Замъглени от очакването на поредното политическо чудо, което блесна на родните хоризонти като смъртоносна комета, потънали в наближаването на третите поредни парламентарни избори в рамките на една година, натровени от домашни парламентарни интриги и обвинения, не отделихме достатъчно време като общество на големият световен скандал в който бяха намесени имената на Кристалина Георгиева и Симеон Дянков. Даже известно време част от медиите се правеха, че такъв скандал не съществува, но настойчивостта с която започнаха да се появяват статии в най-големите световни издания, най-накрая и местните журналисти да си свършат работата.
Скандалът накратко: настоящата шефка на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева попадна под кръстосан журналистически огън за времето в което е била директор на Световната банка. Обвинението към нея твърди, че тя е упражнила напълно неправомерен натиск, за да може Китай да бъде качен на по-високо място в класацията "Doing business". Според методологията азиатският тигър е трябвало да бъде на 85-то място, а вместо това е качен на 78-мо. Само за няколко дни скандалът се разрастна, Световната банка обяви, че спира правенето на тази класация, а много икономисти се изказаха, че авторитетът на Георгиева вече е безвъзвратно сринат. Сама тя веднага отрече обвиненията, после ги отрече още веднъж, след това медиите разпространиха нейно изявление пред персонала на МВФ на които тя била казала: "Разберете, това просто не е вярно". Но в скандал като този кризисният пиар много трудно може да сработи, особено за човек като Георгиева, която се оказа на кръстопътя на икономическите, финансовите и геополитическите вихрушки.
Истината е, че покрай тези икономически класации винаги избухват скандали в които са намесени много пари, политическо влияние, тайни схеми и много интриги. Конкретната класация заради която е станал скандала например измерва колко е лесно да се прави бизнес в дадена страна. Това е въпрос за милиарди и заради това интересите от подобни класации са доста по-големи отколкото изглежда на пръв поглед. Да не говорим, че скандал около нея има още отпреди три години, когато бившият главен икономист на СБ Пол Ромър обяви, че класацията е била манипулирана в ущърб на леви правителства.
То заради това в световните финансови институции постоянно избират костюмирани безличия като Кристалина Георгиева - те са лесно заменяеми и са много удобни бушони, когато цялата нечистоплътност на рейтинги и класации бъде осветена. Тоест оттук-нататък на Георгиева й предстои да я пържат на много бавен огън, статиите ще излизат с постоянността на хеморагична треска и не е ясно дали тя ще успее да запази позицията си в МВФ. В момента се използва всяка възможност за битка срещу Китай и Кристалина Георгиева ще стане жертва на този фронт, който става все по-нагорещен и взривопасен.
В този текст обаче ще оставим настрани външнополитическите измерения на темата. Те ще стават все по-големи и шумни, така че няма как да ни подминат. Тук е по-добре да си поговорим за балонът "Кристалина Георгиева" и механизмите за неговото надуване до такава патологична степен.
Нека да ви припомня - звездата на почти неизвестната и безлична чиновничка в СБ изгря, когато в края на 2009 година кандидатурата на тогавашната външна министърка Румяна Желева за еврокомисар мелодраматично изгърмя. Георгиева беше спешно привикана и инсталирана буквално за ден в управленските висини на Европейския съюз. Абсолютно безлична, незапомняща се с нищо, типичен финансов чиновник с изравнен речник и липса на всякаква оригинална мисъл, Георгиева беше международният оргазъм на партия ГЕРБ. Тя трябваше да представлява напълно липсващото технократично лице на тази феодализирана престъпна група, която кой знае защо, ние тук наричаме "партия". И понеже медиите бързо паднаха под авторитарната кубинка на новата власт от всички тях започнаха да се леят литании и възхвали за скучната костюмарка, която биваша изрисувана като политически мениджър от най-добра реколта. Тези придихания се превърнаха в хор от песни, когато Кристалина Георгиева беше избрана и за заместник-председател на ЕК. И никой не се опита да чуе предупрежденията, които се задаваха от всички страни, че в лицето на Георгиева България не само няма силно лоби, но има потенциално цъкаща бомба, която ще се взриви, когато най-малко очакваме. И взривът не закъсня.
В средата на миналото десетилетие Ирина Бокова, известна с ефективната си работа като шеф на ЮНЕСКО, издигна своята кандидатура за генерален секретар на ООН. Ситуацията беше повече от идеална - кандидатката беше жена, от Източна Европа, с безукорна биография, а на всичкото отгоре и спечелила доверието на много световни лидери. България също уж беше подкрепила Бокова, но точно тук се намеси демоничната фигура на либерален шаман като Иван Кръстев и компания, които оказаха своето влияние върху Бойко Борисов и България буквално в 12 без 5 смени своята официална кандидатура с тази на Кристалина Георгиева. Редица професионални дипломати предупреждаваха, че това е самоубийство. Трубадурите на ГЕРБ и нас и вечните либерални гурута обаче не чуха нито едно от големите предупреждения. Дори напротив - обясняваха ни как Георгиева моментално ще бъде избрана, след като е посочена като кандидат на правителството. Резултатът от гласуването беше като юмрук в зъбите. Георгиева остава на безславното осмо място. Бокова, която се явява самостоятелно спечели трети резултат. Но генерален секретар на ООН стана португалецът Антонио Гутиереш.
Припомняме тази история, за да се види, че хора като Кристалина Георгиева обикновено остяват след себе си само изгорено поле и тръни. Защото след провала за ООН Георгиева остана в немилост в ЕК и заради това потърси пристан в МВФ, където да се спаси от политическите драми. Името й обаче е абонирано за тях. Защото хора като нея са най-голямото доказателство за подмяната в която живеем. Георгиева дълго време беше любимка на градските либерали и техните политически изповедници, но истината е, че реално тя няма нито едно самостоятелно постижение, а дори и в МВФ сенките от миналото я настигнаха по драматичен начин. Казвам го, защото политическите наследници на същите либерали днес отново се опитват да минат за чистоплътното начало в българската политика, за моралната компонента в целия хаос. И заради това не трябва да забравяме, че те бяха хората, които вдигаха Кристалина Георгиева като знаме. И заради тях и заради нея днес нямаме генерален секретар на ООН. За сметка на това се сдобиваме с поредното обвинение в корупция и то на най-високо финансово равнище. Там, където тя е практически неразличима от политическото интриганство и турбуленции.
Всъщност този скандал е логичен завършек на една безумна кариера, която ще се запомни освовно с интриги, лъжи и паяжина от политически технологии, без никакъв реален пълнеж. В този смисъл може би обвинението срещу Георгиева не е толкова лошо. То не е присъда срещу България. И никога няма да бъде. То е присъда срещу нейния политически кръжок, който още се опитва да се гаври с нашата страна.
No comments:
Post a Comment