Мечтата на лакея

 

 

Израснах във времената след демократичните промени, когато дойде авторитаризмът на политическите лицемери и това торнадо удари учебниците по история.

И какво ни казваха за комунистите. Две основни неща:

 

- Комунистите взимат властта с кръв и с кръв я пускат

 

- Комунистите искаха да направят България 16-та република на СССР

 

Това бяха двете основни морални обвинения, които трябваше да бъдат имплантирани в мозъците на младото поколение...

Заради това сега се чувствам като човек, който е попаднал във филм на Дейвид Линч, защото с очите си виждам как 7-те процента (това са техни самопризнания) се превръщат в онези с които ни плашеха подобно на Торбалан.

Протестът във вторник беше показателен.

Две мнения обиколиха мрежата, защото създават добра представа какво е нивото на хората, които се събраха на площада пред президенството.

Иво Божков, десен трибун и общински съветник в София запенено е написал: "Европа или Евразия - пътят на България е само един и ако трябва кръв ще пуснем, но няма да допуснем пак да останем от грешната страна на желязната завеса".

Каква прелест, а? Тези вече са готови да леят кръв само и само да си реализират опороченият, дискредитиран и прогнил мандат за правителство.

Пред очите си имаме хора, които искат да убиват, защото само така можем да разбираме призива за пускане на кръв.

Седемпроцентовата диктатура.

Приказките за "цивилизационен избор" са дъвка за наивници. Не един и двама диктатори са ползвали такива опорки, за да избиват хора на стадионите. Например - любимецът на градското дясно Пиночет.

Значи - този мандат го пускат само с кръв. Друга, не тяхната.

Пак покрай протеста "Дойче веле" излезе с програмна статия. Авторът Веселин Стойнев, популярен десен бесен, е сътворил апотеоз на политическата мизерия. Ако не се реализирал втория мандат, пищи той, оставал един изход - конституционни промени, които да направят България протекторат на ЕС.

Нали знаете какво е "протекторат"?

Това е територия, взета на външно командване. Аутсорсинг на властта.

Тоест - българската гледна точка вече не съществува. Националната независимост също.

Да, да, ясно ми е, че "съгласуване с Посолството" по същество е същото, но тези, които най-много си късаха ризите за 16-ата република, пет пари не дават за суверинитет. Те искат да са марионетки, да бъдат командвани отвън.

Мечтата на лакея.

Икономите на геополитическото статукво.

Пълен потрес.

Психодясното като "Жюстин" на Дьо Сад

 

Наслаждавайки се на мелодраматичните вопли на психодясното от вчера, на цялото дране на ризи, самобичуване, стонове и хлипове, отчаяно се опитвах да си спомня на какво ми приличат тези хора. И тогава изведнъж се сетих…

Има един култов роман на маркиз дьо Сад, който не препоръчвам за хора с крехка душевност. 

Той се казва „Жюстин или неволите на добродетелта“.

Това е върховната гавра на маркиза с лицемерния християнски морал. Жлъчната му сатира е въплатена в образа на Жюстин – млада девойка, която е високоморална, пълна с добродетели, смирена, почтена, примерна, но най-накрая, неясно как, винаги се оказва жертва на похотливи монаси, мъже с камшици, перверзни типове, които я употребяват злорадостно.

Днес можете да четете дьо Сад като върховен сатирик на българското дясно.

Те винаги са невинни. 

Никога за нищо не са сбъркали. Но неясно как след тях остава хаос, корупция, икономически руини и политически безпредел.

Те са модернизатори. 

Носители на светлите идеали на бъдещето. И неясно как като носят тези върховни ценности народът ги ненавижда все повече и повече.

Психодясното е истинска Жюстин. 

Блести от светлина, а винаги е в някоя коалиционна спалня, където с нея правят каквото си поискат, а тя търпи и само простенва.

Всичките им протестчета, високоморални каузи и граждански активизъм са такова лицемерие, защото както протестираха срещу корупцията, сега са готови да я прегърнат и да й се отдадат.

И след някой друг месец пак ще се жалват, пак ще са озлочестени, пак ще хлипат и пак ще стенат, че цивилизационния път на България е застрашен.

Едно и също.

До повръщане.

 

ПП обсъждат не управление, а план за похищение на държавата

 

Политическите черноборсаджии демонстрират срамен цинизъм, лъжи и измами и нищо не може да скрие това

 

"Чуйте целия запис! В него няма нищо скандално. Така се прави политика. Това е урок по политика".

Такива кризисни призиви заляха общественото пространство след като Радостин Василев ни направи свидетели на една от най-позорните дискусии, които българското общество е чувало в мрачните години на прехода.

Очевидно идеята на този нелеп пиар е била, че ако хората чуят цялата дискусия, те изведнъж ще се изпълнят с разбиране на ситуацията, ще проумеят стратегическите дълбини на ПП и ще простят всичко. Това е удобен начин да затвориш устата на критиците - нямате право да коментирате, защото не сте изслушали целия запис.

Аз се престраших. Чух цялата дискусия. Близо 5 часа след които човек излиза изнемощял от ужас, морален потрес и политически гняв. Не знам кой е сътворил призива за цялостно прослушване. Този пиар би трябвало да намери по-висока сграда и моментално да скочи от там.

Записът е зловещ.

Защото обсъждането на ПП не е план за управление. За над 4 часа не се обсъжда нито един реален проблем на страната. Няма нито една дума за високите цени, за замръзналите доходи, за проблемите в здравеопазването, образованието и сигурността. Не се говори за социална политика, за решаване на належащите проблеми, няма нито една дума за развитие на икономиката.

Дискусията на ПП е план за овладяване на държавата.

Ни повече, ни по-малко.

Заради това там става дума за чистки ("законни или незаконни"), за "наше МВР", за пускането на техни кадри в регулаторните органи,

 

за това как да

"продадат" коалицията

 

с Бойко Борисов на електората си и как да защитят лидера на ГЕРБ, ако прокуратурата поиска неговият мандат.

Всичко се върти около това как да се вкоренят във властта като ракови метастази и да не могат да бъдат изчегъртани от там.

Заради това разговорът прилича на план за преврат, а не демократична дискусия какво да се прави.

Може би точно заради това Кирил Петков излезе в нощта преди записите да станат публично достояние, за да се ожали, че службите са го записали и му готвят компромат.

Всичко това се оказа брутална лъжа. Една от многото, които тази дискусия ни разкри.

Има няколко момента, които обаче си струват да бъдат анализирани детайлно. На първо място самопризнанието на Кирил Петков, че ГЕРБ е техен "маркетингов" противник, а не реален враг.

Самоубийствено признание. През него виждаме какви микроорганизми бяха медийно короновани за основна алтернатива на Бойко Борисов.

Време е да преоценим всичките им действия на политическия терен.

Битката с ГЕРБ за тях не е кауза. Тя е маркетинг, пазарен сегмент, който може да бъде експлоатиран. Търсене на свободна ниша. Начин да изсмучат популярност и власт. За да могат да назначават, преразпределят и усвояват с официозната подкрепа на "Посолството" и съгласуване с "посолствата".

Точно заради това ПП нямат никакъв проблем с

 

пускането на пералнята

за Бойко Борисов

 

Изпирането му се обсъжда безстрастно и дори не като необходимото зло, а като начин да се доберат до властта. Това са същите хора, които в течение на три кампании ни уверяваха, че са основната алтернатива на ГЕРБ, че никога няма да полегнат пред Борисов, че ще водят битка докрай с неговия модел.

Нищо подобно.

При първа възможност, видяхме, те откриха "ценностни прилики" с ГЕРБ и започнаха да ги ухажват за власт, влияние и чистки.

А какво да кажем за съгласуването на шефове с Посолството. Чухме какви ли не импровизации по тази тема - това било нормално между партньори, това бил официалният начин на взаимодействие, така се правело в партньорската общност.

Тук трябва да осъзнаем какви колониални лакеи стоят пред нас и как мисленето им на икономи е станало официозно. Защото оправданията им са поредна лъжа.

Ако беше истина например, сега Ердоган, който спечели изборите в Турция и е наш партньор в НАТО, би трябвало да съгласува с българското посолство шефовете на спецслужби. Дали французите, германците, англичаните, испанците или който и да е друг съгласува своите началници на служби с българската дипломатическа мисия?

Пред очите си имаме престъпен план за аутсорсинг на управлението на страната. Ние и досега имаме подозрения за дългите ръце в държавното управление, но за първи път виждаме политическа сила, която превръща това в основна точка в своята програма.

Сега вече разбираме, че голямата битка на ПП никога не е била срещу ГЕРБ, а е била за подчиняването на ГЕРБ. Да могат да ги използват в парламента. Борисов им трябва послушен и страхлив, за да стане сделката - те го пазят, а той ги подкрепя.

Втори изключително важен момент.

Кирил Петков разказва как като служебни министри с Асен Василев седели в парламента и гледали към залата.

И какво вижда погледът им? Демократична България (техните хора) и само това били депутатите.

 

Всички останали

са наречени "руски орки"

 

И дуото почнало да мисли как точно да се яви в политиката. Отдясно, казали си те, най-много да добавим още 10 места към ДБ.

И тогава...Но тук ще дам думата на Кирил Петков, защото ми е трудно да преразкажа този поток на мисълта:

"Опитахме се да заходим отляво, разпознавайки това, че цялата машина на Радев е работила за нас. Всъщност почувствахме се някакви гении, а то цялата машина е работила за нас. Която никога повече не работи за нас".

Захождането отляво за тях също е маркетингов трик. Нищо повече. Лов на избиратели в джунглата. Вероятно е нормално за хора, чийто речник е изпълнен с думи като "левъридж", "уин-уин", "байнъри" и какво ли още не.

Това за десните хора със социалната чувствителност всъщност е било само рекламен лозунг, красива опаковка, за да може ала-балата да успее.

Припомнете си сега как цялата кампания за изборите на 2 октомври ПП пиратстваше леви избиратели с идеята, че те са реализаторите на социална политика.

В записа има къде-къде по-скандални неща, но това е разтърсващо. Защото е най-голямото предупреждение за това какви черноборсаджии се опитват да пиратстват в лявото пространство, без изобщо наистина да им пука за хората.

Президентството обаче също дължи отговор след този запис.

 

Какво означава

"ала-бала през президента"

 

Признанието за машината, която е работила за тях също е ключово. Всеки социалист по време на кампанията през ноември 2021 година няма как да не е усетил това. Щабовете на Румен Радев бяха щабове на Продължаваме промяната. Тогава това бяха нашите момчета, които ще променят България. В резултат на всичко това ПП станаха първа политическа сила.

Румен Радев няма как да заобиколи това признание. То идва директно от Кирил Петков. Както и откровенията, че президентът гласи свой политически проект и вече тече голямото купуване на кметове. За пореден път някой се опитва да пусне вирус в политическата система на България, за да може тя да бъде похитена, разграбена и омаломощена.

В интерес на истината - има хора сред ПП, които си дават сметка колко самоубийствена е тази стратегия за тяхната партия. Те обаче изобщо не разбират какви хора е приютило тяхното ръководство.

Те разсъждават като шефове на корпорация, която пуска на пазара опасен продукт, който може да убива хора и търсят начини да го опаковат примамливо.

Кирил Петков и Асен Василев са политически брокери, които търсят бърза власт и скоростни печалби. Те пет пари не дават какво ще стане след две години или с тяхната партия. Властта е тук и сега, а цената за нея е коалиция с Бойко Борисов. Те нямат никакъв проблем с цената. Тормози ги само как да представят на публиката тази нечистоплътна сделка. Нищо друго.

 

Парализиращата

безпринципност

 

на ПП ги постави в толкова нелепа ситуация, че даже ГЕРБ заговориха за прозрачност, морал и спасение на държавата.

Това трябва да е много ясен знак в каква кал са потънали и колко разтърсващи са нещата, които говорят безсрамно и цинично насаме.

И само за протокола - ДБ съвсем не са приемливата алтернатива на ПП, както се опитват да го представят някои десни среди. ДБ също искат властта тук и сега, без да се съобразяват, за пореден път, с предизборните си обещания. И това, че цената за вечеря с Бойко Борисов става солена съвсем не ги притеснява.

Просто имаме хора, които искат да излязат от проблемите си като се впият във властта и я употребят в собствена изгода.

Този поглед в политическата кухня на ПП (Поредните предатели) би трябвало да е отрезвяващ. Пътят към промяната няма как да минава през политическите корпоративни черноборсаджии, които не дават пет пари за собствения си народ. Крайно време е на избори да си правим тази сметка. Политическото инженерство омаломощи България и занули всички крехки надежди за реална промяна.

Време е да изхвърлим този боклук на бунището.

 

 

Ротиращата лудост на България

 

В началото на 49-ото Народно събрание, като отчаян опит да се излезе от задънената улица на политическата криза и хаос, ГЕРБ и ПП/ДБ родиха една от най-екзотичните идеи, които преходът е стоварвал върху нещастния череп на българския народ по време на прехода. След серия от безплодни срещи обявиха, че са си стиснали ръцете за "ротационен председател на парламента". През три месеца Росен Желязков и Никола Минчев щели да си менят ролите като босове на Народното събрание. Всичко това беше скрепено с нещо, което романтично нарекоха "джентълменско споразумение". Да, и на мен ми направи впечатление, че българският политически живот бе изпъстрен с поетични метафори, но очевидно, когато всичко наоколо се скапва, поезията тържествува. Това е нейната хранителна среда. Нали казват, че Нерон е свирел на лира и е съчинявал балади докато се е любувал на горящия Рим. Пожар, който самият той е разпалил. Май е имал нужда от гориво за своето изкуство...

Много конституционалисти изпаднаха в потрес от тази идея. Ротационен председател се оказа такава екзотика, че бившият конституционен съдия Пламен Киров започна да дава интерювата изпълнени с черна ирониа, защото от един момент нататък рационалните аргументи вдигнаха стачка и престанаха да работят. В един сутрешен блок, за да покаже абсурда на ситуацията проф. Киров възкликна, че ако това се осъществи, то какво ли още е възможно - ротационни министри, ротационен премиер? Това трябваше да послужи като мощен фенер, за да може всички да видят какви комични и юридически абсурди раждат ГМО-партиите, които заеха първите две места на изборите.

Днес вече ми се иска проф. Киров да бе замълчал и да не дава план и идеи на ПП/ДБ. Защото последната идея, която те контролирано пуснаха в удобните медии плашещо повтаряше абсурдна. Оказа се, че след цяла серия от уикенд-совалки Бойко Борисов и лидерите на втората партия започнали да оформят бъдещо споразумение. Не знам дали е джентълменско, но основата му е, да, познахте, "ротационен премиер". Тоест - Николай Денков и Мария Габриел щели да се редуват да бъдат министър-председатели през шест месеца. През останалото време щели да бъдат обикновени вицета.

Ротационен премиер?!

Вие представяте ли си такъв драматичен и политически абсурд. Правителството не е спалня на депутатка от ПП, че да търпи постоянна ротация. Тази идея не просто противоречи на Конституцията, тя е симптом за пълния разпад на политически стойности в която живеем в последните три години. Защото очевидно някой някъде си представя министър-предсадателя като момиче на повикване - поработи шест месеца, вземе максимално количество клиенти, а след това излиза в отпуска за цялото лято, за да изхарчи парите по морските курорти. За каква стратегическа линия на управление ще говорим? За да се изпълни тази идея парламентът ще трябва на половин година да гласува нов премиер, а подобен почин моментално роди цяла серия от шеги, които са твърде добри, за да не изплагиастваме поне една част от тях.

Защо да спираме само до премиера? Можем да въвъдем и ротационни министри. Половин година министрите ще са от ГЕРБ, половин година от ПП/ДБ. Ето как се разрешават политическите противоречия. Христо Иванов ще може доволно да въздъхне пред своя електорат, че не ги е предал и излъгал за пореден път, а Кирил Петков и Асен Василев с таланта на продавачи на прахосмукачки ще могат да пръскат в изобилие либерален чар по телевизионните си интервюта. Или пък направо да решим и кардиналните проблеми на страната - половин година парламентарна и половин година президентска република. Ротационна конституция. Защо да се задоволяваме с една, когато можем да имаме две? Или да си решим и геополитическите проблеми с разделението на народа. Половин година под американско и шест месеца под руско влияние. Класика в жанра. Установяваме национален мир и всичко си идва по местата.

Сатирата е мъртва, въздъхна наскоро един приятел. Причината за песимистичния му възглед беше, че всичко абсурдно, което напише човек рано или късно се сбъдва. Тоест днес някои неща ни звучат като виц, но утре ще се окажат нашата нова реалност на пълния ужас. Как да не те е страх, че ще се пошегуваш. Днес минаваш за шута в компанията, утре ще ти казват, че си пророк, който е предсказал страшното бъдеще.

Идеята за "ротационния премиер" беше пусната съвсем целенасочено, за да тества настроенията на публиката. Но авторите й не разбират, че дори и този експеримент вече им вреди, защото когато се заиграваш с абсурда, в абсурд се превръщаш самия ти. Самият факт, че подобна екзотика беше извадена от бездънния чувал с глупостите ясно демонстрира колко много се промени политическата обстановка в рамките на последния месец.

Нека да припомним. След 2 април цяла поредица от телевизионни шамани и политически астролози се опитаха да ни убедят, че Бойко Борисов вече няма грешен ход. Той е всесилен политически полубог и може да направи правителство с когото си поиска. Или с ПП/ДБ. Или да потърси - БСП, ДПС и ИТН, за да натрие носа на младоците. Величествен брой журналисти обясняваха, че ГЕРБ държи всички печеливши карти, а Борисов е покерджия на такова вселенско ниво, че може да спечели всеки залог на масата. И този път като никога лидерът на ГЕРБ повярва на собствената си пропаганда. Това е самоубийствен ход. Той привика Мария Габриел от мъглия Брюксел, обяви, че тя ще е кандидатът за премиер и отвори политическата борса за участие във властта.

Нещата обаче не потръгнаха както беше предвидил. ПП/ДБ контролирано отказаха да имат нещо общо с първия мандат, но оставиха вратата на спалнята отворена за втория. БСП се изтегли от всякакви преговори с ГЕРБ и така разби прогнозите на два милиона анализатори, които твърдяха, че Нинова вече е договорила министри, постове и облаги. Което лесно можеше да бъде предвидено, ако някой се беше заел да анализира истински вместо да се опитва да промива съзнания и да убива мозъчни клетки. БСП е единствената партия, която трайно и инатливо никога не е влизала в коалиция с ГЕРБ. Социалистите седнаха на масата за преговори, но с идеята за подкрепа на изцяло служебно правителство, с ясно разписана програма и ограничен срок за действие. Вместо това те получиха Мария Габриел и нейния кух речник изпълнен с прекрасни пожелания и нулева конкретика. В какво точно трябваше да участва БСП? В сюрреалистичните политически фантазии на Бойко Борисов? Нормално беше да прекратят всякакви разговори.

ИТН и ДПС заявиха подкрепа, но точно тогава Иван Гешев се завърна от САЩ и пред медиите театрално скъса своята оставка, отправяйки скрити закани към Бойко Борисов. Тук сюжетът се превърна в шекспирова трагедия. Мария Габриел се опита да постави главата на Иван Гешев на дръвника, но ГЕРБ или тежко подцениха ситуацията или наивно са си мислили, че Гешев ще се оттегли тихо в тъмнината и ще ги остави да управляват безоблачно и безалтернативно.

Именно тежестта на това, което главният прокурор знае и може да каже, както и може да разследва, вероятво усили активния флирт между ГЕРБ и ПП/ДБ. Градското дясно видя в ситуацията шанс да подчини Бойко Борисов и да му извие ръцете за подкрепа на втория мандат, а самият лидер на ГЕРБ май схвана, че както всички му казваха, че е властелин на политиката, така изведнъж е останал без много полезни ходове.

И така видяхме раждането на идеята за "ротационен премиер". Подозирам, че тя е родена от напушени с хашиш хора, защото нейното безумие ясно издава паниката. И ГЕРБ, а и ПП/ДБ са притеснени от това какво ще направи Гешев и какви ще са следващите му ходове. Очевидно е, че за тях ходенето на избори с такъв непредсказуем фактор вече е екзистенциална заплаха и заради това в близките дни ще трябва да очакваме традиционното българско риалити - отказването от предизборни обещания.

Към момента единствената възможност за редовно правителство е да бъде осъществено с втория мандат, но ако се роди нещастното уродче с ротационен шеф, гарантирам ви, че то е обречено на съвсем кратък живот. Мутантите в природата не се радват на дълъг живот. Нещо повече - ПП/ДБ ще жертват цялото си стратегическо преимущество, а си гарантират такъв кипеж на тяхната мека периферия, че предаванията на Петър Волгин ще им се видят като тих оазис на приятелска критика. ГЕРБ също ще са принудени да гледат разцепление в най-твърдото си ядро. Някои медии вече се ориентираха и заеха страната на Гешев, колко ли още чакат да направят същото?

Изобщо България се върти в тази ротационна лудост и се чуди каква ли още дивотия ни предстои да видим докато стигнем до логичния край на всичко. Нови избори едва ли ще доведат до катарзис и отговори, но при всички положения са по-добър вариант от ротиращите се маниаци, които си мислят, че могат да продадат всичко на отчаяните хора.