Стратегическата грешка на Костадин Костадинов, който преди изборите бълваше "социологически проучвания", които изкарваха "Възраждане" първа политическа сила, е единствената причина резултатът на националистите днес да бъде подценяван, подминавам и дори иронизиран. В друга ситуация и при други условия този възход вероятно щеше да е съвестно анализиран, защото в него се крият доста повече истини за българското общество, отколкото сме в състояние да признаем наведнъж. Според медиите "Възраждане" е избухнало като свръхнова звезда на небосклона, подхранвана от геополитическите урагани покрай войната в Украйна, но ако човек се вгледа в детайлите ще установи, че това не е точно така. От 2017 година насам партията на Костадинов се катери нагоре по стълбичката на политическия успех бавно, но упорито и инатливо, за да стигне до позицията си на 4 политическа сила днес. И заради това основния въпрос, който си задават всички е кои са неговите избиратели, откъде той черпи сила и обществени ресурси, кой му се доверява и какви са причините за това. Важни въпроси. И вероятно тук говорим повече за психология, отколкото за политика.
За "Възраждане" и неговия възход има две обяснения.
Едното е либерално-мелодраматичното. То гласи, че "Възраждане" е проект на Кремъл, нещо като пипалото на Владимир Путин в България. Това обяснение е така всеобхватно, че веднага поразява със своята абсолютна лъжливост. Градските либерали привиждат в политическата мрежа на Костадинов рубли, медийна пропаганда, целенасочена стратегия и чужд шпионаж. Това, разбира се, е тежка патология на ума, но никой не може да очаква градските либерали да познават наистина своята страна. Подобно нещо е обида за тях, то е против природата им буквално. "Възраждане" е доста по-сложен и специфичен процес.
Втората версия е романтично-левичарската. Според нея в лицето на феновете на Костадинов България се изправя пред класов проблем. В тях те виждат ударените от прехода хора, ощетените, маргинализарините, свръхядосаните, които с години бяха лъгани и лишавани от политическо представителство. Според левите мислители възрожденските избиратели вече да доведени до точката на кипене, където всички социални, политически и геополитически проблеми са достигнали до взривоопасна сплав, която вече пръска своите осколки на избори и ще се увеличава. Тази версия е доста по-достоверна и най-малкото обяснява това защо нямаше скрит вот за "Възраждане" както пророкуваха много социолози. Ядосаните и гневните не са притихнали като клетка на "Ал-Кайда", напротив - техният вот е гръмогласен и шумен. Те са гневни и искат всички да знаят за техния гняв. Но това е само половината от обяснението. Или поне не описва профила на "Възраждане" по достатъчно ясен начин.
В годините на прехода ние се научихме да заобикаляме сложните обяснения на политическите процеси и заради това безкрайно опростяване и до днес си представяме градския избирател като човек на успеха, който гласува извисено, либерално, емоционално или за Кирил Петков или за Асен Василев. "Възраждане" е обратната страна на градските хора. Това е градска партия, която обаче даде глас на тези, които бяха забравени, натикани в политическия ъгъл и обезценени като разбирания за света. Нека не се подвеждаме, че това са бедните и социално затруднени хора. Доста от армията на Костадинов са хора, които не изпитват материални затруднения. Не твърдя, че това е партия на богаташи, но една голяма част от нея не се чуди как да оцелява, иначе как две трети от избирателите на формацията щяха да си позволят да киснат във фейсбук и да участват в този безкраен и никога несвършващ кръстоносен поход.
"Възраждане" е реваншистка партия в класическия смисъл на думата. Но не се оставяйте да мислите, че това непременно е лошо. Напротив - формацията изгря точно, когато България удари мъртвата точка от безкрайни поклони пред чужди сили и напълно лишаване на страната от суверинитет. И всъщност точно тук е едно от възможните обяснения. Навремето един либерален журналист със слюнка на уста обобщаваше, че България е член на ЕС и следователно интересите на ЕС са интересите на България. И всички бяха слепи за факта, че в страната ни има хора, които не приемат тази постановка. Че за тях идентичността "българин" е изключително важна, тя не просто ги дефинира национално, но и ги формира политически. Едните шумните градски хора можем да наречем "западни", доколкото тяхната шумна автопропаганда ги разполага в този ъгъл. Но в България има е незападни хора. Хора, които имат различно мнение за геополитическите процеси, историята, националното и обществения смисъл. Точно тук се появи гръмокипящия коктейл, който породи "Възраждане". Модерно е да ги наречем "фашисти". Но те не са такива. Не е фашизъм да те дразни украинското знаме, окачено на фасадата на Столична община.
Българската политика няколко пъти се опита да роди "Възраждане", но ентропията на обществения живот неизменно погребваше лидерската амбиция. Подозирам, че и сега ще стане така, защото този електорат е неспокоен, гневен, изискващ и капризен. Буквално три дни след вота видях драматични статуси, пълни с претенции към Костадинов и поведението на партията му. Това е страничен ефект на отчаянието. Хората очакват да гласуват днес, а утре всичките им желания да бъдат изпълнени. Това е очакване заредено с усещане за катастрофа, защото никой не може да бъде висотата на подобно колективно несъзнавано. Но е факт, че процесът "Възраждане" е симптом за пълната катастрофа на прехода у нас. Той вече ражда повече дисиденти, отколкото доволни от системата политически овце. И нека пак да повторя - това не е анализ на Костадин Костадинов. Лидерите идват и си отиват. Блатото на историята ги поглъщаша с неумолима статистическа честота. Но хората, недоволството, процесът остават и те ще продължават да бъдат фактор в начина по който нашата държава взима решения на избори. Това не са ударените. Това са гневните хора. Това са ядосаните, които четат, интересуват се, беснеят, протестират и търсят някакъв изход от лабиринта на либералните политики, които удариха ниското дъно.
Парламентарните партии вероятно правят добре, че заобикалят "Възраждане" на парламентарно ниво. Това не е партия с която може да се преговаря, защото по определение това е формация, която не може да диалогизира. Всяка една от националистическите партии, която влезе в диалог се самоунищожи и простреля в краката. Но всъщност другите партии ще сбъркат стратегически, ако не адресират по някакъв начин избирателите на "Възраждане", а те са факторът, който определя много от нещата. Видях много възклицания и гняв заради резултата на "Възраждане" в чужбина. Това пак показва абсолютно непознаване на недействителността. Ние си представяма избягалите навън като извисената част на обществото, която е отишла да трупа западен опит и да се върне тук, за да ни просветли с неговите ценности. Доста по-различно е. Навън отидоха хора, които трябваше да оцеляват, които трябваше да се борят, които видяха как на запад се отнасят като животни и второ качество хора с тях, но са принудени да търпят, защото тук няма оцеляване за тях. Тези хора съвсем естествено ще гласуват протестно. Тези хора са икономически емигранти и повечето от тях категорично отказват да се впишат в обществата в които живеят.
Ето защо е важно да познаваме дълбочината на този процес. Той ще става все по-очевиден, все по-структуроопределящ и да се правим, че го няма е все едно със затворени очи да се движим по ръба на пропастта.
No comments:
Post a Comment