Кратките парламенти са пълни с екзотика, скандали, лудост и интриги. Мисля, че всички можем да си стиснем ръцете около този извод, особено след като имахме възможност от април насам да наблюдаваме два такива, а на всичкото отгоре да се запътваме с катастрофично усещане към трето Народно събрание за което никой не може да гарантира, че пак няма да е мъртвородено и в него виковете, обидите и драмите да преобладават мощно над здравия разум. В такава ситуация политиката се превръща в една перманентна предизборна кампания и това се вижда най-вече по формациите, които имат медийни ресурси да налагат темите си в обществото. Такава партия е Демократична България. Това е формация с монотематично съдържание, но мощна медийна подкрепа. И именно през медийните гърчове на нейните представители можем да си направим сметка за това как те си представят бъдещето развитие на страната. Поглед към тази алтернативна реалност тези дни получихме от серия от участия на представители на ДБ из медиите. От тях научихме, че те вече се изживяват като първа политическа сила, като бъдещ носител на отговорността за управлението и като политическия супергерой, който не спира да води битка с могъщата Суперпрокуратура и нейния аватар Иван Гешев. Научихме и и визията на градското дясно за бъдещето управление - те си представят коалиция между своята партия, Мая Манолова и бъдещета формация на Кирил Петков и Асен Василев. Което към този етап е все едно някой тийнеджър да си представя, че предлага брак на лейди Гага, а тя очарована веднага приема и му става булка. И да ви обърна внимание върху най-важното - в тази фантазия БСП отсъства. Авторите й или не искат да приемат съществуването на левицата у нас или си представят, че левицата може да бъде медийно подчинена и доброволно да приеме потенциално дясно управление, което безгласно ще подкрепя, за да бъде бичувана отново и отново като "партия на статуквото". Подобна фантазия се прокрадна отново и в в дългото заседание на парламента на което беше актуализиран бюджета на страната. От страна на ИТН Тошко Йорданов отново се опита да възкреси мита за "партиите на протеста" и обяви надеждата, че трите заедно ще стигнат до 121 гласа. ДБ си мълчаха по тази тема, но стана ясно, че в дясната част на залата има нещо системно сбъркано или медийно ошашавено.
Дотук описвахме фентъзи-света на градското дясно. А сега е време за истината. В България никаква смислена промяна не е възможна без участието на БСП. Дори и, когато беше тежко ударена от политическите ветрове и настроения левицата не само остана незаобиколим фактор, но дори успя да наложи темата за пенсиите като централна за политическия дебат у нас. Всъщност медийната атака срещу БСП, опитите левицата да бъде заобиколена и остракирана имат по-дълбоки причини отколкото елементарната жажда за власт. Всъщност единствено БСП беше трайна, последователна, упорита, дразнеща и сериозна опозиция на ГЕРБ. И това във времената, когато хората от ДБ бяха министри на Борисов, Мая Манолова сключваше сделки за постове с него, а Слави Трифонов изобщо не се беше открил като опозиция. Опитите БСП да бъде избутана встрани и вписана в партиите на статуквото всъщност е опит за пренаписване на миналото, за политическо инженерство, което да скрие истината от очите на избирателите. Точно заради това много медии се упражняваха по темата "партии на протеста" и се опитаха да ги опаковат заедно. Идеята беше по този начин да ги изстрелят в космическите висини на управлението, без да им се налага да се съобразяват с единствената реална и смислена партия в политическия живот у нас. Заради това сега пред очите си виждаме надуването на един огромен медиен балон - че Демократична България има всички шансове да бъде първа политическа сила и да предложи и наложи следващото управление у нас. Това е твърдение, което не се базира на нищо в реалността. И зад него стои титанично количество медийна дрога и политическо инженерство. Вероятно това са последните опити на Христо Иванов и неговата групичка да оцелеят в политиката, за да не бъдат пометени от политическото торнадо на Кирил Петков и Асен Василев, които са в състояние да ги занулят за отрицателно време. Ето защо напоследък от всяко излияние на представител на ДБ слушаме няколко опорни точки - следващият път ние ще вземем мандат и ще покажем какво нещо за преговорите, водим битка с Иван Гешев и Кирил Петков да заповяда при нас. Всъщност, ако се замислим реално - точно това са трите основни провала на ДБ в рамките на 46-ото Народно събрание. Те отказаха да се явят на разговори с БСП дори и само, за да демонстрират различен тип диалогично отношение. Битката им с Гешев се сведе само до стълкновения за Бюрото за защита на свидетели, но темата за махането на главния прокурор напълно изчезна от дневния ред, а създаването на нов политически проект ясно показва, че дясното пространство у нас е взето на абордаж и електоратът там вече ими психиката на консуматор, а не на запален фен. Те все гласуват за новичкото, лъскавкото, различното...
Заради това в стратегически план ДБ прави огромна грешка като се опитва да финтира БСП и да я заобиколи. Изобщо не искам да кажа, че двете партии трябва да правят коалиция, която ще е абсурдна, но ако ДБ искат да бъдат разпознати като партия на промяната, те трябва да я търсят наистина на всяка цена. Дотук виждаме точно обратното. ДБ буквално се отказа от съдебната реформа и в страната вече не остана балък, който да вярва, че те искат да я направят. Ако искаха още от първия ден щяха да бомбардират парламента със закони за промяна на механизма по който се избира ВСС. Вместо това градското дясно чака до последния възможен момент преди да се задейства и да влезе в своята любима поза на жертва. Невинната девица на демокрацията се опитвала да се бори, но безчестното статукво постоянно й влизало в гръб. Върхът на тази подлост стана опитът на ДБ да изкара БСП виновна за отлагането на част от законите заради отсъствието на двама представители на левицата (всеки от тях с изключително уважителни причини) от заседание на правна комисия.
Всъщност невъзможността на ДБ да води диалог с левицата и тяхното нежелание е за това е основният фактор, който извиква на бял свят необходимостта от нов политически проект. Точно разрушеният разговор между лявото и дясно прави фигури като Кирил Петков и Асен Василев възможни, защото те ще заемат точно нишата на посредник в тази голяма дискусия от която се нуждае България. Христо Иванов така и не разбра, че не талибанщината, а диалогичността може да го направи автентичен политически фактор. И колкото и заклинания за призоваване на Кирил Петков в ДБ да направят инфлуенсърите на градското дясно, те са обречени на титаничен провал. Всъщност телевизионната демонстрация на мускули, която виждаме днес от страна на ДБ е знак за тяхната немощ да водят истинска политика. Когато нямат такава, те се опитват да я заместят с медийни бомби, политическо пренебрежение и екскурзии в страната на фантазиите. А всъщност ДБ изживява последните си дни като реален политически фактор. На още едни избори ще ги видим като мощна формация, а след това техният залез ще почне. И това не е предсказание. Това е хладната логика, която ни показва, че десните формации у нас са като радиоактивен елемент.
Силно бляскат, но разпадът им е неизбежен.
No comments:
Post a Comment