Участието на БСП в новото правителство предизвика много политически страсти, спекулации, мнения, истерии, анализаторски патос и интригантска подмолност. И странно - най-активни в изграждането на тази токсична атмосфера се оказа представителите на вътрешната опозиция в БСП. Преди насроченият пленум за подкрепа на коалиционното споразумение повечето от тях се раздадоха максимално, за да блеснат като медийни светулки преди информационния поток да ги залее като цунами и да ги отнесе в калното минало на прехода. Заслужава си да отбележим част от мненията изразени от соцвеличия от близкото минало. Кирил Добрев обяви, че във властта БСП ще бъде от страната на булката. Юрий Алсанов в пространно интервю обяви как левицата щяла да бъде като фикус в следващото управление. Истинско романтично пътешествие е да се четат изявленията на социолога - в своето изложение той обяснява как в големите коалиции вечно губещите били младшите партньори и БСП щяла да излезе от следващото правителство разнищена, разнебитена и разгромена. Това, което журналистите бяха пропуснали да питат Асланов обаче беше не е ли присъствието във властта като младши партньор едно приятно разнообразие за БСП. Защото присъствието като старши в две коалиции досега (2005-2009 и 2013-2014) досега винаги се обръщаше срещу левицата и я паркираше трайно в глухият опозиционен коловоз. Тоест няма лошо да злобееш срещу лидер, който не харесваш, но когато го правиш на базата на несъществуващите факти и неясни фобии, това не е анализ, а просто откровена интрига. В БСП се стигна дотам, че безличното и неясно обединение "Социализъм 21", състоящото се основно от Велислава Дърева и Валери Жаблянов пусна позиция в която се казваше, че социалистите трябва да подкрепят следващото правителство, но по никакъв начин да не участват в него. В разтревожения дискурс на декларацията се обясняваше, че участието в неолиберално управление щяло да обезсмисли левицата и да я унищожи морално и политически. В подобна стилистика от блатото на виновното минало се появи и лидерът на ПЕС Сергей Станишев. На него очите не му видяхме по време на изборите, за да подкрепи БСП, но се появи във времето след вота, за да обяснява как социалистите трябвало да стоят морално чисти и далече огт властта. Тази опорна точка - БСП да подкрепя, но да не участва в управлението стана толкова настойчива, така натрапчива и упорита, че веднага започна да става ясно, че не говорим за легитимно мнение, а за пореден снаряд срещу социалистическата партия и персонално срещу Корнелия Нинова. И си струва да кажем няколко думи как соцлидерката успя в буреносната обстановска след изборите не просто да заобиколи всички вътрешнопартийни капани и клопки, но и да вкара БСП във властта по толкова триумфален и запомнящ се начин.
Но преди това нека да отделим известно време, за да разбием основната опорка на така наречената "вътрешна опозиция". Тяхната основна теза "подкрепа - да, но участие - не" е толкова абсурдна, нелепа и подла, че всеки човек може да го забележи от километър. Какво ще рече "само подкрепа"? Това означава социалистическата партия да поеме отговорност за подкрепа на управлението, но без никакви лостове за влияние върху курса на правителството. Подобно действие е саморазрушително и самоубийствено. Това е все едно футболен отбор да не излезе на терена, а да стои на трибуната и да се надява на милостивите богове на вселената за победа. В съсканията срещу участието на БСП във властта можем да чуем не идейна загриженост за облика на партията, а интригантска ревност, че кадровите назначения на някои хора рязко ще секнат.
Всъщност по време на заседанието на Националния съвет на БСП Корнелия Нинова напълно разгроми опорната точка, че в партията има колебания за това дали левицата трябва да се ангажира с коалиционно споразумение с "Продължаваме промяната". Резултатът беше 138 на нула гласа за настоящата председателка. И това не е резултат на статуквото, нито пък резултат на хората, които предвкусват кадрови назначения. Това беше ясен политически знак вътре в левицата, че интригите, манипулациите и откровените простотии няма да успеят да пречупят духа на БСП и ще утвърдят социалистите като основен гръбнак и гарант на следващото управление.
Всъщност това, което много хора не успяха да простят на Корнелия Нинова е духът, който тя демонстрира след изборите. БСП беше тежко ударена на гласуването, партията се срина до четвърто място, но въпреки това БСП не можеше да бъде заобиколена при съставянето на следващото управление. Всъщност това е голямата новина за всички политически инженери у нас - дори и след три драматично тежки избори, в изключително екстремна обстановка, БСП не можа да бъде изчегъртана и заобиколена. Това стана големият коз на Нинова при преговорите с "Продължаваме промяната". Мнозина чакаха и искаха да видят соцлидерката разгромена, унижена, смазана и пребита, но точно в най-кризисната обстановка Нинова намери сили да остане с непривит гръбнак и непоклатимо достойноство. Това напълно разби нейната опозиция и хейтъри, защото още преди 10 дни стана ясно, че ако някой държи автентичния ключ към следващото управление - това е Корнелия Нинова. Тя не злоупотреби с тази сила, а я приложи до последно, за да извоява ярък социален вектор в следващото правителство, в който тя ще бъде вицепремиер. Всъщност това беше и основния изход за БСП. Напук на вътрешната опозиия в партията, единственият изход за стабилизиране на левицата минавеше през участие в правителството, защото от един момент нататък на българските избиратели им писна от красиви думи и патетична словесност. Те поискаха действащо правителство, реална промяна, антикорупционна политика и нови лица. И това е голямата победа на социалистическата партия в ситуация на плаващи политически пясъци - партията не само беше припозната като част от промяната, но и като основен фактор в нея. И точно това прави черните и грозни вътрешноопозиционни крясъци нелепи и смешни. Защото именно новото правителство ще е факторът, който ще предопредели следващата разстановка на политическите сили у нас. И спрямо правителството ще се формира новата политическа координатна система на България. И заради това няма как участието в промяната да бъде удар срещу БСП. Точно обратното - отсъствието от голямата трансформация щеше да е нокаут за нея. Но днес вече ситуацията е различна - страната има ново правителство, има нова перспектива, има нови мечти и социален вектор в цялата тази тотална промяна на политическото пространство. Знам, че е болезнено за хейтърите на Корнелия Нинова, но тя наистина направи едно мини-чудо. БСП с 80 депутата беше заобиколима партия, с 26 се оказа абсолютен фактор в промяната. И един ден историята ще пише това като заслуга на Корнелия Нинова. Вероятно заради това писъците за така силни. Толкова по-жалко за тези, които ги надават.
No comments:
Post a Comment