Едно интервю на шефката на СЕМ Соня Момчилова пред БНТ буквално взриви будните съвести на българското общество, високоморалните клавиатурни рицари, напарфюмираните естети от жълтите павета и хуманитарната интелигенция, която от години живее в клиничната мозъчна смърт на грантовете. В началото си мислех, че това е поредната буря в чаша елитарна мътилка, но вече 10 дни най-нежните и гласовити представители на фейсбук-морализаторите не млъкват и като кокошки рано сутрин повтарят един и същи рефрен - руска пропаганда, Путин, фактчекинг и още няколко подли постмодерни клишета, които никой не знае какво означават. Едва тогава реших да видя какво толкова може да е казала Момчилова, че виртуалното торнадо вилнее така все едно пак трябва да браним с голите си гърди Летящата Козила или Рут Колева. И, о, ужас! Представяте ли си - Момчилова си е позволила наглостта и цинизма да настоява журналистиката да дава различни гледни точки. Какъв шок! Каква катастрофа! Как може да си позволява подобно нещо тази прикрита путинистка, а?! "Дойче веле", "Дневник" и редица свободни светила на чистата съвест буквално бяха пред самоубийство като са чули нещо толкова порочно да се лее от националния ефир, че чистите им души са възкликнали като девица, поведена към изнасилване или към чалга-концерт.
Едно нещо обаче трябва да й си признае на Соня Момчилова. Само с няколко изречения тя накара софийската полуинтелигенция да напише серия от мрачни есета и статуси и така ни дава повод да надникнем в този порочен и изкривен свят, където зад всеки ъгъл дебне Путин, евентуално маскиран с маска на Жокера. Защото всички тези писъци, гневни тъпотии и откровени идиотщини не са случаен симптом - те прикриват едно много мелодраматично разбиране за света и за журналистиката, която оттук-нататък би трябвало винаги да обслужва Една-Единствена гледна точка и всеки, който твърди обратното ще лежи в затвора. Засега на общественото мнение, но някой ден, ако всичките тези морализатори се доберат до властта, бъдете сигурни, че всеки с различно мнение ще лежи в пандиза и това ще минава за проява на върховна демокрация и небесен евроатлантизъм.
И, за да не бъдем голословни си направих труда да събера най-доброто от тези мозъчни експлозии, за да можем да им се насладим в цялата им прелест. Един от първите, който се появи на барикадата е специалистът по всичко Ивайло Дичев, чийто есета в последните две години стават все по-оплетени, трудно разбираеми и тиранични, но това е естествената еволюция на всеки интелектуалец у нас. В полуесето си Дичев много се вбесява от искането на Момчилова да има различни гледни точки по една тема. Това се оказва табу. "Представете си Би Би Си", мрънка професорът по не знам какво си, "които избират за своите три гледни точки бившия президент Медведев, който твърди, че Русия воюва със сатаната, Дугин, който смята, че украинците трябва да се изтребят, и Радев, дето иска да се снишаваме". Според него това ще е информационен апокалипсис. Краят на дните. Тоталната зомбификация. Журналистическият Армагедон. С други думи - да вкараш трима души с относително близки гледни точки е някакъв медиен сатанизъм, който би трябвало да потриса градският либерал и да му причинява ежедневни експлозии от стомашни киселени. Проблемът е, че примерът на Дичев ни го демонстрират в най-големите телевизии и то с удивителна постоянност. За една българска медия е съвсем нормално в студиото да дебатират например Соломон Паси, който смята, че Русия трябва да бъде ударена с ядрена бомба, Елена Поптодорова, която възклицава, че Путин е военнопрестъпник и произволен евроатлантически папагал, който хълца, че натовските войски рано или късно трябва да маршируват по Червения площад в Москва. Информационният апокалипсис е тук. Той се е случил и превръща всеки опит за журналистика в пропагандна касапница на мозъци. Дичев обаче няма да намери това за проблем, защото журналистиката според него имала за задача да отстоява постигнатата истина. А очевидно постигната истината в техните съзнания е, че Русия винаги е виновна. Всяко отклонение от правата вяра трябва да се наказва като дезинформация.
При това нека да ви повторя - битката на полуинтелигенцията не е с фалшивите факти, а с неправилните според тях мнение. Защото е факт, че в Украйна има гражданска война от 2014 година нас и, че украинската държава безмилостно избиваше собственото си население. Тоест войната не започна през 2022 година - тя се води от години и кипеше като алхимична реакция, изтървана от контрол. Но ако насочиш погледа си насам дичевщината ще започне да вие като върколак при пълнолуние, че това е някакво отклонение от правилните мисли.
Бившият шеф на СЕМ Георги Лозанов също не издържа и се хвърли в окопите срещу Момчилова. Според него тя "негласно" била защитила "инвазията на Путин в Украйна". Искам сега да се съсредоточите. Какво ще рече негласно защитаване? Момчилова не го е казала, но Лозанов в своята кухня рано сутринта е прочел мислите й и ги довежда до знанието на своите читатели. Много яко, нали? При това тя говори за различни гледни точки в журналистиката, той вие за инвазията на Путин. Марихуана или махмурлук?
Давам тези два примера, защото това са най-високопарните представители на кухата българската интелигенция, които не просто не са в състояние да осмислят критично случващото се в света, но и се превръщат в бухалки срещу всеки, който не мисли като тях. Нещо като медийни доносници, които съскат в блатото срещу всички, които нямат тяхното оперение.
И, за да не си помисли някой, че това е аномалия, изключение и едва ли не военновременно стягане на редиците, ще ви припомня, че т.нар. "либерална журналистика" у нас от години вие срещу различното мнение. За първи път разбрахме това през 2013 година, която в "Капитал" излезе разтърсваща статия в която се твърдеше, че не е журналистика да се дава думата на контрапротестиращите. Още тогава стана ясно, че в българската журналистика има хора, които искат по-скоро да бъдат надзиратели в концлагер, отколкото хора, които се борят за истината или свободата на словото. Тогава нямаше война, даже Крим още беше в състава на Украйна, но вече имаше битка различното мнение да бъде натикано в прашното мазе на обществото и една малка самоназначила се групичка от хора да казват кой е голям журналист и кой не, кой има правилно мнение и кой трябва да бъде обречен на вечно забвение.
И така за пореден път, подобно на някакъв кафкиански кошмар виждаме как под името на благородни мотиви и моралистично хълцане, за пореден път една банда от самозабравени тъпаци се опитва да ампутира различното мислене в българското общество. Или най-малкото да се опита да изчисти всички медии от него. А после ще хълцат мелодраматично, че хората четели разни странни сайтове и се доверявали на всяка информация във фейсбук. Това е така, защото с кожата си този сърдит и навъсен народ наистина започна да усеща, че постоянно го пържат с едни и същи опорни точки и, че това, което му поднасят като журналистика, е съвсем елементарна пропаганда, която дори вече не иска да крие, че е пропаганда. И най-лесният начин за това е като изолираш различното мнение. Така един ден ще осъмнем в свят в който Лозанов и Дичев от сутрин до вечер ще ни обясняват по телевизията кое е правилно и кое не. Не знам за вас, но аз така си представям вечността на ада.
No comments:
Post a Comment