Появата на всяко ново чудо на българската политическа сцена е предхождано от трескава медийна активност. На хоризонта още няма нищо освен прахоляк и надежди, но социолози, политолози и журналисти се надпреварват кой ще даде най-ярката хипотеза, който най-точно ще обрисува измамния контур на неясното бъдеще, кой първи ще влезе в ролята на телевизионен Оракул и ще разнищи невидимите нишки на колективното несъзнавано на българската надежда и тъмнината на задкулисните схеми и сценаристи. Ние днес се намираме в окото точно на тази буря. Всички предвкусват появата на политически субект на Кирил Петков и Асен Василев, всички чуват в далечината тропотът на тази конница, но никой не е в състояние да каже какво ще следва за България от целия този спектакъл. Просто в дългата и мъчителна история на прехода това е сериал, който е живян многократно и раните и който все повече навлиза в творческа безпомощност и заприличва на абсурдна бурлеска. Усещането за нещо ново обаче, дори и когато то не е дефинирано, нито пък реално, вече предизвиква съвсем конкретни политически реакции. И това е повече от нормално. Не мисля, че има политическа сила, която не наблюдава всички тези процеси с тревога и недоумение. След 4 април България се намира в толкова плачевно обществено състояние, че всеки политически лидер вероятно се буди, облян в студена пот с мисълта, че наказанието му идва и то ще е могъщо като цунами. Нека преди да кажем няколко думи за това какво можем да очакваме обаче да обобщим политическите реакции, които вече виждаме масово, защото това ще ни помогне да се ориентираме как и накъде би се променил политическият модел на страната и можем ли да си позволим дори и крехка надежда за всичко, което се случва.
Ако Кирил Петков и Асен Иванов се появят на политическата сцена, партията, която ще пострада най-тежко със сигурност е "Демократична България". Петков е един от учредителите на формацията на Христо Иванов "Да, България", но в тежка мистерия тънат причините за неговото оттегляне от там. Не е наша задача да ровим в мръсното мазе на една партия, но очевидно новият субект ще е проблем за старата десница. Такава е логиката на развитие на това пространство. Това са и едни и същи избиратели, които само с минаване на времето придобиха по-хипстърски вид и навици, но те са инфантилно влюбени в идеята за всичко ново и модерно. Заради това в дясното пространство проектите напоследък умират с все по-страшна скорост. Могъщото СДС се стопи до миниатюрен бастун на ГЕРБ, ДСБ се сви до размера на средноголям култ, "Синята коалиция" умря в гърчове, "Реформаторския блок" също потегли към гробищата, за да стигнем до днешната излъскана "Демократична България". В дясно сменят партиите, както кифлите сменят рокли за новите си снимки в Инстаграм. Абсолютно неизбежно е нова партия напълно да погълне всички избиратели на градската десница и да пенсионира преждевременно Христо Иванов. Вероятно заради това напоследък фейсбук-инфлуенсърите на ДБ са започнали да пишат мелодраматични есета и стонове за това как естественото място на Петков\Василев е в "Демократична България", как там ги очакват с отворени обятия и веган-мъфини, за да им отстъпят лидерски позиции и места в листите. Това е поведение на отчаяни хора, които обаче ясно осъзнават, че са обречени на пълна анхилация. Просто природата на българската десница е такава. До последно там няма да си признаят опасенията, защото още отсега ги е страх, че това ще им донесе само щети и поражения. "Има такъв народ" също ще пострадат сериозно, защото разочарованието от тях е страховито. В желанието им да постъпват все нестандартно и инатливо има нещо симпатично, но това не води до реални действия. Партията на Мая Манолова дори не я коментирам. Тя наистина ще бъде изтрита от политическата сцена, ако се появи този митичен нов субект.
По-сложна, комплексна и оплетена е позицията на БСП по отношение на новата евентуална партия. Дълго време левицата предпочиташе да не вижда, че се оформя процес по партийно строителство. Тази тема обаче я засяга пряко по отношение на едно-единствено нещо - стои ли Румен Радев зад този проект или не. Тоест - с очите си виждаме появата на партия на Кирил Петков и Асен Василев или те са само аватари на президента? В този текст смятам да избягаме по-надалеч от елементарната интрига и опитите за водене на перманентна война. Но въпросите, които долетяха първо от заместник-председателя на ПГ на БСП Георги Свиленски имат своето основание. Той не е подпалвал конфликт с Радев, а просто попита за неговото мнение. Точно в края на миналата седмица в темата се включи и лидерката на БСП Корнелия Нинова, която призова министрите да решават проблемите на страната, а не да се занимават с партийно строителство. Тук вече навлизаме в много мрачна и блатиста територия, защото всеки опит за обективен анализ по темата се посреща много остро и запалянковски. БСП обаче не може да си позволи да остави нещата неизговорени, защото неяснотата може напълно да обърка резултата от президентските избори. Ако приемем, че Румен Радев в момента стои зад проекта на Петков, това поставя левицата в абсурдна ситуация - тя го е подкрепила за втори мандат, а той ще е играе за друга партия. Не мисля, че има политическа формация по този свят, която може да си позволи да пребивава дълго в такава политическа шизофрения. Повод за притеснения на БСП даде и изявлението на служебния премиер Стефан Янев, че той лично би гласувал за проект на Кирил Петков. Левицата, която изобщо не беше пощадена от конфликти в изминалите четири години и вероятно заради натрупания опит в новата ситуация след 4 април изглеждаше като монолит на здравия разум и истинската стабилност, обаче трудно поставя тази тема пред себе си, защото в нея винаги се намират хора, които искат да стопят всеки критичен дебат. Това затруднява и без това получилата доста удари БСП да бъде наясно със ситуацията. Понесоха се и информации, че емисари на новата партия вече обикалят и червени структури, за да ги канят да се присъединят. В такъв момент е нормално въпроси да има. И питайки никой не се опитва да започне война с "Дондуков" 2, но е нормално предизборно съмненията да получат отговор.
Аз лично смятам, че БСП няма стратегически интерес да влиза в конфронтация с президента. Радев доказа своите качества, доказа своята сила като политик и успя да се превърне в мощен източник на надежда за много голяма част от българските граждани. Но тя наистина трябва да знае какви са бъдещите планове на Радев, за да не позволи да стане хранителна среда за новият политически субект, а знаем, че има достатъчно хора отвътре, които доброволно биха отворили портите на крепостта, само и само, за да прецакат Корнелия Нинова. Заради това в лявото пространство предстоят интересни процеси. Според мен Кирил Петков и Асен Василев обаче могат да бъдат полезни в едно нещо. Ако те претопят десницата и ако отворят запушените канали за диалог между лявото и дясното у нас. В такъв случай, дори и зад тях да стоят геополитически интереси и схеми, това няма значение. Българският преход създаде една парадоксална ситуация в която левите и десните си начертаха такива червени линии, че това позволи да бял свят да дойдат партии-чудовища като ГЕРБ, които се оказват трайни като мутирали плевели. Тоест във всичко, което се случва има и положителен изход. Но българската съдба е такава, че, за да се стигне до щастливия край винаги се минава през много шум, скандали, драми, объркани пътища и неясни фигури. И като гледам този път точно това развитие няма да ни подмине...
No comments:
Post a Comment