Призракът "Волгин"

 

Вече съм убеден - професията "журналист" в България трябва да бъде защитена със закон. Без това усилие всяко второ софийско конте си придава безкрайна важност и снобщина, като се обявява за журналист.

Няма как човек да не стигне до такъв извод, като види какви хора са се събрали вчера на организираната от СЕМ дискусия за автоцензурата. Калин Манолов, Георги Лозанов, представители на АЕЖ...

И какво се оказа? Като призрак над всички разговори около масата е витаел призракът не на друг, а на Петър Волгин.

Поразрових се и видях, че това витаене го е формулирал Калин Манолов, който вероятно единствено в този крачол на вселената може да мине за какъвто и да е журналист. Та именно той (в отсъствието на Волгин) отново и отново се връщал към темата. "Волгин не е журналист. Волгин е пропагандатор", лял се е обилно Манолов, очевидно смятайки за връх на живота си това да атакува свой колега.

Но думите му могат да предизвикат само смях. Защото този псевдожурналист не е борец срещу пропагандата, иначе самият той отдавна трябваше да се е хвърлил от някой по-висок етаж. Манолов не може да преживее друго. Преди време от БНР му бяха дали да води огледално на предаването на Волгин, което да задоволи жаждата на либералната публика за "плурализъм". И, разбира се, Манолов се издъни гръмовно. Дори най-запалените костовисти в София не са слушали неговото предаване, защото то беше затънало в скука, претенции, див банализъм и пошлост.

От дискусията вчера обаче виждаме, че Манолов още живее в катастрофичното минало: "С някакви нагласени проучвания излезе, че моят рейтинг е по-нисък. Не ми обяснявайте какъв журналист съм...", съскала засегната страна и ляла киселинни слюнки.

И точно тук си обясних проблема на градското дясно с Волгин. 

Дори когато имат възможност да се състезават с него, той ги бие с три обиколки. Проблемът не е, че нямат трибуна, а че той е по-интересен и хората избират да слушат него. Ето къде е драмата на дясната псевдожурналистика, която не е в състояние да развълнува дори най-големите вегани по жълтите павета. Това не е битка с пропагандата. Това е вой на нараненото его на хора, които вече са омръзнали дори и на себе си. Но това е техен проблем. Хората не ги вълнува. 

Те чакат "Деконструкция" най-накрая да се върне в ефир след изборите.