

Българските евродепутати социалисти миналата седмица излязоха с открито писмо в подкрепа на Румен Радев и Илияна Йотова за втори мандат. Позицията не е неочаквана, нито скандална, но пускането й в навечерието на парламентарните избори леко озадачава. Изразената в нея теза, че подкрепата за президента ще консолидира цялата лява общност има своето поетично очарование, но уви не се покрива от политическият пейзаж край очите ни. Много от формациите, които излязоха със собствени листи ще претендират, че са говорители на президента, без изобщо да е така, но процесът не говори за консолидация. За това няма как да е виновен Румен Радев, според мен грешката идва от опита за преплитане на парламентарните и президентските и свързването им в едно неделимо цяло. Точно заради това позицията на евродепутатите от БСП изглежда леко странна и може би трябва да поровим по-надълбоко за причините за нея. И, за да няма недоразумения и истерия - аз съм от феновете на президента и смятам, че БСП трябва да го подкрепи за втори мандат. И след като изчистихме това, нека да си кажем истината право в очите, защото от куртоазия в тази политическа ситуация никой няма полза.

Позицията на българските евродепутати социалисти не е автентична подкрепа за Румен Радев и неговите усилия за изкарването на мутрите от властта. Това е опит за вътрешнопартиен капан за Корнелия Нинова, ракетен удар точно преди парламентарния вот. Инициативата не почива на вътрешно убеждение и реална идеология, а обслужва конкретните интереси на Сергей Станишев и компания. Тези интереси се нуждаят от по-обстоен анализ, но обобщени накратко те не са в полза на БСП. И тук, разбира се, веднага като огромен огнен надпис излиза въпросът "Защо?". Отговорът може да бъде многоооо дълъг или обобщен в няколко изречения. Нека да изберем втория вариант.

Прекият избор на лидер на левицата беше огромен удар срещу президента на ПЕС. Вотът на всички социалисти разруши изцяло визията на Сергей Станишев за развитие на левицата. Тя беше не просто политически, а идеологически удар срещу цялата му философия за бъдещето на БСП. Станишев винаги е разглеждал социалистическата партия като широка коалиция от разностранни интереси, която трябва да стои единна независимо от ситуацията, политическият момент или обществените настроения. Това прави БСП трудно подвижна, статична и парализирана в ключовите моменти от историческото развитие на страната, но въпреки това, според неговата философия, партията е жизнеспособна, когато обединява всички интереси в себе си. Точно заради това Станишев не беше лидер на действието, а на примирението. В резултат на този подход левицата стана тромава формация, която трудно реагираше на реалностите на обществения интерес. Точно по времето на Станишев левицата се прочу с безкрайно закъснелите пленуми, които трябваше да бистрят събития отдавна останали назад в паметта на обществото. И това създаде имиджа на БСП като партия, която безкрайно закъснява, която постоянно изостава от актуалното време и изглежда медийно нелепа, пък била тя и единна. За 13-те си години начело на БСП единственото, което Станишев успя да овладее до съвършенство е йезуитското изкуство да балансира на върха в своята партия като в един или друг момент взимаше всички крила в ръководството, за да може и вълкът да е сит, а и агнето цяло. Както сами разбирате това е подход, който напълно изключва някакво идейно начало. Това е технология на оцеляването.

Нинова напълно преобразува БСП. Ироничното е, че тя, която постоянно е обвинявана в авторитаризъм всъщност демократизира левицата като даде правото на глас на всички членове на партията. Именно това ново начало буквално направи на пук и прах линията "Станишев". Наскоро слушах как Андрей Райчев твърди, че Нинова е "опростила" БСП, но не смятам, че процесът може да бъде наречен така. Нинова даде шанс на левицата да бъде автентична лява партия, която да не се води сляпо от чужд канон, а да следва собствените си национални инстинкти. Това не е процес, който може да донесе внезапен и бърз успех, но е път по правилния крачол на историята, ако цитираме Тери Пратчет. И успешното приключване на тази реформа ще направи нов "Станишев" абсолютно невъзможен. Именно тук трябва да впишем писмото на българските евродепутати - социалисти. Нека преди това да припомним, че този внезапен изблик на обич към президента от страна на президента на ПЕС е в рязко противоречие с всичките позиции на Станишев през 2016 година, когато течеше процесът по номинации за кандидат за държавен глава. Тогава той беше един тихите, но настойчиви противници на кандидатурата на Радев. Но нека да признаем правото на всеки да осъзнае своите грешки.

Писмото обаче се вписва в голямата медийна спецоперация, която цели да насади атмосфера на тотално недоверие и напрежение между президента и БСП. Целият този информационен тероризъм започна още в края на миналата година, когато медийната паяжина на властта беше активизирана да създаде разкол между "Дондуков" 2 и "Позитано" 20. Това стана по един абсурден, но пък доста ефективен начин - с постоянното бомбардиране на социалистите с въпроса дали ще подкрепят Радев за втори тур. Корнелия Нинова няколко пъти обясни, че темата ще стане актуална за БСП едва след парламентарните избори, защото партията си има собствени процедури, които макар и да изглеждат досадни в държавата на Бойко Борисов, всъщност са фундаментът на демокрацията. По време на консултациите за датата на парламентарните избори Нинова и Радев официално декларираха и показаха, че разминаване и конфронтация между тях няма, но това допълнително настърви медийните болонки на властта, а изкара на светло и вътрешнопартийните опозиционери, които решиха, че чрез този конфликт могат да натрупат политически точки. И така хора, които до вчера съскаха срещу Радев или бесуваха, че БСП не е издигнала партиен кандидат през 2016 година, сега се записаха във фен-клуба на президента и започнаха яростно да късат ризите си по телевизионните студиа. Целта е много просто - какъвто й да е резултата от вота Корнелия Нинова ще бъде държана отговорна. В единия случай заради това, че заради липсата на подкрепа към Радев левицата е загубила изборите, а в другия, че е можело да има още по-мощна подкрепа. Всъщност това е тактиката на групичката около Станишев - създавенето на тотално нереалистични очаквания от изборите, за да може след тях БСП пак да се обяснява, а не да атакува. Ето в този сценарий се вписва писмото. То показва и друго - Станишев се опитва да овладее групата на българските-социалисти в Европарламента, а ако това се случи тя ще бъде използвана непрекъснато за удари по Корнелия Нинова. С което не искам да кажа, че всичките ни представители там са оплетени в паяжината, а че борбата за надмощие става все по-очевидна. Станишев напълно изгуби влияние в Националния съвет на БСП, но продължава да си търси инструмент за удари. Сега очевидно е открил писмата. 

На каква ли тема ще бъде посветено следващото му творение?