Спуканият авиационен балон

 

През 2019 година България се бръкна с 2,925 млрд лева за осемн изтребителя F-16, блок 70. През 2022 година без страната ни да е получила нито един самолет парламентът взе решение да придобием още 8 самолета на стойност допълнителни 2,5 млрд. лева. Всички евроатлантически медии гръмнаха с възторг, опиянение, патос и ентусиазъм: това е най-мащабния проект в историята на България! Самозвани спецове от всички страни тръгнаха да ни убеждават, че американската бойна техника е най-надеждна, че със своите 8 плюс 8 самолета България ще се превърне в авиационен тигър на Балканите... И после дойде реалността. И трябваше да се събудим от този технологичен въздушен сън по най-трудния и брутален начин.

Първият самолет се появи у нас едва в началото на тази година. Спомняме си как държавният елит се строи да го посреща все едно у нас каца НЛО. Това все пак донякъде е разбираемо - нали обещанието беше, че у нас престига високотехнологична бойна машина, която ни изстрелва директно в първите места на класациите за отбрана. После се оказа, че някаква част от този самолет не функционирала както трябва. Бяха пуснати политическите сирени - саботаж на Кремъл. Ген. Атанас Атанасов свика специално заседание на комисията за контрол над спецслужбите, за да му докладват дали е имало намеса на чуждо разузнаване, защото той бил прочел за тази версия в социалните мрежи.

Бурята утихна до преди два дни, когато се оказа съвсем официално, че един от двата ни американски самолета имал теч на гориво и не можел да лети. Сега България чакала да дойде специалист от "Локхийд Мартин", за да види какво можело да се направи по въпроса. И така оказа се, че притежаваме два американски самолета, но не можем да летим с нито един от тях. Ако това беше сделка за обзавеждане на апартамент, ако клиент получи мебели пълни с дефекти за кухнята, убеден съм, веднага би отменил всички договорки за другите стаи. Очевидно в авиационната техника нещата стоят по друг начин. Тук държава чака. Чака специалисти, чака поправки, а междувременно добре, че са старите руски изтребители, за да могат ВВС да изпълняват своите задачи.

Навремето певците на статуквото ни описваха светлото бъдеще като военен парад на който в небето за София порят американски изтребители, а отдолу народът ръкопляска от възхищение. Нищо от тази фантазия не се сбъдна.

Едно време питахме - филмът хубав ли е или е съветски.

Сега трябва да питаме за самолетите - ще лети ли или е американски…

Тъжен свят на съкрушени мечти и сънища.

Позитивно за корупцията

 

Ехх, това българско черногледство! 

Все сме втренчени в негативното, в маниакалните знаци на постапокалиптичната ситуация край нас. 

Така и сега - всички се възмущават и охкат за служителите на Автомобилна администрация, които поискали подкуп от екипа на Роби Уилямс.

Но я дайте да видим хубавото в ситуацията. 

Това е ясен знак, че имаме администрация, която е в час с новите технологии. 

Езиковата бариера в случая е била преодоляна с гугъл-преводач, което означава, че вече сме на един милиметър от истинско електронно правителство. 

Тук говорим за хора с техническа подготовка.

Второ - всеки може да поиска подкуп от българин. 

Фактът, че чуждото гражданство не  е било пречка за това говори, че обученията по равнопоставеност са дали своя резултат. 

Администрацията не дискриминира. 

От абсолютно всеки без разлика на класа, пол, занятие и народност може да поиска пари.

Трето - когато се разбира, че шофьорите нямат кеш в себе си, служителите учтиво и с внимание ги подканват да изтеглят пари от близък банкомат. Значи тук има мисъл не само за конкретната ситуация, а за стабилността на финансовата и банковата система. 

Част от парите са били поискани и в евро, което означава, че администрацията ни отдавна вече е влязла в еврозоната.

Това буквално не е корупция, а държавнически акт.

Защо ни е все да се взираме в тъмното, а?

 

Предстои ли ни война между Делян Пеевски и Бойко Борисов?

 

В началото на този век една телевизионна мания от САЩ доплува до българските медийни съзнания и превзе с мрачния си блясък и насилие интересът на цяло едно поколение. Става дума за кечът, онзи типично американски, маскуленен театър, сапунката за мъже на анаболи и стероиди, които се размазват на ринга, трошат си черепите със столове, стълби, скачат върху безжизнените си тела, пукат с лакът челюсти и избиват зъби, а най-накрая пребитата морално и физически жертва, неясно как, скача все едно нищо й няма и успява да тушира противника под потните аплодисменти на подивялата от кеф публика.

С годините очарованието на тази анаболна мелодрама се позагуби, най-вечето, защото същото могъщо усещане за сблъсък на мъжаги, които се ненавиждат в червата започва да ни го предоставя на щедри дози българската политика. Миналата седмица станахме свидетели на епична улична битка, която бе издържана в най-добрите театрални традиции на старомодния кеч. Групичка депутати и симпатизанти на ПП, начело с брадясалия като битник-поет Кирил Петков и Асен Василев, блокираха служебния вход на парламента, за да принудят Делян Пеевски да влезе на собствен ход в сградата. Нямам представа какъв е бил поетичният замисъл на протеста, защото Пеевски се появи като лавина, заобиколен от охрана и своите депутати, и дръпна монолог, който сякаш бе изваден от книга на ранния Чарлс Буковски. Кирил Петков бе застрелян с определението "наркоман", а после бе пратен при Лена на парапета. Бившият икономически министър Богдан Богданов получи изстрел с обвинението, че е окрал икономиката. Най-много в уличната битка пострада Асен Василев на който му бе припомнено, че всички знаят как обича да бъде оправян по пеньоар. Признавам си - вдъхнових се от това "всички знаят" и реших да проверя дали някъде е излиза такава информация. Но никъде не съществува дори и намек за такова увлечение на Василев, нито жълтата преса някога се е добирала или измисляла такава пикантерия. Тоест Пеевски ни натовари с някакво тъмно знание, сравнимо с окултните заклинания за призовава на демони и това "всички знаят" очевидно е трябвало да бъде предупреждение, че скоро цяла България ще научи. Което всъщност и стана. Ден след случката в столичен тролей дочух хора, които отдавна са изстинали към политическите процеси да обсъждат с недоумение две неща: хулиганството на Пеевски и интересните модни аксесоари на Василев.

Мнозина си опитаха да превърнат тази случка в нещо като победа за ПП и вероятно имат основания. Но честно казано едва ли има много смисъл отново и отново да доказваш нещо, което всички знаят - Пеевски е политическо торнадо, антициклон, който отнася прозорци. Тези, които го нахраниха първи с власт и го превърнаха в ключов фактор в политиката би трябвало най-добре до го знаят и заради това сегашните им протести приличат на някаква бурлеска. Ако бяха противници на Пеевски, нямаше едно време да му праскат любовни есемеси и да му пращат видеа с медийните си участия. Днешните политически кеч-акции са абсолютно безсмислени, защото, ако по чудо ситуацията се е преобърна и Асен Василев, а и Кирил Петков пак ще вадят аргументи защо е полезно да се работи с Пеевски.

Но истинската битка, която ни интересува дойде след този сблъсък, именно тя се очертава да оформи бъдещето на българската политика и още отсега не трябва да сваляме поглед от нея. След уличното театро от дълбините на парламентарния мрак като блатен дух изплува Бойко Борисов, който посъветва Пеевски да даде на задна скорост със самочувствието. Репликата му не трябва да бъде преразказвана, защото ще се унищожат нюансите и подтекста: " „Всеки от нас може да има самочувствие, но когато с това самочувствие започваш да усещаш, че нещо зависи единствено и само от теб и го продадеш по този начин на обществото, това е тежък негатив. Това е може би ранният Борисов. Преди 2004-2005 г. моето самочувствие беше на самодостатъчност".

Пеевски от 2025 като Борисов от 2005 година. Ще медитираме малко по-късно върху тази формула. Но отговорът на Пеевски не закъсня и той беше остър и брутален. Лидерът на ДПС-Ново начало посъветва Борисов вместо да се занимава с него да даде наставления на премиера си от ГЕРБ да почне да решава проблема с водата. И пак се самообяви и короняса като гарант за правителството и като последната истинска бариера преди предсрочните избори.

Тези политически искри накараха много анализатори да си зададат въпроса дали вече няма гръмотевици в рая и дали не предстои да видим най-решителната, смазваща и епична битка между Борисов и Пеевски и как тя би променила обществения пейзаж в България. Други започнаха да изпитват съмнения, че всичко това е просто театър, водевилна версия на политическия кеч, която трябва да разреди общественото напрежение и да осигури достатъчно терен на кабинета до началото на другата година, когато България трябва да влезе в еврозоната и да приеме еврото. Къде е истината едва ли може да бъде казано отсега, защото политиката у нас е като айсберг, огромни части от нея са скрити по водата, изместени са зад кулисите, а там никой не е наясно какво точно се случва и какви са коварните механизми, които задвиждат колелата на управленските процеси.

Истината обаче е сблъсък между Пеевски и Борисов е неизбежен. Властта просто не се дели. В нейната природа е вечното и алчно желание тя да бъде концентрирана в ръцете на един-единствен човек и в този смисъл съдружници по власт не може да има. Онова, което всички очакват рано или късно ще се случи, защото противно на всичко, което днес се говори - Пеевски, както и Борисов са фигури не във възход, а в залез. И това само ще предаде ожесточен и симфоничен блясък на техния сблъсък.

Битката между двамата обаче не се очертава на хоризонта, напук на политическите въжделения и въздишки. Има няколко важни фактора, които към момента карат и двамата да се задоволяват само с приказки и намеци. Единият от тези фактори е очевиден - президентът Румен Радев и неговият потенциален политически процес. Битката между титаните задължително ще премине през избори, а една неизвестна на тях сериозно може да разклати космологията на цялата българска политика и да разруши схеми, които са били подготвяни с години. Заради това Пеевски толкова упорито и инатливо повтаря, че няма да има избори и той е гарант за това. Това не е заявка за стабилност на управлението. Това е знак, че всяка битка с Борисов все още ще е само на думи.

Езкзотичният ход на Радев да поиска референдум за еврото (и тук под екзотика моля да не се разбира нещо обидно, а просто недоумение) всъщност помогна и потвърди основната теза на Борисов/Пеевски пред Европа, че у нас има проруски клетки, които са на власт и те ще се опитат да саботират еврозоната и присъединяването на България към нея. Така още следващия месец ЕК ще отвори рогът на изобилието и ще изсипе в България страшно много пари по Плана за възстановяване, въпреки, че страната ни буквално нищо не е направила по него. Тази отворена кесия няма да бъде жертвана и зачеркната с плоска битка между Борисов и Пеевски и заради това всеки опит за сблъсък между тях е отложен поне за след година време, някъде около и след президентските избори, като дори и тази прогноза едва ли е достатъчно точна.

Горчивата истина е, че всички очакват тази битка, защото няма никакъв друг начин по който Борисов или Пеевски да напуснат сцената. Това е болезнената и отворена рана на българската политическа система. Партиите са обезсилени, изцедени и слаби. ПП/ДБ се опитват да предрусат с улични протести, но истината е, че тази тактика не им разширява влиянието, нито пък им намира периферия. Защото хората помнят и мразят лицемерието, което е вкоренено в техните изявления. Единствената възможност атмосферата да се поизчисти е именно или Борисов да изхвърли Пеевски или Пеевски да прати Борисов в пенсия. И, да, наясно съм какво усещане за клаустрофобия предизвиква този извод, но пък след такъв сблъсък, в руините на българската политическа система може би ще започне да се зараждат нови явления, които ще бележат страната в следващите 10-20 години.

Атрактивно е в такъв анализ да започнем да морализаторстваме върху Делян Пеевски, да съскаме срешу претенциите за държава с главно "Д", но честно казано този терен е изпълнен с проповедници, а те съвсем активно работят срещу своята кауза. Защото в момента в който ПП/ДБ вкарваха своя вот на недоверие за завладяната държава и се хвалеха как обединили цялата опозиция, семейство се самоуби край София. Синът на 26 години получил безнадежнда диагноза и той, майка му и баща му сложиха край на живота си. Мисля, че ги разбирам - в това подобие на държава няма по-гадно, безнадеждно, ужасно и скапващо нещо от това да ти кажат, че дните ти са преброени и да не можеш да изживееш този остатък поне с елементарно достойнство. Отвсякъде ти искат пари, отвсякъде гледат да се отърват от тебе, навсякъде виждаш, че ти вече не си човешко същество за никого. Ето това е истинското похищение за държавата и олигархията с нейните мощни и маскулинени чудовища трябва да бъда държана отговорна точно за това. Но по тази тема говорители просто няма. Безнадеждно мълчание, мрак и пустота. А после всякакви обичайни и необичайни градски тъпанари се чудят защо има хора, които не се съпротивляват на Пеевски. Ами защото те не виждат в никого алтернатива. Едно семейство избра смъртта вместо да остане да живее тук на фона на скотска политика и театрални кеч-битки. 

Ето този казус дори войната между Пеевски и Борисов няма да го реши...

 

Радикализация на абсурда

 

Болезнено, смешно, агонизиращо и абсурдно е да наблюдаваш отстрани опитите на градската десница да открие своето място под слънцето. Това е метафизична политическа задача, защото в техния изкривен свят те трябва да бъдат проевропейска, ултранатовска обществена сила, която подкрепя приемането на еврото, но същевременно е опозиционна, бляскава и хиперморална, абсолютен контрапункт на управлението и материализиран кошмар за Делян Пеевски.

И по нито един от тези пунктове ПП/ДБ не могат да издържат проверката на времето и на общественото доверие. Съпредседателят на ДБ Божидар Божанов вчера каза, че десницата нямало да подкрепи вота на недоверие за водната криза, защото вотовете "ще девалвират и няма да свършат работа". Това не е политическо, това е поетично твърдение. Вотовете вече са девалвирали, защото разнородната опозиция ги пуска на конвейр и така вече нито една тема не получава достатъчно значимост. Пълна инфлация на доверие.

Заради това в средите на градското дясно в последно време се заговори за "радикализация" на протестите. Проблемът е, че радикализация може да има, ако има огромен обществен подем. А дори и с просто око се вижда, че такъв няма. И дефектът не е в манталитета на българина или неговото космическо търпение. Дефектът е в самото психодясно.

Дори в пика на тяхната "радикализация" - протестът пред централата на ДПС-Ново начало, по улиците излязоха не повече от 500 души. Ако радикализацията се състои в честата употреба на думата "свиня" или "прасе", значи, честито - тя вече е факт. Но гражданското недоволство е изцедено и невъзможно, защото десницата като алчен политически вампир се опитва да го яхне. Но кои точно го яхат. От 2014 година досега едни и същи хора държат горното "до" по темата за корупцията и морала, а след това неизменно предават своите избиратели и всичките си обещания. През 2015 година това направи Реформаторския блок, през 2023 година - коалицията ПП/ДБ. На този фон каква точно радикализация искат? Кой да се радикализира и в името на какво?

Ето как се оказваме в блатото на една огромна агония - правителството никой не го обича, но опозицията е още по-мразена. Това е симптом за болест на целия политически модел и е адски смешно бившите ортаци на Пеевски днес да се опитват да го сатанизират максимално, за да извлекат политически позитиви.

Много слушахме за санитарния кордон, но именно авторите на идеята бяха първите, които я захвърлиха в мазето, когато трябваше да влизат във властта. Много слушахме за принципи, но точно най-принципните първи започнаха да праскат есемеси до Пеевски и да му пращат своите медийни участия за одобрение.

Ситуацията на политическа безнадеждност е най-сигурния знак, че политическата криза не е приключила. Българското общество ври като тенджера под похлупак, но нито един взрив няма да донесе каквато й да позитивна промяна. 

Ето това е истинската дрема на България. 

И десницата носи най-голямата вина.