Псeвдолевицата на България

 

Новата коалиция на Мая Манолова е опит за създаването на отровен двойник на БСП

 

За пореден път на тези избори БСП се е сдобила със свой отровен двойник, чиято единствена цел е да отвлече гласове от социалистическата партия. И това е коалиция "Левицата", един гръмокипящ коктейл, който се състои от Мая Манолова, Татяна Дончева, АБВ, Спас Панчев и един куп отломки от БСП, призраци от миналото на партията, които си мислят, че могат да получат нов живот като надуват протестни децибели и изпълнят медиите с еротични въздишки за случилото се обединение на левицата. Тук особено се отличава Костадин Паскалев, който вече откровено работи за "Левицата" и само ден след скандалите на конгреса на БСП се появи на една маса с Мая Манолова. 

Проблемът е, че нито една от обявените претенции на "Левицата" не може да издържи, ако човек постави новото "обединение" под микроскопа на собствените им претенции. Патетиката не може да скрие липсата на съдържание. Пърфомансите няма как да прикрият липсата на каквато и да е оригиналност. А постоянните клетви за принципност не са в състояние да замаскират

 

подлия замисъл

за подмяната на левицата

 

с нейна креслива, патетична и абсолютно безсмислена алтернатива. Тоест с псевдолевица.

За да не бъдем голословни ето малко доказателства за това какви хора и какви "принципи" са се събрали в новата коалиция "Левицата" (между другото в началото изписваха това съюзче с удивителна - "Левицата!" и се чудя къде ли остана удивителната, защото нима може нещо в което е Мая Манолова да няма удивителна?).

Сред кандидат-депутатите на псевдолевицата видях и Румен Петков, ама не този на АБВ, а главният редактор на сайта "Поглед.инфо". Това е сайт, който с години се представяше за нещо като ляв коректив, за будната съвест на БСП и който не спираше мелодраматично да изисква от социалистическата партия последователност, принципност, придържане към левите идеали и ценности.

Всичко това днес звучи особено иронично, защото е достатъчно да се върнем назад в творчеството на Румен Петков, за да можем да начертаем такъв сюрреалистичен портрет на Мая Манолова, че зъбите ще ви се разтракат.

Ето - да отворим произволно една негова статия от 2016 година, наречена: "Има опасност БСП да направи Ангел Найденов първа дама на републиката". Текстът е писан, когато още не беше ясно името на кандидата за президент и Манолова се въртеше като една от основните хипотези.

Настоящият водач на листата на Манолова в Ловеч буреносно пише: "Мая Манолова е тежък крепител на статуквото". Но очевидно това не му е било достатъчно. Авторът се е нуждаел от повече пространство,    за да разкрие моралните падения на тогавашната омбудсманка и допълва гневно: "Тя (Манолова) е гъвкава, хлъзгава и притежава едно чудно качество - да бъде удобна за всички". Яростта му обаче не спира дотук: "Манолова се отличава с пълна безидейност. Тя е свръхактивна, но безумно нарцистична".

След това в текста се изразява категоричното обвинение, че Мая Манолова е станала обществен защитник благодарение на политическа търговия и договорка с ГЕРБ, а авторът Румен Петков насочва прокурорски пръст и убедително повтаря, че тя ще е кандидатът на ГЕРБ в БСП.

Статията приключва като мрачна симфония на разрушението: "Тя (Манолова) винаги ще знае как да се продаде. И да ви продаде".

Всички цитати са от една-единствена статия. Няколко седмици по-късно Петков пише друг опус. Ще ви цитирам само заглавието: "Видите ли, че кандидат на БСП е Мая Манолова трябва да престанете да имате надежда". В този текст тя е определена поетично като "съглашетел и безогледен опортюнист".

Нека да не забравяме и АБВ. Настоящият водач на листа и на АБВ само преди 7 години определя партията на Георги Първанов като вирус, който иска да се завърне в тялото на БСП. Според Петков АБВ е върховна заплаха за лявата идентичност на социалистическата партия и позор за левите идеи.

Всичко това е извадено от три статии, но упражнението може да продължи до безкрай. И сега си представете следното - човекът написал тези неща го видях на снимка точно до Мая Манолова на откриването на предизборната кампания на "Левицата".

 

Къде точно тук

са принципите?

 

Къде е последователността? Къде са левите идеали, които новото обединение щяло да осъществи и приложи на практика?

Не цитираме определенията за Манолова от злобарщина. Просто такъв политически маньовър и то от страна на главен редактор на сайт, претендиращ от години за ляв коректив, ясно издава, че новата коалиция е политическа схема. Това е машинална сглобка, която е предназначена да удари в гръб БСП. Това е съюз-паразит, чиято единствена цел да свали резултата на левицата.

Между другото самото брандиране на Мая Манолова като част от левицата също е огромен политически шок, поне за тези, които са имали силите да следят всички пируети в нейната политическа кариера.

Защото всички си спомняме как през 2019 година като кандидат за кмет на София Мая Манолова всячески се опитваше да избяга от етикета "ляв". В поредица от интервюта тогава тя се опита да наложи тезата, че отдавна е надраснала тези определения. Че е нещо като кандидат на гражданите, а гражданинът в нейната политическа фантазия беше някакъв хермафродит, без никакъв пол, идеи, възгледи и виждания. Може би заради това днес Манолова е фен на Истанбулската конвенция. Много е лесно да направиш този логически скок - от политически безполови граждани до джендъри под всеки храст.

Точно заради това през 2021 година, в двата пъти в който нейната бивша коалиция прескочи прага за парламента тя беше в съюз с мракобесно десни истерици и русофоби като Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и Мария Капон. Върнете се назад и ще видите, че нито един път в рамките на тези две народни събрания Манолова не е провъзгласила себе си за глас на левицата. Защото тогава "левицата" й беше като усмирителна риза, ограничаше нейното популистко опиянение и в крайна сметка щеше да й пречи на удивителната безпринципност, която демонстрира.

Избирателите обаче много бързо

 

раздадоха ритниците

на този политически цирк

 

и само за няколко месеца предишният съюз на Манолова се оказа извънпарламентарен и се разпадна безславно.

Очевидно някъде тогава бившата омбудсманка реши, че вече й е изгодно да говори от името на левите хора у нас и да се обяви за възродител на техните идеали. Разбира се, нищо не е по-далече от истината.

Последното телевизионно участие на Манолова ясно демонстрира това. Две трети от разговора с нея беше посветен на БСП. БСП не представлявала левите хора, БСП станала незначителна сила, БСП това, БСП онова... Това отличителната черта на отровните двойници - те паразитират върху образите на друга партия и не са способни дори за миг да предложат собствена визия.

Защото в мига в който трябваше да говори за нещо различно от БСП, Мая Манолова се издъни грандиозно. Всяка една идея, която сподели е кауза, която БСП защитава много преди нея - от тавана на цените до защитата на "Мариците". Включително и за Украйна не успя да измисли нищо различно от това, че е за мир и как щяла да каже на Путин и Зеленски: "Спрете веднага тази война". Тоест на практика тя не успя да разграничи смисъла от съществуването на "Левицата", не даде нищо оригинално като визия и оценка. И така показа основното - коалицията й съществува просто като един паразит.

Ако опитът за преврат в БСП беше успял днес митичното трибуквие щеше да бъде пришито към тази коалиция и подмяната на левицата щеше да се превърна в окончателен факт. Защото вижте само кои от БСП тръгнаха да водят листи - Валери Жаблянов. Да ви припомням ли, че това е един от хората, които през 2020 година се отцепиха от парламентарната група на БСП, влязоха в договорка с ГЕРБ и спасиха последните парламентарни дни от управлението на Бойко Борисов. Винаги е било връх на лицемерието Жаблянов да минава за левият идеолог на БСП, защото нищо в поведението му не се покрива с тази претенция. Както нищо от публицистиката на Румен Петков и безкрайното дърдорене на Манолова нямат нищо общо с обявените принципи.

"Левицата" е просто пореден етап от войната срещу БСП и всъщност това е позитивното в целия този процес. БСП продължава да е неудобна, защото отказа да бъде партия на пърформансите, а последователно и инатливо, стъпка по стъпка се опита да даде социална алтернатива за България. Социална политика, подкрепена с битки, а не с телевизионни експлозии. Това е основната разлика между автентичните партии и техните отровни двойници. 

Вече е време да се научим да ги разграничаваме.