Само няколко дни след втория тур президентските избори (останали в историята с тоталния разгром на ГЕРБ и тяхното тамагочи Анастас Герджиков) и буквално месец преди коледните празници, България беше разтърсена от огромна трагедия. Автобус с македонски туристи пламна като факла на магистрала "Струма" и огненият ад отне живота на 46 души, част от които деца. Мнозина ужасени наблюдатели видяха случката като част от една безкрайна поредица от трагедии, които разтърсват България все преди празнични дати, сякаш, за да ни напомнят, че ние съществуваме не просто в сгрешен модел на държава, не просто само в спомен за държава, а в сгрешен модел на общество, което не е в състояние да решава проблемите си, а просто ги оставя да се натрупват, преди те като смъртоносна лавина да полетят към нас.
Както се полага, разбира се, видяхме на мястото на инцидента българските официални лица, от Македония със страшна скорост дойде и техния премиер Зоран Заев и типично трагедията моментално обрасна с версии, информации, спекулации и всякаква жълтения. Тези дни видях вече, че македонската опозиция атакува властта с питане
дали във фаталния автобус не е бил пренасян тайно високозапалим химикал за производство на хероин. Тепърва ще чуваме още такива версии. Вероятно това е нормално. В 21 век избягваме да погледнем трагедиите в очите като ги отрупваме с версии и лъжи за всяка една от тях. Тоест тепърва ще видим къде е цялата истина за фаталните мигове и какво точно ги е причинило, но в България подобна катастрофа нямаше как да не отвори нашите собствени политически и обществени рани. А именно за състоянието на митичните пътища - тези брошки на ревера на Бойко Борисов, сърцевината на пропагандата му която с години изливаха върху нас като токсичен отпадък, за да ни държат в плен на своята корпоративно-корупционна паяжина. Именно пътищата се оказаха най-големият български ужас, защото там е закопана истината не просто за управлението, а за сгрешената напълно конструкция на държавата. И цената на тази грешка вече я плащаме всички, а вече и случайно преминаващите през страната.
На целия този фон аз лично бях ужасен, потресен и покъртен от позицията на ГЕРБ по фаталната катастрофа. На брифинг в своята централа представители на партията веднага надуха гайдата, че точно този участък на точно тази магистрала бил строен в далечната 2003-2004 година година и те нямали нищо общо с него. Което е една своеобразна еволюция - ако преди на ГЕРБ им бяха виновни Пламен Орешарски и тройната коалиция, сега вече виновно им се оказа и правителството на НДСВ. Те все са невинни. Не партия, а сбор от ангели. И нито един журналист не се опита да им припомни, че дори и през 2003 година този участък да е бил построен перфектно, то пътят все пак се е нуждаел от подръжка, нови маркировки и оглед, все неща, които те е трябвало да направят в последните 10 години. И въобще това внезапно вдигане на ръцете и надаването на медийния писък "Аз съм невинен" издава не просто липсата на реално алиби, а истинско усещане за вина. При това този вик беше регистриран преди още разследването на събитието да излезе със заключение на какво се дължи катастрофата и какво точно я е причинило в такъв голям мащаб.
Всъщност именно реакцията на ГЕРБ накара медиите да обърнат поглед към фаталния участък от магистралата и да разровят малко по-дълбоко. Оказа се, че тази отсечка от години е проблем за шофьорите, привличала е вниманието на пътуващите и се е знаело, че в с нея има проблем. Стана ясно, че още през 2017 година тогавашния регионален министър Николай Нанков (изхвърчал от поста си заради трагедията край Своге) в отговор на питане е заявил, че този участък няма статут на магистрала. И това е преди 4 години. Оказа се, че отговор за настоящия статут на отсечката просто няма. 4 години пълно бездействие пред една буквално тиктакаща бомба, която се разрази в момента в който никой не я очакваше.
Всъщност припомням този аспект от историята, защото предишните управляващи направиха епичен опит да разкажат своето участие в управление през строежа на пътища. Все едно те са започнали тази народолюбива дейност и преди тях никой никога не е излял дори капка асфалт. Само, че опитът за подобен разказ е свързан с ключов проблем - именно начинът по който бяха построени част от пътищата и магистралите беше един от моторите на общественото недоволство, които изкараха хората на бунт срещу управлението на ГЕРБ. Пътното строителство и разкритията за изнесени милиони в чували, за мрежата от корупционни интереси, подкупи, близки до ГЕРБ фирми и разпределяне на порции станаха фон на красивото усилие за изчегъртването на Бойко Борисов и неговия прогнил модел. Та точно, защото партията на експремиера се опита да монополизира целия строеж на пътища, всяка трагедия, която се случва се превръща в безкрайно обвинение към тях, към тяхното управление, към тяхната наглост и неспирни кражби. Точно както навремето се случи трагедията край Своге - на отсечка с безкрайно много проблеми, построена на два на три, за която много време институциите са си разменяли писма и са си прехвърляли топката една на друга. Всичко това, платено с цената на човешки животи. Защото, както вече се разбра - ГЕРБ никога не са строили реално. Те създаваха видимости на строежи и ремонти, нещо като димна завеса, която да скрие огромното източване на средства, преразпределение на ресурси, изсмукването на жизнени сокове от държавата. Точно това видяхме и в случая "Струма" - истината за нея е забутана между отчуждителни процедури, бюрократична немарливост, институционален непукизъм и дългогодишно бездействие. Нито научихме от ГЕРБ дали и как са поддържали магистралата, нито разбрахме защо толкова време са подминавали сигналите за нередности точно на тази фатална отсечка, влязла завинаги в черната история на България.
Всъщност разказът за трагедията с македонците е разказ за трагедията на България - една страна заключената между минало в което все пак държава имаше и бъдеще в което има само охранени бюрократи, които жадуват подкупи, но не вършат никаква работа. Трагедията оттекна във всеки един българин, защото в дъното на душата си всеки един от нас знае, че може да е следващата жертва на един такъв инцидент, може да е следващия труп на местопрестъплението "България", където нищо не е такова каквото изглежда. Магистралите не са магистрали, държавата не е държава, а единствено смъртта ни напомя зловещо за това какво е било и какво ни чака, ако не се хванем заедно и не променим нещо.
No comments:
Post a Comment