Битката за съдбата на Корнелия Нинова

 

БСП от години насам живее в неспирната клопка на една самозатворена реалност, която се повтаря отново и отново все едно партията се намира в някаква времева примка от която не може да се измъкне. Появява се проблем на хоризонта и по телевизиите отново изпълзяват призраците на предишни лидери и величия на левицата, която пускат старата плоча, но все по-френетично и пискливо - време е за оставка, Нинова трябва да се оттегли, незабавен конгрес, трябва да върнем идейната идентичност на партията, резултатите са катастрофа, погром, поражение, фиаско, драма, необходимо е не само Нинова, но и цялото и обкръжение да бъде изгонено, намазано с катран, прогонено с огън. И всъщност подобни призиви след катастрофален резултат като този от 14 ноември щяха да са съвсем разбираеми и дори приемливи, ако тази плоча не беше пускана години наред, без реална оценка на постигнатото. Всъщност това, което Корнелия Нинова никога не получи като лидер беше поне една секунда спокойствие, за да реализира своята визия докрай. Точно обратното - още от самото начало върху нея се сипеше медиен огън и жупел, които не спряха нито за миг. Същият рефрен се повтаряше и след европейските избори, след местния вот, след 4 април, 11 юли, а междувременно отново и отново с повод и без повод. Призивите за оставка на Нинова са така изхабени и изтъркани, че дори най-редовните й хейтъри ги пускат просто, за да се убедят, че имат право на съществуване. Искането за оттегляне на един лидер носи в себе си политическа мощ и енергия, но тези, които чуваме да го правят днес, са повтаряли това действие толкова пъти, че днес вече то носи след себе си усещането за скука и реакции от типа: "оо, пак ли?".

Кошмарният резултат за БСП от последните избори наистина е повод за сериозен разговор по това накъде отива БСП, какво трябва да се промени в партията, но смятам, че точно сега тази дискусия е практически невъзможна. Защото за пореден път срещу Нинова беше организиран килимен бомбен огън с цел напълно да я дискредитират и да я извадят от преговорите за бъдещо управление. Само забележете - изведнъж се оказа, че Нинова е виновна за ниската активност на първия тур на изборите, че тя е предала и подло забила нож в гърба на Румен Радев с идеята да го провали, знайни и незнайни "съвести" започнаха да й приписват всички политически грехове по земята, а медиите да препредават тези мнения с нескрито наслаждение. Върхът на това сатанинско хоро стана обвинението, че Нинова, видите ли, е заиграла с ГЕРБ, заговорила е заедно с тях и е продала БСП на изконния враг. От тъжен опит знам, че такива опорни точки никога не са продукт на случайност. В един момент Нинова отново стана главният виновник за всички, нещо, което сме виждали многократно през годините, когато цялата й вътрешна опозиция получаваше безкрайно медийно време, комфорт и участие след участие. Цялото това вдъхновение можем да го отдадем на едно единствено нещо - целта беше Нинова да бъде изкарана от преговорния процес по новото правителство. Банално е, но в този процес бяха намесени страшно много стратегически интереси и хора на които им се услади да кадруват при служебното правителство и не искат така лесно да се откажат от тази върховна наслада. Убеден съм, в нощта на парламентарните избори мнозина си представяха много изящна садо-мазо ситуация - Нинова се запъва по въпроса с оставката, а те продължават да я тричат медийно докато не я изтощят напълно и не я накарат да хвърли бялата кърпа.

Соцлидерката обаче за пореден път в своята политическа кариера изненада и то най-вече тези, които си мислят, че я познават в детайли. Тя изчака един ден, за да излязат пълните резултати и хвърли оставката си. Неприятната изненада за всичките й душмани обаче дойде от факта, че уставната процедура в БСП изисква свикването на конгрес, който да я констатира и насрочването на нови избори, а това е малко по-бавен процес, който позволи на Нинова да остане начело на преговорния процес. Нещо повече - тя получи и доверие от Националния съвет да сформира групите и условията, което остави вечните мърморковци в тежък морфичен резонанс. Заради това започнаха закани, призиви за бърз конгрес, за безкрайни заседания на Националния съвет. Може и цялата вселена да рухне, но в БСП винаги ще има хора, които смятат, че едно безкрайно заседание на НС е по-добро решение от всичко останало. И точно тук стана ясно, че срещу Нинова не стои идеологическа опозиция, а хора, които искат да се реализират във властта. Това е особената ирония на политическата ситуация - с 80 депутати в 44-ото НС беше лесно заобиколима като партия и в пълна изолация. В 47-ото НС, само с 26 народни представители, БСП се оказва жизнено важна част от бъдещето управление и точно това ожесточи до червено битката в левицата и конкретно битката срещу Нинова.

Истината е, че Корнелия Нинова остави впечатляваща следа в БСП. Тя първа се реши да раздруса паяжините на "Позитано" и да направи автентична и радикална реформа на начините по които се прави политика в левицата. Първата от тях, разбира се, беше въвеждането на мандатност за народните представителите. Така тя си отвори жестока битка, защото много хора възприемаха търкането на депутатските банки като даденост. Но истинската война започна в мига в който Нинова прокара най-важната си политическа промяна - прекият избор на лидер. Именно това разруши дългогодишни "традиции" в левицата, защото отне властта на малки лобита с апаратни интриги да избират всеки лидер на БСП и даде тази власт на всички членове на партията. Не напразно днес всички, които искат оставката на Нинова и пишат мелодраматични статуси в социалните мрежи искат извънреден конгрес. Той служи като смокиново листо за най-важното им искане - отмяната на прекия избор. Обичам да слушам аргументи срещу него, защото те изумяват с поезия. Прекият избор, казват противниците му, поставял лидера на пиедестал, издигал го над колективното ръководство на партията. И пропускат един малък факт - всъщност отмяната на прекия избор е плесник в лицата на обикновените социалисти. Това е начин да им кажат, че не са желани в кухнята на политиката, че думата им не е важна, нито значима. Ще има един елит, който шушука по ъглите и сключва сделки - всички останали ще бъдат зрители, които имат правото единствено да ръкопляскат. Нейната битка с партийните феодали също е от изключителна важност. Между другото голяма част от ударените феодали днес тържествуват. Ето това е гадното в подобна ситуация.

Казвам всичко това, защото днес има много хора, които ще направят медийна кариера с плюене срещу соцлидерката. Видяхме дори и зачатъците на това. Направи ми впечатление кои хора от левицата бяха изпълнили щаба на президента в НДК в нощта на втория тур. Оказа се, че твърде много хора искат да си припишат заслугата за този успех и съм убеден, че ще видим повечето в битката срещу Нинова. Всичко това оформя дълги и буреносни седмици в левицата, но пък смятам, че това може да е последен етап от пречистването на БСП. Не съм адвокат на Нинова, най-малкото, защото тя не го е поискала от мен, но нейната сатанизация няма как да донесе промяна по магически начин в партията. А поредната доза медийни гърчове, турнета на познати лица, обвинения и интриги може и да се последната треска, която да накара БСП да вземе решение накъде иска да се движи - дали напред към бъдещето, каквото й да е то, или да се връща в сивотата на миналото, където знаем, че няма нещо чак толкова позитивно. Всъщност това е автентичния принос на Нинова - освен конкретните реформи тя изтегли БСП от мъглата на прехода и нека да се упражняват върху нейната биография, но няма как да й отнемат тази заслуга. Всъщност, ако опозицията на Нинова вече не се е оттеглила във виртуалния свят, трябва да види ясно, че тя има подкрепа сред структурите и редовите социалисти. И този път за разнообразие могат да се опитат да проведат разговора за бъдещето наистина ясно, точно, конструктивно и загрижено. Ако БСП успее да изненада всички в тази посока, това ще е повод да разлеем шампанско по чашите.

 

Холивудския балотаж на президентските избори

 

Ако тези избори не подпишат окончателния некролог на българската социология, то не знам кое нещо във вселената ще го направи. Всички "големи" агенции се провалиха в прогнозирането на резултата и то така мощно и величествено, че баналното обяснение за платените изследвания вече не ми е достатъчно. Или нашите социолози вече за нищо не стават, или респонденнтите вече взимат всеки социологически въпрос на бъзик и говорят каквото им хрумне. Тази катастрофа на данните беше предизвестена, но това не я прави по-малко величествена. Агенциите не успяха да познаят мястото на нито едно партия. Голям социологически шлем.

Но за да не бъдем твърде критични - поне за едно нещо изследванията бяха прави. Че голямата битка ще бъде между Румен Радев и Анастас Герджиков. Проблемът е, че това можеше да го предскаже всеки, дори и кварталните пиянки от Подуянския пазар, на които политиката им е просто хоби. Точно такъв двубой ще наблюдаваме в неделя. И преди да кажем няколко думи за предстоящата битка ми се иска да върнем лентата с месец назад, за да видим какво точно очаквахме да се случи. След като дълго време стояха в политическа нелегалност, тоест изобщо не се знаеше дали забелязват, че ще има президентски избори, ГЕРБ направиха странична маневра и не издигнаха партиен кандидат. Вместо това подкрепиха ректора на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков. Дежурните саксофонисти изригнаха в кресчендо - ето срещу зеления чорап издигаме изящен филолог, познавач на Аристотел, интелектуален титан с усещане за древногръцка култура. Медийните нестинарки също се събудиха и започнаха да се хвърлят на черджето пред новия кандидат. Сега Радев вече щял да има проблем - срещу него излизал истински учен, обединител, мислител и настоящия държавен глава щял да има големи проблеми да го прегази. Междувременно в далечния ъгъл на ринга "Правосъдие за всеки" издигнаха кандидатурата на Лозан Панов за президент, а Демократична България побърза да го подкрепи. Изведнъж анализите станаха сериозно. Битката доскоро изглеждала предрешена, но сега на фронта излизал още един величествен кандидат, супергероя на съдебната реформа. Само да ви припомня, че точно този герой взе малко над 3 процента на вота, а "Правосъдие за всеки" още на първия ден след изборите се извини, че изобщо го е издигнало. Красиви времена, мама му стара. Социологията (социолъгията по-скоро) започна да предрича оспорвана надпревара, а някои от тях дори бяха убедени, че на балотажа може да видим един срещу друг Румен Радев и Лозан Панов.

Сега, когато димът от битката слегна и полутруповете по полето надават болезнени стонове след цялата безмилостна сеч на избирателя е време да обобщим президентската надпревара. Истината е, че основният сблъсък на него беше Румен Радев срещу ГЕРБ. Това е голямата истина и заради това можем съвсем спокойно да разглеждаме Лозан Панов като политически трол, който не само не намери място за себе си в това състезание, ами и по същество обслужи ГЕРБ. Защото вкара една агресивна анти-Радев стилистика в своите изяви и според мен така допълнително отврати нормалните избиратели. Те очакваха от него визия за бъдещето, а получиха телевизионна врачка с втренчен поглед. Тази кампания слага и край на политическото бъдеще на Панов, колкото и забавен да беше на моменти, защото се нареди много по-близо като резултат до Луна отколкото до Радев. Аз почти никога не познавам на избори, защото съм пристрастен, но за резултата на Панов познах. Той беше ясен.

Балотажът в неделя донякъде напомня сблъсъка на Георги Първанов и Волен Сидеров от 2006 година. И тогава се стигна до втори тур заради ниска активност на изборите, но и тогава беше ясно, че едната фигура е абсолютно безспорен фаворит. Същото е и днес. Румен Радев води със смазваща преднина на Герджиков и то напук на всички обиди и крясъци към него, че не е обединител, а разединител на нацията. Подкрепата за него говори съвсем друго - тя е доста надпартийна и многобройна и това със съскане скоро ще го признаят дори и най-големите му противници. Но нека да се опитаме и да подходим обективно и да видим има ли шанс Анастас Герджиков за по-добро представяне в неделя и възможно ли е да се окаже политическата изненада на сезона. Всички виждаме предимствата на професора - това е човек, вън от политиката, а това в България работи. Всички се интересуват от политика и всички я мразят. Да дойдеш вън от тази сфера се счита за голямо постижение. Големият проблем на Герджиков обаче е толкова всеобхватен, че е очевиден за всички. Големият му проблем се нарича ГЕРБ. И Бойко Борисов. Можем до утре да си говорим за срива на БСП, за издънването на ИТН, за наритването на ДБ и за пълното изхвърляне на Мая от парламента, но истината е, че ГЕРБ също са в много сериозно отстъпление. Те за втори пореден път загубиха избори, а дори и там, където спечелиха спечелиха заради местната си власт и феодализирано управление. Но скоро и това ще свърши. Протестната енергия влезе във въртележката на изборите, но по никакъв начин не е укротена. А мишената на тази енергия е една - ГЕРБ. Сянката на ГЕРБ наднича зад иначе благовидния профил на професора, а това не е подбутваща сила, а котва, която те влачи към дъното. ГЕРБ използваха Герджиков, за да се скрият зад неговия гръб, но това е партия, която не може да стои в благоприлично мълчание. Те задодаха на ректора на СУ една агресивна стилистика, започнаха да го карат да атакува Радев за щяло и нещяло, партизираха срещите му докрай и така от идеята за инициативен комитет от интелектуалци беше унищожена.

Второ - Борисов използва Герджиков за мюре и същевременно нарцистичния му инстинкт отново сработи. Следих внимателно, но не забелязах експремиера на нито една от срещите с кандидата за президент. Дали това беше премислена стратегия (ако е така тя се оказа безкрайно тъпа) или беше някаква досада на Борисов от интелектуалеца-кандидат не знам, но е факт, че прегръдката на ГЕРБ основно те души. Всъщност точно от това няма да успее да се отърве Герджиков. Той трябва да преформатира своя образ и най-важното, ако иска да даде истинска битка трябва ясно да каже своето отношение към кюлчетата, чекмеджетата, магистралите и всичко друго, което ни заля като вълна от разкрития. Защото борбата за президентското място всъщност трябва да дефинира бъдещето на България, както и кое е "нормалност" - битка с корупцията или пачки по тайни места и изнасянето на милиони с чували.

Точно заради това Герджиков е обречен. Той е усмирителната риза на една наказвана партия и това така и не му позволи да демонстрира изисканата интелектуалност, която всички очакваха от него.

Според мен Румен Радев е фаворитът за балотажа и това е толкова очевидно, че дори социологията няма как да излъже за него. Ако Радев победи той ще разруши още една опорна точка на прехода - че всеки държавен глава досега е бил избиран с гласовете на ДПС. Всъщност именно факторът "ДПС" е потенциален проблем за него. Видяхме удивителна демонстрация от ДПС - партията размаза на вота в чужбина. Точно както единствено и само ние от БСП предупреждавахме. Отпадането на ограченията за секции в страни вън от ЕС отприщи Движението. И колко хитро само го направиха. Нарочно проспаха юлските избори, за да изригнат на ноемврийските. Над 90 хиляди гласа само от Турция. Очевидно е, че такава мобилизация не е по силите на партия като ДПС. Там със сигурност е замесена турската държава и по същество тя се превърна в участник в българския политически процес. Трудно е да се каже до колко същите тези гласове могат да бъдат мобилизирани за втория тур на президентските избори, но ако е възможно те всички ще бъдат обърнати срещу Радев. ДПС в много отношения е по-опасен противник от ГЕРБ, но Радев е наясно срещу какво се изправя. Тоест победата му минава не през Анастас Герждиков, а през битка с остатъците от олигархичния модел, който се опитва да оцелее и заради това надава постоянен болезнен вой.

Ето това ще е баталната картина в неделя. Но това е битка, която нормалните хора могат да посрещнат с оптимизъм. А това не е малко. Никак не е малко.

 

 

Изборите на големите шамари

 

И така чудото отново стана - при чудовищно ниска активност новото телевизионно явление "Продължаваме промяната" спечели третите поредни парламентарни избори в България. Едва ли в това има изненада - още на 4 април стана ясно, че българските избиратели търсят своята формула за окончателно приключване на ГЕРБ и са склонни да заложат дори и на Слави Трифонов, за да видят това свое желание осъществено. В случая то доби формата на харвардските костюмари - Кирил Петков и Асен Василев. Не разбирайте иронията като пълно отхвърляне - гласът на избирателя е свещен и трябва да бъде уважаван и разбран. Просто вотът за ПП идва след два вота в които цялата надежда за промяна беше концентрирана в един телевизионен комедиант, така че опасенията са повече от разбираеми. 2021 година просто се оказа странна, непредсказуема и екзотична.

"Продължаваме промяната" направиха разчупена и раздвижена кампания, но едва ли само това е обяснението за техния успех. Хората за пореден път инвестираха своето доверие в така чаканото нещо ново, нещо различно, нещо извън рамките и този път то получи своята плът в лицето на двама бивши служебни министри, които се появиха на голямата сцена, заложиха всичко на изборната рулетка и взеха големия джакпот. Дори и само заради този миг си струваше да се види лицето на Бойко Борисов в нощта на гласуването. За втори път му издърпаха лидерското място изпод краката. А такива мигове трябва да бъдат ценени.

Не можем да кажем, че политическите идеи бяха лидиращи в изборите на 14 ноември. При тях за пореден път телевизионните образи надделяха над разума, магическото светоусещане над смисъла и България по никакъв начин не се освободи зад усещането, че е попаднала в екзотичен крачол на времето, където е възможно абсолютно всичко - например след година Кирил Петков да е обявен за светец, а със същата доза за вероятност след толкова време всички да го мразят в червата и кълнат до девето коляно. Пред очите си имаме партия, която се появи през септември, а през ноември вече спечели изборите. Тоест абсолютно всичко е възможно. Ние живеем в политическо фентъзи, където телевизията е по-важна от мозъка.

Много анализатори се изредиха да се опитват да предадат смисъл на всичко, което преживяхме през тази година. Но едно нещо се набива в очи моментално - сривът на ИТН и Демократична България, изхвърлянето на Мая Манолова от парламента и лошият резултат на БСП, която този път падна на нива, които дори ДПС задмина. Не мисля, че всичко това може да бъде обобщено под общ знаменател. За тази резултати има различни причини и подозирам, че още дълго ще слушаме дълги сутрешноблокови анализи за това какво точно преживяхме и какви ще са последствията ни за мозъчните клетки.

ИТН и ДБ (знам, че и двете партии мразят да бъдат в едно изречение) плащат цената за своята арогантност, самоувереност, дори и наглост по време на предишните два парламента. Хората на Слави Трифонов поставиха своеобразен рекорд в историята на прехода - два пъти не успяха да реализират буквално готов мандат за съставяне на прамителство. ИТН бяха чудото на предишния вот - новата партия, която се появява буквално от телевизионната бездна и печели почти целия протестен вот с едно мигване. Вместо реализирано управление обаче видяхме буквално разиграване на телевизионни скечове, заплитане в интриги, обвинения, скандали и драми, които направиха партията на Слави най-краткото политическо явление на света. Днес ИТН са в парламента, но на следващи избори едва ли ще успеят да се преборят за влизане в него. Тази формация мина през политическия живот на България без да остави следа и вероятно ще бъде запомнена не с реална политика, а със съмнителните модни наклонности на своите депутати.

Демократична България се оказа най-голямата жертва на харизмата на Кирил Петков и Асен Василев. Нещо, което беше ясно от самото начало. Двамата бивши служебни министри като вампири изсмукаха електората на ДБ и ги паркираха на 6-то място с два пъти по-малко гласове. Подозирам, че в драматичната телевизионна нощ на вота лидерите на градското дясно са си скубали косите защо ли в рамките на 46-ото Народно събрание отказаха поканата на БСП за разговори по съставяне на кабинет. Ако тогава партиите вън от ДПС и ГЕРБ бяха успели да реализират управление, днес ситуацията сигурно щеше да е много по-различна. Но българските избиратели са безпощадни. Всички знаехме, че тази гилотина идва, че тя се точи, само ДБ се оказа странно сляпа за нея. Всъщност и оставането на Мая Манолова вън от парламента е явление точно от този тип - бившата омбудсманка си мислеше, че ако гравитира край харизмата на Петков/Василев това по някакъв странен начин ще спаси и самата нея. Това се оказа върховна илюзия. "Продължаваме промяната" изсмука всички партии на протеста, концентрира вот в самата себе си и заради това се оказахме в един парламент в който много формации буквално живеят задгробен живот.

БСП също беше тежко ударена. На последните два вота левицата живее в странна социологическа шизофрения - проучванията й отреждат едно място, когато обаче българите трябва да гласуват реално, резултатът е съвсем друг. В рамките на 46-ото Народно събрание БСП беше партията на здравия разум, последната останата диалогична партия, но това съвсем не й помогна за различно и по-добро представяне. БСП напълно изгуби своята периферия, а от резултатите виждаме, че дори твърдото й ядро беше засегнато от новото телевизионно чудо. Когато хората искат да гласуват за чудотворци, това е болезнен процес, който не пощадява абсолютно никого. Всъщност може да обобщим, че всички партии, които трябваше да създадат правителство в рамките на два парламента бяха жестоко наритани и насинени от избирателите. Третите избори за едно година са политическа аномалия, която гръмна в лицата на всички политически формации, които си мислеха, че това е начин за изчегъртване на ГЕРБ. От един момент нататък българските избиратели престанаха да виждат нюансите, спряха да се взират в политическите подробности и наказаха абсолютно всички. Лично според мен БСП го отнесе най-незаслужено, защото партията до последно се опитваше да реализира не просто политически диалог, а управление, но за пореден път добрите намерения просто нямаха никакво значение. В този смисъл изборите на 14 ноември не са нещо различно от изборите на 4 април. През април желанието за реална промяна на България беше реализирано в свръхекзотичен вот за телевизионни комедианти и този импулс, леко променен, буквално изригна на есенните избори. И, разбира се, слабостта на БСП изтласка ДПС на третото място. Подозирам, че тепърва ще си говорим за това как неограчения брой секции в Турция доведоха до това политическо изстъпление, нещо за което само БСП предупреждаваше, но силите на новото съскаха, че така възстановяват демокрацията. Е, нека да й се радват в цялата й прелест.

Истината е, че всичко описано по-горе е само банална подробност. Тъжната истина за българската ситуация е, че целият този фон на драми, радости, костюмари и телевизии се осъществи при изключително ниска активност. Дори президентския вот не успя да накара българските избиратели да отидат пред урните. И тук КОВИД има много малко общо. Българският политически модел е зациклил в производството на шамани и вече дори и телевизионните чудеса не успяват да спечелят сърцата на хората. Три избора в рамките на шест месеца буквално пропъдиха избиратели не просто от процеса, а от автентичния здрав разум. Те два пъти даваха един и същи отговор на поставания въпрос, а на третия път взеха гьостерицата и наказаха абсолютно всичко. Дори и тъпашката самоувереност на ГЕРБ и безкрайните монолози на Бойко Борисов.

Между другото всичко това преля и на президентските избори. Там българските гласоподаватели се оказаха изключително разумни. Те попиляха Лозан Панов и го превърнаха в карикатурата на този сезон и напълно унижиха Анастас Герджиков, който дори и най-големите му фенове едва ли са вярвали, че ще успее да надмине Радев. Изобщо от моя гледна точка тези последни за годината избори бяха отрезвяващи, яростни, болезнени, драматични, но в крайна сметка важното е да носят истински отговор на проблемите в себе си. Защото в противен случай тръгваме по една спирала, чийто край е в абсолютния хаос. Тепърва ще гледаме драми, оставки и пируети, но може би заради тях си струваше да минем през гневната 2021 година, годината в която, оказа се, всичко е възможно.  

 

Кой пак интригантства срещу БСП?

 

Поредна медийна интрига срещу БСП се завъртя броени дни преди изборите. Историята има различни измерения и версии заради това е трудно да бъде разказана логически. Може обаче да бъде пресъздадена като постомодерен роман. В едната версия Корнелия Нинова със стара "Шкода" и забрадка по късни доби е ходила при Бойко Борисов в Банкя. Там той не само е развързал кесията (хехе, тук дори и закалени гербаджии ще изсумтят, че историята става хипернедостоверна), за да й даде 10 милиона, но е обещал, че ще я направи премиер и така подпечатал коалиция БСП - ГЕРБ - ДПС. Според друга клонка на тази интрижка - ДПС и ГЕРБ се срещнали на тайна завера и там някой, някъде, пред някои бил казал, че БСП също ще участва в бъдещо коалиционно управление. Изобщо старата песен на нов глас, но с освежени детайли като за хорър-филм. Всички знаят, че тази история е абсурдна, всички са наясно, че това е титанична лъжа, но въпреки това тя се затъркаля из медиите, защото съвременната българска журналистика мре да пуска фейк-новини, дори и официално да се бори с тях. Щом става дума за БСП цялата етика изведнъж престава да важи. В част от другите версии на историята с огромно вълнение открих и своето собствено име - Корнелия Нинова ме била пратила с екип от други хора да преговаряме с ГЕРБ за управление. Още отсега ви казвам единственият начин на преговори с ГЕРБ в който бих участвал е, ако те са в затворническа килия и ме пратят да ги питам дали ще дадат доброволно показания или ще трябва цяла вечер да им пускаме песни на Веселин Маринов (да, в мечтите няма цензура, така че млъкнете, хейтъри).

Пускането на подобен род интриги получиха добър и ироничен отговор от Корнелия Нинова, която обяви, че тази плоча вече е напълно изтрита. С безумията вероятно трябва да се шегуваш. Но аз ще си позволя да говоря гневно. Защото на някои политически подлости и гнусотии човек е задължен да реагира с емоция.

Това обвинение към БСП съвсем не е случайно. Много политически сили и задкулисни интриганти се изплашиха от това, че въпреки лошото представяне на изборите на 4 април и 11 юли, БСП не само не изпадна в криза, а в ситуация в която всички се държаха като предрусали с амфетамини, партията запази здрав разум, последователност, диалогичност в кризата и не се отказа да се бори за своите социални идеи. Това прекрати свободното падане на левицата и социологическите проучвания веднага го регистрираха - БСП започна да се отличава и да възвръща загубените си позиции. Тя излезе и пред новото телевизионно чудо "Продължаваме промяната" въпреки напудрената им и изнасилена по англосаксонски кампания. И понеже никой не успя да измисли нещо ново или интересно като обвинение, някой реши да издуха прахта от най-старата интрига на земята и да я завърти отново. Видях как Мая Манолова с блеснал поглед се тресеше от един екран със заклинанието, че БСП трябва да декларира, че няма да се коалира с ГЕРБ. Сигурно в такъв призив щеше да има смисъл, ако не идваше от човек, който навремето така добре се договори с ГЕРБ и Бойко Борисов, че получи гласовете им, за да стане омбудсман. Включването на Бойко Рашков в тази претоплена манджа също остави усещането, че някой си прави сметката да вкара левицата в безкраен режим на обвинение. Нека само да ви обърна внимание - Рашков каза, че е имало разговор между ГЕРБ и ДПС в Цигов чарк, където е обсъждана коалиция между двете партии плюс участието на "голяма лява партия". Той е стара медийна хиена и добре знае как да пуска обвинения без обаче да ги прави наистина. Защото забележете - никъде не е казано, че представител на БСП е участвал в срещата. Което не попречи на медиите колективно да изригнат, че БСП, ГЕРБ и ДПС замислят коалиция. Чудовищна лъжа и измама.

БСП в продължение на години беше единствена на фронта срещу ГЕРБ. Единствена. Всички останали партии (новопоявилите се не ги броим) в един или друг момент бяха в коалиционната орбита на Борисов и се ритаха по кокалчетата кой да заеме повече място под неговия мускул. Единствено БСП никога не се продаде и не се предаде на изкушението с власт. Ако Нинова искаше коалиция с Борисов, тя можеше да я осъществи отдавна. Още след изборите през 2017 година, когато й предложиха да стане шеф на парламента, а и левицата да си има вицепремиер в кабинета "Борисов 3". И БСП плати за тази своя позиция скъпо и прескъпо - партията беше мачкана, срещу нея започна джихадитска медийна атака, Борисов си отгледа дори "вътрешна опозиция", само и само да е сигурен, че БСП няма да се излезе от състоянието на постоянна криза. След създаването на БСТВ пък веднага беше орязана субсидията на партиите до 1 лев, за да може социалистическата партия да бъде пратена във финансова кома точно преди изборите. БСП изстрада своята принципна позиция и доказа най-вече на себе си, че е последната останала автентична формация за която са важни принципите, а не задкулисните афери и договорки. Никой друг от играчите на политическия терен няма зад гърба си такава биография на битки и противопоставяне на модела "Борисов".

И заради това циничният опит днес левицата да бъде натикана в поредната интрига е по-скоро смешен със своята нефелност, но въпреки това дразни. Най-вече, защото идва от хора, които не просто играха в отбора на Борисов, а се провалиха и в задачата, която си бяха присвоили - да изчегъртат ГЕРБ. Същите тези вехти интриганти с озлобен шепот трябваше веднъж завинаги да оставят Борисов в историята, но безпомощно и жалко се провалиха. Мая Манолова превърна комисията за ревизията в телевизионен цирк. "Има такъв народ" се оплетоха в омразата си към целия свят и се самонадрусаха от интриги и слухове. "Демократична България" пък винаги са били като съседчето с ментални проблеми, което подминаваш с жалост. А безбройните фейсбук-философи, интриганти и разпространители на ментета могат просто да отидат да се гръмнат, защото БСП не просто твърдо е начертала своите червени линии в политиката, а в два парламента по никакъв начин не си позволи да ги наруши. Някои хора си видяха рейтингите и изпаднаха в амок. Заради това започнаха интригата срещу БСП. Други видяха, че Корнелия Нинова успява да извади БСП от кризата и решиха, че ще извадят цялата си вещерска злоба срещу нея, но както обикновено става съсканията работят само до време.

Всъщност голямата битка очевидно е за това кой ще получи правото да реализира работещия мандат в следващия парламент. Харвардските костюмари много искат това да са те, в което няма нищо лошо, ако битката е честна и почтена. Но във впрягането на такива мощни интригантски сили срещу левицата очевидно е забъркан и техния пръст. Което трудно се вписва в образа на почтенността, за която те не спират да говорят. Подобна интрига цели и да направи БСП по-компромисна, по-податлива на извиване на ръце, че ако нещо се заинати нали веднага пак ще почнат с медийните томахавки и компромати. Всъщност БСП ясно е заявила своите принципи и досега нито един път не ги наруши. Напук на резултатите. Напук на натиска. Напук на всичко. Май други партии са тези, които постоянно пропускат да споменат ГЕРБ сред формациите с които няма да се коалират или да казват как, ако ГЕРБ се извинят, те ще станат чисти, приемливи и страхотни за управленски партньорчета. В такива ситуации винаги трябва да търсим кой пуска тази интрига. Защото тя е отражение на най-черните му мисли. Точно там е заровено кучето.