Символът на държавата

 

Пощите са най-тъжното отражения на мрачния български преход, който все още продължава като несекващо проклятие. 

А, нека да ви припомня, че те са основен елемент от националната сигурност. 

Няма държава без пощи. 

Няма държава без железници. 

А сега си представете в какво състояние са тези два сектора у нас.

Всеки влизал в поща знае - затворени салони, зъзнещи служителки, компютри от 1995 година, столове от средата на миналия век, олющени тавани, балатум от времената на Вълко Червенков. 

Пощите съвсем целенасочено бяха ударени, за да могат хищните капиталистически и пазарни интереси да пируват с тяхната собственост.

Тези дни навсякъде се носи новината, че служителите на пощите са готови на стачка. 

Те искат само елементарно увеличение на заплатите си, но за да го получат трябва да има поне елементарно разбиране за държава. 

А то бе унищожавано целенасоено. 

Пощите станаха курбан за частните фирми. 

Железниците бяха посечени в името на автобусните превози и днес България е държава на бизнес-интересите, а не на собствените си граждани.

Пощальонът, беше написал навремето Дейвид Брин, великолепен фантаст, е символ на държавата. Когато има пощальони, значи държавата е на мястото си и функционира правилно. Когато пощальоните се готвят да стачкуват, значи вече почти нищо не е останало...

Нито сигурност, нито предвидимост, нито държава, а най-вероятно и граждани.

 

Писъци от подземието

 

Живеем в интересни времена.

Апокалиптично интересни и трансформиращи.

И на този фон в "Маргиналия" проф. Георги Фотев пуска, охх, не мога да го нарека статия, нито пък текст, а компилация от мелодраматичен вой към реалността.

След това "Дневник" публикува тази катастрофа на десния ум, а резултатът е умопомрачителен.

В катастрофиралия свят проф. Фотев не е в състояние да напише цял и свързан текст. Реалността е разрушена и проф-ът го кара на отделни абзаци, без никаква връзка помежду си.

Десният ум стене: "Антикомунизмът се провали".

Лустрацията, съска той, била продължение на комунизма. Трябвало нещо по-софистицирано. Не е уточнено какво...

Българското общество, хрипти Десния мозък, било неразвито, немодерно и нямало как да създаде демокрация.

Медиите, преглъща похотливо Големият Интелектуалец, били виновни за разпада на политическото.

Комунистическата утопия, вие по пълнолуние Професорът, е една от най-опасните отрови в историята на човечеството.

Това не е разговор за кретени, шепти перверзно в мрака Големият Интелектуалец, и така и не казва как да превърнем България в нормална държава, с функционираща демокрация и идеалистична нагласа.

Правя ви свидетели на природно бедствие, а не се опитвам да се забавлявам.

И стигаме до черешката на тортата, до върха на политическото епикурейство, превърнато в цинична подмяна: "Отровните функции на големите и зловредни влиятелни медии в българското политическо общество, потъващо в дълбоката ценностна и политическа криза, носят тежка отговорност за лишената от критичност публичност..."

Значи сега е време за разстрел на медиите. Те са пълни с политически комисари, но така и не си свършиха работата и сега Големите Умове са гневни и им се струва, че от там се лее само руска пропаганда, която разяжда спарените им души.

Медиите носят отговорност за лишената от критичност публична среда и заради това вероятно канят такива като зам-главния редактор на "Дневник", който нито веднъж в последните три години не стъпи на кьорав факт.

Убеден съм, че Професорът е погълнат от усещането за разпад на света. Но голямата, болезнена и унищожаваща истина е, че точно такива него смазаха истинската публичност. 

Защото се самозатвориха в своето подземие от полунощен вой и като нощни създания започнаха да атакуват всеки, който не харесва тяхното блато.

Истинската битка за публичност започва отвъд проф. Фотев. 

От осъзнаването, че този перверзен шепот в тъмното не води към светлина, а към муцуната на озверяло чудовище, което вече се чуди и вие защо плячката сама не му пада в ръцете.

Точно този озверял писък е здравословен. 

Реалността на Големите Тъпанари се разпада, а това е последният шанс за животворна частица здрав разум…

 

Политическите призраци

 

Неприятно е усещането да чуваш политически призраци. 

Надежда Нейнски, бивша Михайлова, се раздаде от небитието, за да обяснява как моряците от задържания от Швеция по подозрения за саботаж в Балтийско море български кораб "Вежен" може и да са виновни. "Слушам бодряшки изказвания от кой ли не как не можело да бъде саботаж, дори и да се е случило то не е саботаж. Никой от нас не знае какво може да е се случило", каза бившето външно бедствие на България...

Не мога да схвана тази порочна психика. 

Първата мисъл на всякакви такива екземпляри е: Ами, ако са виновни. 

Това не е случайна фраза. 

Точно нея използва Иван Костов по отношение на медицинските сестри в Либия и това им подпечата дългата затворническа сага.

Сега Нейнски реагира по същия начин. 

Българин ли е - значи е виновен. 

Значи е таен путинист. 

Значи е саботьор и трябва да си получи заслуженото. 

Това е патология на духа. 

Смазващо усещане, че тези, които са ни управлявали, имат за цел да се харесат навън, а не да защитават собствените си граждани.

Да, никой не може да каже какво точно е станало. 

Но имаме онази идеалистична презумпция за невинност. 

При нас обаче е обратното - българските моряци априори са виновни. 

Така се описва картината на един катастрофирал свят, в който саботажите са навсякъде, а абсолютно логичната хипотеза, че може да е станал фал, просто не съществува.

А Нейнски в такава ситуация иска да се изживява като прокурор от последна инстанция. 

Не знам за другите, тази обаче наистина е виновна..

.

 

Кики, Ники, Шиши – телефонният любовен триъгълник и страстите български

 

"Никога в телефона ми не е пишело "Пеевски". Името беше Шиши". Така триумфално бившият премиер Николай Денков обрисува миналата седмица своята телефонна любов с лидера на ДПС-Ново начало. Не знам дали е консултирал тази своя изява с някои от пиарите на ПП, но тя категорично не работи за неговия имидж. Той започна да звучи като мъж под чехъл, чиято единствена проява на реална смелост е да запише жена си в своя телефон с кодовото име "Чумата". Фактът, че Денков е наричал Пеевски "Шиши" съвсем не отменя виновното минало на Сглобката, която инжектира чудовищно количество власт в депутата от ДПС и го превърна в най-важния елемент от управлението си. На всичкото отгоре тази негласна сватба се случваше пред очите на всички. Политическият триъгълник - ПП/ДБ, Пеевски и ГЕРБ и до днес може да бъде фиксиран на всяка снимка от онова време. Пеевски е всеприсъствен - той е до Денков по време на кризите, той го консултира политически, той е незаменима част от основния фон на правителството. Е, бил го записал като "Шиши". Пеевски пък показа как е записал Денков и Петков - Ники и Кики. Очевидно живеем в блудкава американска комедия. Надежда всяка за здрав разум трябва да бъде погребана един път завинаги.

Скандалът между Шиши, Кики и Ники започна след поредната телевизионна изява на Кирил Петков в която Пеевски отново бе описан като някакво космическо зло, което трябва да бъде отбягвано на всяка цена. Лидерът на ДПС-Ново начало не издържа и пусна своите чатове с Петков. Нека да се абстрахираме от интригантската част на драмата. Тя няма как да бъде заобикалена и няма да стане по-малко гнусна, ако се опитаме да я рационализираме, но все пак можем временно да я оставим встрани. Пред очите си имаме комуникация между двама реални политически партньори. Ако не бяха такива едва ли щеше да има нужда Кирил Петков сълзливо да благодари на Пеевски за Шенген. Или пък да му се обяснява защо не е можел да говори и да му праща поздрави от далечен Ванкувър. Това не е размяна на есемеси между приятели. Но със сигурност е комуникация между политически съюзници. Хора, които работят съвместно, синхронизират своята политика, а от време на време дори се хвалят един друг. И ако това все още не ви е убедило, то кажете ми поне една логична причина да пращаш своя телевизионна изява на изявения ти враг. Не, такива неща се показват само на съюзници, за да оценят нивото на реториката ти, за да видят, че си в съзвучие с линията, че си начертал нови пътища за политическия съюз. Точно това е изобличаващо в чатовете между Пеевски и Петков (Шиши и Кики) - там няма "санитарен кордон", нито политическа дистанция. Те са последното и окончателно доказателство, че Пеевски е бил жизненоважен елемент от Сглобката.

И точно тук удряме в най-големия тумор на българската политика - узаконеното лицемерие. ПП/ДБ възприемат Пеевски единствено и само като маркетингов враг. Той не е техен политически противник. Той е рекламен трик за стригане на избиратели. Когато са в опозиция Пеевски е систематично превръщан в лицето на ходещото зло с неговите пипала от прокурори, съдии и полицаи. Когато бяха на власт обаче той им стана естествен съюзник, придатък към техните умнокрасиви въжделения и тогава никой не говореше за санитарни кордони. Напротив - либералните медии хълцаха как Пеевски от голям евразийски вълк е станал кротко евроатлантическо агънце и как могъщата морална сила на ПП го е обяздила и впрегнала в коловоза на либералната демокрация. Ох, но стига сме си спомняли за миналото със смях. Може би трябва да се обърнем към него с гняв, защото от днешните стълкновения виждаме каква мътилка ни се е представяла за принципна коалиция и управление.

Денков, за разлика от Кирил Петков, разпозна в цялото това противоречие истински морален проблем. Няма как да е по друг начин. Антикорупционните политически сили (да, да, схващам абсурдна в това словосъчетание) всъщност моментално се прикачиха към големите корупционери, защото тях не ги водят принципи, а само тъмна жажда за власт. Заради това всичките им лозунги изгасват в управлението. Защото, когато либералният костюмар се докопа до кресло и пост, той моментално е готов даже и за сделка с дявола, за да успее да усвоява средства. Може би заради това Денков се опита да обясни по доста различен начин своята комуникация с Пеевски. Значи комуникацията между тях била най-активна септември и октомври 2023 година, когато се обсъждали най-активно промените в Конституцията. И точно тук Денков хвърля нова епична бомба от лъжи: "Те (промените в Конституцията) бяха условие на Нидерландия, за да махне ветото за Шенген", казва бившият премиер с телефонен прякор Ники. Денков не е автор на този опорка, но си мислех, че нейните създатели са се отказали от нея, уви, вероятно новината все още не е стигнала до дребните редници.

Зарових се като книжен плъх, за да потърся поне един официален намек от страна на Нидерландия, че нашият основен закон трябва да бъде променен и честно казано такъв напълно отсъства. Нормално е, едва ли нормална и демократична държава може да си позволи да се държи като юридическо ченге и жандарм и да диктува какво трябва да бъде записано в Конституцията на друга държава. Освен, ако жандармът не е САЩ, а държавата не се нарича Ирак. Дори и да предположим, че такова изискване е било поставено зад кулисите, то в задачата се пита - коя е тази величествена промяна в Конституцията, която е била толкова важна за холандците, че едва след нея са ни пуснали в Шенген. Въпросът е важен, защото именно с него Денков оправдава своята постоянна комуникация с Пеевски. Видите ли - ние си комуникираме, но само, защото Големите Национални Интереси го изискват, а не поради друга причина. Ако промените за съдебната система са били толкова важни за Нидерландия - нека да ви припомня, че всички те паднаха под ножа в Конституционния съд. От тях не остана и следа. Значи холандците са останали с пръст в устата, ако толкова много са разчитали те да бъдат приложени. Ако пък Нидерландия много е държала на всяка цена да бъдат променени правилата за служебните правителства и кой може да е техен премиер, значи тях трябва да проклинаме за най-некадърната, глупава, тесногръда и смотана поправка в основния закон. Да не говорим, че тя също е на път да падне под безпощадния юридически сатър на конституционалистите. Значи всичко с което "Ники" се оправдава е пълна лъжа и начин за бягство от отговорност. Но именно тази лъжа разкрива колко дълбоко удря скандала и как вече е време по изцяло нов начин да четем близкото минало и странните любовни отношения в него.

Денков се защити с лъжа. А Кирил Петков реши да подходи по съвършено различен начин. След пускането на чатовете той пусна статус във фейсбук, който започва с изречението: "Цяла България видя как слагам Пеевски на мястото му...". Подобно начало веднага те хвърля в подземия ала Достоевски. Защото цяла България видя как Пеевски и Петков (Шиши и Кики) си крещят след безславно завършилото им съвместно управление, ама дали това е слагане на мястото много може да се спори. Виж, ако Петков му беше изпратил ново свое интервю, сигурно щеше да го съсипе...

Този скандал е важен, защото една голяма част от медиите няма да му обърнат автентично внимание. Той буквално разбива тезата, че някъде там, огрени от слънцето, има едни хубави хора, които олигархията и задкулисието отново прецака. Точно тези хора всъщност са в основата на политическия проблем на България, защото като вампири засмукват всяка кауза, а резултатът след тях е трагичен и ужасяващ. Пеевски е проблем, но след като Сглобката му даде власт и му седна в скута, той се превърна в незаобиколима канара. И след цялото това престъпление основните инженери на ГМО-то креснаха, че е крайно време да го спрем. Говори не просто за неадекватни хора, а за хора, които са забравили срам и съвест, за да могат отново и отново да се продават като политически девственици на крайпътните олигарси. 

Но както се казва - по телефоните ще ги познаете. 

И по телефонните им разговори. 

Там е скрита цялата истина. 

Телефон все ни свързва, телефон ни дели...

 

Снежен капан

 

България, 

21 век, 

Витоша. 

 

Медиите показват апокалиптична картина - 200 души блокирани в планината, при минус 12 градуса, защото градският транспорт (неясно защо и как) спира два часа по-рано от предвиденото. 

Резултатът е цели семейства с малки деца, блокирани в големия студ, без яснота кога, как и кой ще им помогне да се махнат, преди да настъпи тъмната вечер...

Тази история не е продукт на климата или студената зима. 

Дължим това престъпление, ако цитираме Румен Радев, на космическата некадърност на Столична община. 

Именно от там дойде заповедта за ограничаване на автомобилния достъп до Витоша в събота и неделя. 

Това, съчетано, с по-ранното спиране на автобусите, беше рецепта за катастрофа, която ще отеква дълго. Защото общината за пореден път се оказва мащеха за всички планинари и за всички нормални семейства, решили да изведат децата си сред природата.

Многократно сме чували как София е единствената европейска столица в която може да се карат ски. 

Това са хвалби, дошли от хора, които не са правили опит да се качат на Витоша скоро. 

Планината май пречи и на общината, и на бизнесмените, и на кой ли още не. 

Иначе щяха ли да я правят така недостъпна, негостоприемна и да напомня на капан за наивници?

Останалите в студа да чакат автобуси са най-доброто рекламно пано и на новото управление. 

Много приказки, съчетани с откровени безумия.

За Витоша ми е жалко. 

Тя не заслужава това.