Гаврите на Рут Колева и паметта на гневния и намусен народ
Разкрачената поза на Рут Колева над костницата в мемориала на Априлското въстание в Перущица не е нито грешка, нито случайност, нито грешна преценка, нито нещо, което е станало между другото. Това е съвсем целенасочена и умишлена провокация, която напълно се вписва в традиционното за умните и красивите презрение към цялата история на тяхната страна. Този пърформанс е съвсем логичният завършек на нихилистичната бомба, която с години беше имплантира в съзнанията на всяко следващо поколение и резултатът го виждаме днес - Рут Колева клечи в прозрачно боди над гробовете на онези, които се биха за нейната свобода. И това трябвало да минава за фотосесия за поредното модно списание, чието име едва ли някой може да възпроизведе. Очевидно днес подобни изцепки минават за яки, модни и готини - гаврата с българската история.
Прочетох обясненията на самата "певица".
Не знам коя пиарка е сметнала, че тези думи могат да бъда извинение за цинизма, дебелоочието и простащината. Според Колева цялата местност край паметника била в кошмарно състояние и сякаш това трябва да е оправдание за пълното падение, което виждаме на снимките. Монументът бил запуснат, а тя самата и нейния екип нямали представа какво символизира този паметник. От всичко това следва, че фотосесията по този начин е нещо нормално и няма нужда обществото да се впряга излишно. Моля?
Във фейсбук, където Колева сметна, че е най-доброто място да пусне своите обяснения разни псевдоинтелектуалци веднага наскачаха в нейна защита. И пак са виновни ядосаните българи. "Родолюбците" били фалшиви. Всички, които реагирали били големите лицемери. Никога не съм бил наясно как т.нар. български интелектуалец успява да съчетае своята абсолютна безполезност с постоянното усещане, че е някакъв вътрешен дисидент сред банда от чалгари и патриотари. Това е един от парадоксите на българската душа. Сред другите мнения прочетох, че всъщност Рут Колева помагала на община Перущица с тази фотосесия - така тя давала живот на мястото, привличала внимание към него. Дженифър Лопес да си води бележки. Още другата седмица да се снима как пикае върху гробища на жертвите от Гражданската война в САЩ. Нека да вземат пример от най-добрите...
Нека да повторя - постъпката на Колева е закономерност, а не грешка. Просто в последните години българската история редовно е разстрелвана, изопачавана, изнасилвана, преобръщана, опикавана, оплювана и блъскана в стената. С години търпяхме да гледаме как самозванци се опитват да преиначат всички исторически истини, за да пасват много по-добре на политическата конюнктура на днешните дни. И така стигнахме до ситуация историческите престъпници да бъдат обожествявани, а хората с идеали, цели и идеи да бъдат натикани в прашния килер на презрението и премълчаването. Процесът започна с антифашистката съпротива, но пипалата на новия октопод рано или късно щяха да стигнат до падналите в битката с османските поробители.
И винаги има интересна закономерност – колкото по-бездарно, посредствено и пошло е даденото величие, толкова повече носи в себе си прокълнатото желание да съсипва стойности, да воюва с паметта, да се гаври с миналото. И всичко това в името на абсолютно нищо. В името на превръщането на обществото в някаква биомаса, която не знае коя е, откъде е тръгнала и къде иска да отива.
Не ме разбирайте погрешно. Историята подлежи на критичен прочит и хулиганско тълкуване. Това е част от свободата на мисълта. Но е крайно време да разберем, че в действията на Колева и всички като нея няма бунтарство. Това е елементарен опит по заличаване на идентичността. Защото тази паразитна прослойка, която е овладяла мейнстрийм медиите и задава нихилистичния тон най-много мрази своята национална идентичност. Тя ги ужасява, защото винаги им напомня, че те не са някакви абстрактни световни консуматори на медийни бълвочи и геополитическа пропаганда, а принадлежат на народ с корени, история и смисъл. А този народ ги ужасява, защото с години се съпротивлява и отказва да стане сив бълвоч от потребители на реклами. И къде трябваше да ударят най-накрая – срещу паметта на тези заради, които съществуваме днес, които са ни формирали като народ. Това са хората заради които сме тук и наистина е гавра да гледаме как Рут Колева и нейните себеподобни обществени зомбита стигнаха до тяхната памет и започнаха гаврата с нея.
Ако позволим това да се случи наистина сме заплашени с изличаване. Защото в следващите учебници по история вече няма да пише дори и за „османско присъствие“. Робството, нашата съпротива срещу него ще бъде напълно изличена и поругана в колективната памет и тогава битката ще бъде загубена завинаги.
Сега вече можем да си отговорим и на въпроса защото психодясното от години воюва с паметниците у нас. Това е битка за ума и съзнанията на младите поколения, които трябва да бъдат подчинени и захранени с историческа плява.
Наскоро с удивление гледах как под патронажа на столичната кметица Йорданка Фандъкова стълбите пред Паметника на Съветската армия бяха брандирани с кориците на книги. Според пиар-съобщението това било инсталация, която да покаже антиутопията на комунизма. Там бяха взели на въоръжение имена като Булгаков, Оруел, Шаламов, Солженицин. Не се посвениха и тях и да използват в своята позорна и закъсняла битка с комунизма, която очевидно дефинира цялото съществуване на мизерната интелигенция у нас. Тук също има закономерност – колкото повече се отдалечаваме от комунизма толково повече се умножават бойците с него. Защото е безопасно. Защото това осигурява щедро западно финансиране и не носи след себе си реално никаква обществена полза. Вече ми писна да гледам недорасляци, които се упражняват върху левите фигури в българската история. Никой не твърди, че те не са правили грешки, но няма как интелектуални титани да бъдат оценявани от обществени джуджета и микроорганизми.
Между другото – много е красиво, че сложиха в своята измислена и смешна битка Солженицин. За тях е замръзнал като автора на „Архипелаг Гулаг“, което показва колко малко го познават като фигура и обществено познание. Да, Солженицин воюваше с руския комунизъм, но когато един път се оказа на Запад, той веднага разпозна другата и по-голяма опасност. В САЩ нобеловият лауреат през цялото време се чувства вътрешен емигрант, защото разбира, че голямата битка никога не е била срещу комунизма, а срещу самата Русия. И като се върна многократно го написа и каза. Те заради това си спомнят само за половината живот на Солженицин. Целият му живот е твърде неудобен, за да бъде разказан.
В същата ситуация сме днес – политическите и културни нищожества се опитват да вземат връх в нашите съзнания. Те заради това искат да не остане нищо сакрално, нищо свято, нищо неопетнено. Това е хранителната среда на техния живот и паразитизъм. И не мога да не се възхитя на всички онези българи, които намериха сили в себе си да кажат на Рут Колева и нейните себеподобни, че техния номер няма да мине.
И целият този процес беше увенчан с нещо още по-метафорично. Колева в своя обяснителен статус обяви, че като се върне в България искала да дари пари на община Перущица, за да може да поддържа паметника. Но няма как този номер да мине. Такава гавра не може да получи индулгенция с пари, защото тя преминава онази последна граница в съзнанията на хората, отвъд която има само мрак и леден и вятър. Покорят ли и нея от нас като нация няма да остане нищо. Хубавото е, че този велик народ, гневен, намръщен, намусен и вечно заядлив не дава толкова лесно своите стойности. Той отдавна е измерил истинските стойности и знае от коя страната на барикадата да застане. Нищо друго няма значение. Още Ботев навремето иронично беше възкликнал в „Политическа зима“: „Ппогледнете със слепите си очи на главите на нашите мудрословеснейши патки и вие тутакси ще да видите, че по тях отдавна вече са захванали да растат различни литературни зеленчуци, сякакви политически бурени и всевъзможни научни билки“. Точно това наблюдаваме в аферата „Колева“ – едно интелектуално безсилие, което знае само да клечи, за да бъде забелязано. Точно обратното на онези, които зарязаха домове и семейства, за да се борят за свободата, държавата си, духа и нашето право да сме днес тук.
Те ще останат. Защото паметниците им са в нашето ДНК. Монументът в Перущица ще надживее Колева, ще надживее микробите, ще преодолее и тези мътни времена, защото всяко поколение има нужда от такива хора и от паметта за тях. Виж от песните на Рут Колева имат нужда само хората със специализирани психологическа разстройства.
Уравнението е толкова простичко.
No comments:
Post a Comment