Четвъртите парламентарни избори за последните две години дойдоха в нашия живот като метеоритът, който навремето се е появил, за да изчисти завинаги динозаврите от планетата. Никой не искаше избори, но точно като в мрачен роман целият сюжет най-накрая фатално финишира пред урните, но цялото това политическо шоу не донесе никакъв катарзис, изход или поне облекчение. Напротив - изборите вече са част от безкрайната буря на политическата криза, която се развихря като торнадо и най-вероятно няма да остави почти нищо след себе си. Заради това ми се струва, че е важно да направим бързо моментната снимка на състоянието на партиите след вота, защото иначе рискуваме да попаднем в следата на техните лъжи и измами за това, което се е случило.
Вероятно това е тъжно за ГЕРБ, но те продължават да са в капана на своята политическа токсичност. Два милиона политолога и социолога се изредиха да промиват мозъка на на отечеството и да твърдят, че рано или късно ПП ще клекне пред опасния чар на мускула на Борисов, но в нощта на вота Асен Василев и Кирил Петков обявиха, че резултатите им определят мястото на опозиция и деклариха курс: "никаква коалиция с ГЕРБ и ДПС". Това прави победата на Борисов кисела, защото за пореден път първото място се оказва въздух под налягане. Във фрагментиран политически модел като българския, който все повече се разпада на микрочасти и всяка една от тях с парламентарно представителство, очевидно не победата е най-важна за властта, а диалога. Това да си приет от всички останали. Точно в този капан е заклещен Бойко Борисов. Той продължава да бъде в политическа изолация и отказът му да хвърли оставка, да се оттегли в пенсия и да пише мемоари, обрича неговата партия на тотален ступор и маразъм. Едва ли има нещо по-лошо от това да спечелиш избори, а да не успееш да създадеш кабинет. В този смисъл ГЕРБ също не печелят от вота на безкрайното разочарование. Те са първа политическа сила, административно-командния вот е налице, но какво от това. Правителство на ГЕРБ изглежда така далечно като планетата Плутон. Не че те нямат задкулисни механизми за постигането на някакво управление, но то ще е нетрайно, крехко, скандално и моментално ще взриви гражданския мир.
"Продължаваме промяната" също нямат много поводи за отваряне на шампанско. Някой много жестоко ги заблуди, че предсрочните избори ще им донесат полза. Още в средата на годината беше ясно, че ПП се движи по пътя на камикадзето, а огънят в очите им не е огънят на идеите, а зловещия пламък на самоубиеца. Те така и не положиха достатъчно усилия да спасят управлението в рамките на предишния парламент, което беше повече от възможно, защото решиха, че в следващо Народно събрание ще смачкат всички и ще триумфират като в средностастически фентъзи-роман. Уви, това се оказа твърде далеч от истината. Войната, кризата, несигурността - всичко това бяха пробойни в техния политически имидж, солидно пюдлотен от безкрайни медийни камшици и постоянни интриги. Така те се оказаха втора политическа сила. Разбира се, не всичко в представяването им е за критика. Медийната бомбардировка на която бяха подложени упорито се опитваше да внуши, че ПП е партия в безкраен срив, че тя ще катастрофира в пропаста, че може да остане на 3-то, четвърто или пето място. Оказа се, че ПП не се е запътила към крах, а напротив - утвърждава се като фактор и въпреки на моменти сбърканата кампания, партията всъщност се закрепи, а не пропадна.
ДПС за втори пореден път се оказаха трета политическа сила. Което издава принципната слабост на всички партии под тях. Според някои анализатори дори ДПС спокойно са можели да станат втора сила, но това щеше да избухне в лицата им като алхимична колба и заради това политическите инженери на партията са дали пълна спирачка на гласуването. Не знам дали това е вярно, но е факт, че Движението се опитва за пореден път да заема ролята, която знае да прилага най-добре - на балансьра, на автентичния златен пръст, който осигурява стабилност на всяко едно управление. Вероятно заради това в драматичната нощ на вота Карадайъ заговори за това, че трябва да има помирение, диалог и разбирателство, за да се движи държавата напред. В речника на ДПС това може да бъде възприето освен като пожелание и като заплаха. Това са особеностите на такива партии.
И стигаме до "изненадата" - "Възраждане". В много отношения те сами са си виновни. "Възраждане" удвоят своя предишен резултат и всъщност това можеше да е нощ на триумф за тях. Вместо това върху гърбовете им се посипаха подигравки и ирония. Защото хората на Костадинов като папагали не спираха половин година да повтарят, че ще бъдат първа политическа сила и всички социологически проучвания са сбъркани, погрешни и манипулирани. Това им изяде главата. Хората обичат да слушат красиви лъжи, но едва ли вярват чак толкова дълбоко в тях, че да бъдат подведени. От един момент нататък "Възраждане" звучаха като пациент от психиатрия, който си говори сам и се смее на собствените си шеги. Заради това в групите на партията във ФБ беше леко тъжно в изборната нощ. Розовата приказка приключи и много възприеха това като трагедия.
Точно на обратния полюс можем да сложим БСП. Не ме разбирайте погрешно - БСП продължава да минава през най-голямата криза в своята история по време на прехода, а отливът на гласове, макар и по-малък този път се превръща в трайна тенденция. Но да не забравяме, че именно левицата беше основната сила на прицел по време на цялата кампания. Срещу нея бяха изсипани солидни медийни снаряди. Тя беше атакувана по всички направления и заради това съвсем лекото падане на резултата няма как да бъде тълкувано като драматичен погром. Което не означава, че БСП трябва да се самозатвори в своята кула от слонова кост и да не види реалността. В недалечното бъдеще по този път определено я дебне пълно заличаване и оставане в миналото, ако не вземе спешни мерки за реорганизация и промяна.
"Демократична България" тепърва ще трябва да определят за себе си - провал или победа е техния резултат. Защото погледнато отстрани партията е замръзнала, тя е като затворена в кристал. Самовъзпроизвежда се като парламентарна сила, но не успява да нарасне драматично, за да е наистина незаобиколим фактор. Очевидно лозунгите срещу Путин не вършат цялата политическа работа.
"Български възход" написаха истинската история в нощта на вота. Това беше партията, провела най-некадърната и тъпа кампания, която някога съм виждал. Но не приемайте това като обида - след като и с нея успяха да прескочат границата значи или, че наистина са добри или, че някой им преля гласове. Тепърва ще трябва да научаваме какво е това БВ. Защото лично аз не знам. И едва ли някой друг се досеща. "Възходът" е партия-зародиш, която или може да произведе нещо хубаво или да се превърне в поредния Франкенщайн на политическата система, който блясва за малко и се оттегля в безкрайния мрак на историята.
А ИТН е поводът за злорадство на вота и то независимо дали след окончателно преброяване партията ще се окаже в парламента. Само преди година тази формация беше кометата на българския политически небосклон - днес вече е като котката на Шрьодингер, тоест до последно социолозите ще се потят влиза ли тя в парламента или не. ИТН се оказа партия като ракова клетка, която убива политиката, а не е съживява за живот и поради честотата на изборите избирателите бързо схванаха нейната истинска природа. ИТН вече е ходещо зомби - мъртвец, който още си въобразява, че в него е останал някакъв живот. Не, не е останал.
И така като огледаме бомбардираният пейзаж на политиката виждаме, че изборите не само не са отговорили на основните въпроси, са продължили да изграждат някакъв непроходим лабиринт в който се намираме сега и не знаем къде и как ще излезем от него. Всъщност това е голямата трагедия на кризата днес. Тя не поразява толкова партиите, колкото избирателите и не е ясно докъде ще ги доведе.
Но предстои да видим.
И то бързо.
No comments:
Post a Comment