Не знам дали сте забелязали, но политическият живот в България винаги се е развивал по логиката на комиксовото кино. Политическият модел с цялата му карикатурност постоянно стига до безизходни ситуации в които нищо не помръдва, отчаянието става зловещо и постапокалиптично и точно тогава медиите ни сервират Супергероя. Този, който ще дойде като ходи по водата и с един замах ще поправи всички несправедливости и ще стане отмъстител от името на всички. Върховният политически герой. Колективното несъзнавано на обществения ум. Въплащението на надеждата и политическата страст. И, разбира се, точно този, който само няколко години по-късно ще мразим с инфернална страст и ще го причисляваме към всички Суперзлодеи, които са обезчестявали страната и нашите души.
Казано така всичко звучи преувеличено и хипертрофирано, но всъщност точно така комиксът се оказва отражение на реалността - той я уголемява, доизмисля, пародира, но в крайна сметка грабва сърцата на публиката. И само се замислете с какво постоянно ни сервират героите в нашата реалност на несвършващия преход. От Иван Костов насам през винаги живеем в сюжет в който следващия Спасител загрява край тъч линията. Костов потъна в канализацията на историята, за да бъде сменен от Царя, а след като Царя се изхаби на хоризонта се появи Бойко Борисов, който на свой ред трябваше да бъде изчегъртан от друг свой астрален близнак Слави Трифонов. И така си живеем в нашата самозатворена комиксова реалност без да се вижда изход или поне надежда за по-различен и смислен живот. Нещо в модела на образите обаче закуца, защото Трифонов и "Има такъв народ" твърде бързо отмиляха на широката публика, но комиксовата политика вече беше готова със замяна. Така на политическият хоризонт изгря звездата на икономическия министър в служебното правителство Кирил Петков. Преди да кажем няколко думи за него обаче и за това дали ще го видим като партиен лидер ми се иска да направим едно уточнение. Прочетох много вълнуващи анализи за това защо Петков не е добър министър, както и много смислени мнения защо той всъщност си е свършил прекрасно работата. Опасявам се обаче, че нито един от тези анализи не върши работа, защото образът на Петков не беше насаден на полето на логиката, а на емоцията. А това това е фентъзи-територия в която правилата, логиката и разума не важат. Там има само фенове и злодеи. Тези, които мразят Петков няма да чуят нито аргумент за това защо той е добър, както и тези, които го обожават никога не биха приели доказателствата, че той е канадски гражданин дори и лично премиера на Канада да им го съобщи. Тоест, когато говорим за "Кирил Петков" в този текст няма да визираме реалния човек, а ще говорим за събирателния образ, който трупа политическа сила, който акумулира енергия и му трябва само едно наметало, за да полети в сумрачните небеса на София в късното лято.
Според мен поява на партия около Кирил Петков не само е възможна, но е и практически неизбежна. Младият симпатичен икономист натрупа неочаквана популярност, превърна се в една от иконите на изчегъртването на ГЕРБ, а и демонстрира политически възгледи, които доскоро не бяха възможни в България. Аз лично най-много се впечатлих на едно негово изявление, че независимо от факта, че той е с десни убеждения, не може да си представи как в България ще има хора, които живеят със средства, които са под линията на бедност у нас. Така всъщност той се оказа един от мощните фактори идеята на БСП за актуализацията на пенсиите да стане една от централните теми на политическия дебат. Пак ще ви повторя - такава комбинация "десен човек, но със социална чувствителност" беше абсолютна невъзможна у нас доскоро. Тук се смяташе, че ако един политик е десен, той трябва да презира държавата, да не обелва дума за социална политика и да сумти от сутрин до вечер за антикомунизъм. Кирил Петков взриви този образ и с удивление виждаме днес, че той си спечели и доста фенове в лявото политическо пространство. Именно това разчупване на старите разграничения накара много хора да вярват, че "Кирил Петков" е инженерен проект. Нека да приемем тази хипотеза за момент. Всъщност, дайте да не се лъжем, в нея има логика. Днешното градско дясно поради своите ментални, психологически и психиатрични причини е ограничено. То никога няма да може да вдигне резултат над 15 процента, да не говорим, че "Демократична България" има всички отличителни черти на регионална партия. Ако видите нейните резултати ще разберете, че тя ги дължи основно на трите големи градове у нас. Тоест в този си вид "десницата" е обречена винаги да бъде в миманса и никога да не бъде в състояние да зададе реално политическия дневен ред или поне да не може да го прави всеки път, когато поиска. "Демократична България" има стъклен таван, който не може да пробие.
Ако приемем обаче, че Кирил Петков създаде партия тя може да разбие този стъклен таван. Пред нас ще се оформи политически субект, който може да вземе гласовете не само на градските хипстъри и вегани, но и на леви хора, както и на такива с изявена центристка нагласа. При добро разиграване на картите подобна политическа формация лесно може да влезе в топ 3 на политическите субекти, което я прави точно на една ръка от властта, нещо, което ДБ в момента може само да сънува.
Тоест, който и да е замислил новия Супергерой, неговата поява на сцената буквално ще занули "Демократична България" и ще я изчегърта почти до основи. Приемам, че сектата на Костов ще си остане непоклатима. В този свят най-трудно е да разбиеш атома, нали така? Самият Петков е бил част от "Да, България", но самият факт, че в момента не се е разбързал да се връща там е ясен знак, че плановете му за съвсем други. Левицата, която едва ли ще бъде засегната със същата сила от такъв субект обаче също има защо да се притеснява. Защото меката периферия на левицата, която напълно беше изядена при последните два избора, няма да се върне при нея. Изобщо говорим за сериозно преформатиране на политическото пространство, което и без това тези дни вече прелива от партии с все по-дълги имена.
Нека пак да повторя - тук говорим за емоционалната политическа проекция на Кирил Петков в която са намесени много неща. Ступорът на политическата система, която два пъти не може да направи правителство, самовзривяването на партиите на протеста, желанието Борисов да си получи заслуженето. Това, че "новите партии" се изпокараха като в селска кръчма и блокираха работата по изясняване на наследството на Борисов, също налива бензин във фантазията за нова партия. А, където има пазар и търсене, рано или късно политическият продукт ще се появи. И не е задължително той да се нарича "Кирил Петков", винаги ще се намери симпатичен момък с ярка биография, макар и със съмнително гражданство, който да свърши работата.
Всъщност може би това е основния проблем на българската политика днес. С изключение на БСП (и тук със скърцене на зъби, псувни, проклятия, ярост и стонове, дори и най-големите хейтъри ще признаят това) други партии на политическия хоризонт у нас просто не съществуват. В България живеем в комикс и партиите възникват по определи поводи и съвсем за кратко. Скоростта с която се изяждат нови и нови фигури е потресаваща, но логиката на комикса изисква постоянен приток на нови герои, защото иначе публиката бързо губи интерес. Днес виждаме как изгрява звездата на Кирил Петков и си спомняме как само допреди няколко месеца в същото положение беше Слави Трифонов. Дори "Капитал" тръгна до го носи на ръце и да го облива с неочаквани комплименти. Сетих се това тези дни докато четях един потрет на Петков в същото издание. Абсолютно същият розов вятър и политически феромони. Няма лошо. Любовта е тържествен момент в човешкото битие. Но в комиксовата политика тя трае съвсем кратко. След това започва трудното.
Добре е "Кирил Петков" да го знае...
No comments:
Post a Comment