През 2021 година кандидатът за президент Анастас Герджиков направи фатална стратегическа грешка в телевизионния дебат със своя конкурент Румен Радев. Увлечен или от реално непознаване на българския народ или от недомислията на некадърни пиари, той реши ехидно да попита: "Чий е Крим?". Още тогава осъзнах нелепостта на поставения въпрос. Ако пък някой някъде е смятал това за капан, той той е трябвало спешно да отиде на психиатър. Радев с насмешка прескочи поставената мина: "Крим в момента е руски. Какъв да е?". И с това моментално стана герой на русофилския вот у нас, а той независимо от незаконните фантазии на Иво Инджев и другарчетата му по чашка, е доста по-голям отколкото се смята. Да не говорим и за друго - дори и Радев да не беше отговорил по този начин или да се беше опитал да изклинчи от конкретен отговор, Герджиков пак нямаше да натрупа никакви персонални точки. В онези бурни дни на президентската кампания нито един, дори и заблуден десен глас, нямаше да отиде при него. Така той се оказа в ситуация в която вдигна топката на конкуренцията така високо и удобно, че от нея се очакваше единствено с минимални усилия да забие ефектен гол. И независимо от опитите за създаване на скандал от репликата на Радев тя така и не се обърна срещу него или не го превърна в геополитически маргинал. Тоест този момент от телевизионната история трябва да бъде запомнен, защото рядко така един кандидат се е прострелвал в слабините пред очите на цялата политическа публика у нас.
Припомняме този случай, защото в последните няколко дни политическите позиции на президента Румен Радев бяха сериозно разклатени и то точно сред най-твърдото ядро от русофили. Повод за това станаха изявленията на държавния глава след съвещанието в президентството на което бяха обсъдени опасностите за България след обявената мобилизация от страна на руския президент Владимир Путин. Радев за първи път втвърди тона към Русия и обяви, че България няма да признае референдумите, които се провеждат в Донецк, Луганск, Запорожието и Херсон. И нека тук да оставим настрани логическите разсъждения на тема може или не може България да признава такива допитвания. Защото в очите на общественото мнение логиката играе много малка роля. Там водещи са буреносните виртуални емоции, които могат да бъдат забелязани до сега на официалната страница на президента във фейсбук, където има разтърсващи обвинения, че е предател, както и хиляди емоционални изповеди на фенове, които пишат, че се отказват от подкрепата си за него. Така държавният глава се озова в една особена зона на здрача - и последната сериозна група от хора, която го подкрепяше горещо официално вдигна ръце от него. 2021 година беше година на политически утопии и невъзможни неща. През 2022 година имаме криза, инфлация, ожесточаваща се война и геополитически земетресения. Тоест на Радев вече му е невъзможно да балансира между толкова разделените части на едно болно от скандали общество.
Вижте само колко интересно се получи. Радев вероятно е първият президент, издигнат от средите на левицата, който получи мощна дясна подкрепа на президентските избори. Това даже стана повод за вътрешни драми и скандали в самата градска либерална общност. Кандидът за президент Лозан Панов обяви своите съмишленици от ДБ, че са го подкрепяли само на думи, но на практика са направили всичко възможно Радев да спечели.
Веднага след падането на правителството на Кирил Петков обаче новият служебен кабинет, номиниран от президента обяви, че ще се опита да възстанови преговорите с "Газпром". И това беше достатъчно цялата градска десница да види в Радев новият сатана. Не напразно техните екзотични протести с които се опитаха да се събудят предизборно бяха събирани на фонтаните пред Президенството. Просто врагът вече имаше ново лице. А най-ироничното в цялата ситуация е, че служебното правителство в нито един момент не имало нито желание, нито е полагало усилия да търси "Газпром" за разговори. Показателно за това стана едно комично участие на министъра на икономиката Никола Стоянов в бТВ, където той каза, че май щели да се водят преговори, ама той лично нямал представа кой отговаря за тях и как точно ще ги прави. Изобщо темата за газа беше извадена на бял свят като опит за поредна медийна бомбардировка срещу БСП и персонално срещу Корнелия Нинова, без който й да е от министрите да си мърда пръста да направи нещо реално по темата. Но това беше достатъчно - десницата скочи в движение от президентския влак и се отдаде на любимото си занимание - дълги, разгромяващи, патетични и съскащи статуси във фейсбук.
Сега Радев беше напуснат от активната политическа група на русофилите, които едва ли са очаквали от него някаква позиция в защита на Русия, но със сигурност са искали да видят, че той отчита многовекторните емоциии на българското общество. Това не се случи. Да не говорим, че само ден преди тези изявления правителството гласува малко над 1,2 милиарда долара за нови 8 самолета F-16. Забележете - България още не е получила първата партида, а вече дава пари за втора. Уникална политикономия на съвремието. Маркс сигурно би се обърнал в гроба.
И така президентът се оказа в ситуация в която двете най-активни групи в българското общество му обърнаха гръб. Това е непознато усещане за Радев. Досега той винаги е бил на върха на популярността, винаги е имал отдадени фенове, които са се хвърляли в десетки битки, за да воюват за неговия имидж и публичен образ. Това обаче остана драматично в миналото.
Към всичко това трябва да добавим и скърцанията в самото служебно правителство. Не си спомням друг такъв случай например като със заместник-министъра на регионалното развитие Захари Христов. От два месеца насам медиите не спират да са занимават с неговия скандален образ, със съмненията за корупция заради които беше отстранен миналата година като заместник-министър, за близките му връзки с демоничното дуо състоящо се от президентския секретар Николай Копринков и мастития бизнесмен Георги Гергов. Тук говорим не за спорадични информации, а за водопад от съмнения. Хора застанаха с лицата си, за да твърдят, че Христов открито им е искал пари. И въпреки това тази тема отново и отново потъва в безкрайния поток от жълтини и интриги в който свикнахме да живеем. Но няма никаква реакция. Никаква. Сякаш някой е вдигнал чадър над един заместник-министър и го пази, независимо, че българското общество продължава да е свръхчувствително на тема корупция. Досега нито министърът на регионалното развитие, нито премиерът Гълъб Донев или президентът Румен Радев са взели отношение по този скандал, който не спира да се развива с нови и нови подробности.
Не знам дали Румен Радев наистина се е стремил към властта, както го обвиняват неговите противници. Но е факт, че в момента той не се справя качествено с нея. Най-малкото, защото служебното правителство няма никаква легитимност за стратегически решения и трайни реформи. И също така, защото самият Радев досега не е управлявал в ситуация на изострена политическа чувствителност, бушуваща война и криза. Цялата концентрация на власт в момента работи срещу него, защото той няма възможност да се оправдава или да върши това за което е избран - да бъде арбитър на политическия процес. В момента Радев управлява и върху него се трупат негативи, както стана ясно след последните му изявления. Властта в България може да бъде разяждаща субстанция, която прогаря и най-големите политически колоси. Но наистина е голям шлем да вбесиш двата края на политическия спектър. Защото това създава една особена турбуленция, която може да изненада всички социолози на изборите.
No comments:
Post a Comment