Жълтопаветния планктон у нас прилича на Джаба от "Междузвездни войни". Той е така мозъчно затлъстял, че вече може да се възбужда единствено от ексцесивни действия. Нищо друго не му доставя нито удоволствие, нито дори елементарно удовлетворение. И така - градската фауна тези дни си спечели нов герой. 61-годишния чичка Светлозар Раянов, който с чук строши плочата на Паметника на съветската армия в София. Рядко съм виждал такъв океан от сладострастна лига да се излива по друго събитие. Оказа се, че белокосият разрушител бил извършил нещо за което бленувал и мечтаел всеки жълтопаветник. То не бяха охкания, стенания, сподавени еротични стонове и какво ли още не. Към цялата вахканалия побърза да се присъедини и Бойко Борисов. В любовното си страдание да бъде припознат от ПП и ДБ като достоен за партньор или поне за портиер на бъдещето управление, той изкомандва съветниците от ГЕРБ веднага да гласуват за махането на монумента. Слави Трифонов също подаде глава от мрачната пещера на извънпарламентарните партии и също се присъедини към планктона. Той предложи паметникът да бъде махнат, а на неговото място да бъде издигнат монумент на хан Аспарух. В тази битка на надцакване странно ми изглеждаше единствено мълчанието на Демократична България, но предполагам, че там са били заети с тежки идеологически спорове какъв ли паметник трябва да се издигне на освободеното място - дали на Херо Мустафа или направо на Джо Байдън. А защо не как ръководството на коалиция ПП и ДБ поднася кафе на Джо Байдън. Така де - дори и лакеите имат право да мечтаят на едро...
Междувременно телевизиите също започнаха да слюноотделят, а чичката-разрушител Светлозар Раянов се оказа най-желания гост, за да раздава акъл по исторически теми. Оказа се, че той общо-взето няма кой знае какво за споделяне. На плочата била написана една историческа лъжа, а той с нейното разрушаване искал да изрази своя протест срещу Русия и СССР, както и срещу Владимир Путин и Елеонора Митрофанова. Това, че атаката срещу паметник може да мине за протест ни дава безкрайно поле за действие, скъпи приятели. Ето например - в САЩ бавят втората част от петия сезон на "Йелоустоун", така че се чувствайте свободни да изразите своя протест като атакувате паметника на Роналд Рейгън. И второ - на строшената плоча пише "На съветската армия освободителка - от признателния български народ". И заради това ми стана интересно кое в този надпис е историческа лъжа? Кое дотолкова е възмутило чичката, че той е взел чук и в ранни зори е тръгнал да троши плочи?
Дали една армия е освободителка или не нямат думата случайните електрони от жълтите павета. Факт ли е, че България е съюзник на Хитлер? Факт е. Политическият елит на царството ни прави партньор на кафявата чума и за много българи съветската армия е онзи фактор, който може да им помогне да свалят тези национални предатели от власт. Има само един вариант това да те дразни. Да продължаваш някъде вътре в себе си да си брутален нацист. Само те не могат да преживеят резултатите от Втората световна война. И след това видях, че чичката във фейсбук на първо място е харесал страницата на Луковмарш. Тоест - пред очите ни нямаме опит за установяване на историческа истина. Нищо подобно. Пред очите си имаме разбеснял се и развилнял се фашизъм. И политически лидери, които ведната се присъединиха към него. Всеки, който е лайкнал снимките на строшената плоча е станал част от лагера на онези, които и до днес не могат да преживеят, че Хитлер загуби войната. Фашисти. Бездарни, плоски, банални и тъпи фашисти.
С това новопридобито знание по съвсем друг начин ми прозвучаха стенанията на Раянов, че това бил протеста му срещу СССР. Колко е яко да протестираш срещу нещо, което го няма от десетилетия. Така е най-безопасно и политкоректно. Във времената в които съществуваше СССР определено знаеше как да раздава шутове и тогава клоуни като софийския чичка нямаше да си подават дори и носа навън. Но понеге сега нищо не ги заплашва ги разкарват като маймуни с елечета по телевизионните екрани, за да се опияняват от своето разрушение и титанична душевна мизерия.
Само си помислете каква десница имаме, каква посредствена интелигенция. Те 33 години водят патологична битка с един-единствен паметник и като стане дума за него всички останали проблеми като че ли потъват някъде в политическата бездна. И 33 този паметник ги разгромява отново и отново, а ще ги разгроми и сега. Защото опитът да бъде премахнат няма да бъде приет просто като поредното градоустройствено движение. Планктонът зорлем се опитва да даде политическа плът и протестна форма на всичките демони в главата си. И най-накрая ще го получи в такива дози, че ще им стане лошо. Защото досега нито един от пърформансите с Паметника на съветската армия не успя. То не бяха графити, боядисвания, розови бои. Нищо не разруши символиката на този монумент, нито я пречупи. И сега цялата десница колективно си представя, че войната в Украйна им дава последен шанс да изнасилят историята и да я оставят бездиханна в центъра на София. Защото трошенето на плочата съвпадна с една година от войната в Украйна. Не знам кой и как и издържал телевизионния токсичен газ с който се опитаха да убият остатъка от мозъчни клетки в аудиторията. Но само забележете едно. Най-яростните привърженици на Украйна, най-шумните и стенещите и досега предпочитат да воюват с паметника у нас, а не да запишат като доброволци в "Азов". Тоест вари го, печи го, фашистът все си е един и същ през вековете.
Страхлив и подъл.
No comments:
Post a Comment